Действие на вярата – първа част

Текст от Библията: Исус Навиев 6:2-5; 16-20; Лука 5-18-20, 24-25.

Централна истина:Тези, които постъпват по Божието Слово могат да творят велики чудеса.

Както в Стария така и в Новия завет ние виждаме примери, при които Божият народ, променяйки вярата си достига до велики резултати.
Велики чудеса извършили ,тези смирени хора, които постъпвали по Божието Слово с проста, доверчива вяра.

Действия на вярата в Стария Завет

Исус Навиев 6:1-4,15-16:
1. „(А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше). 
2. И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже. 
3. Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена. 
4. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. 
15. А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти. 
16. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.“

Във втори стих четем,че Бог каза на Исус, че ще му даде града. Но това не значеше, че Исус и хората можеха да си почиват и градът автоматично да стане техен. Нещо е трябвало да бъде свършено.

Бог подробно им обяснил как да отидат и да завземат земята, която Той вече им е бил дал, но те е трябвало да вярват в това Слово и да действат по Него. Тяхното действие по Словото е била тяхната вяра в действие.

В продължение на 6 дни те е трябвало да маршируват около града ,веднъж дневно. На седмия ден те е трябвало да го обиколят седем пъти. След това, след звуците на тръбите е трябвало да извикат. Обърнете внимание,че те е трябвало да викат, когато стените все още са били цели. Всички могат да викат, когато стените са разрушени, за това не се изисква вяра. Но те показаха своята вяра в действие. Те „възкликнаха“ и стените паднаха!

Твърде много хора стоят и чакат нещо да стане. Те са инертни, с пасивна вяра, вместо с активна вяра да очакват нещо да стане.

Аз срещнах такъв човек в Колорадо. Той нямаше работа. Имаше жена и пет деца, а той очакваше нещо да му провърви. Но му вървяха само сметките.

Той имаше нужда някъде да живеят. У всички нас има определени обстоятелства. Не трябва да стоим в къщи и да чакаме, нещо да кацне на рамото ни.

Но ако ние се молим,а след това действаме, тогава нещо се случва.

Вярата в действие в Новия Завет

Лука 5:18-20, 24-25:
„18. И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19. Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса. 
20. И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете. 
24. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си. 
25. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.“

Когато Исус учил в един дом, няколко човека довели своя приятел за изцеление. Той имал парализа и не можел да стане. Тълпата била толкова голяма, че тези хора не могли да приближат до Исус. Но без да се отказват, те решили по някакъв начин да достигнат до Исус. Те се качили на покрива, направили дупка и спуснали своя приятел.

Чрез чия вяра стана чудото?

Чрез вярата на парализирания или чрез вярата на приятелите му, които го доведоха пред Господ?

Писанието казва: „И Той видя вярата им.“

Думата „им“ е в множествено число. Това бе вяра на всички тях.
Приятелите на парализирания човек можеха да обикалят далече от Исус и да се отчаят да се върнат в къщи и да кажат: „Е, в крайна сметка, ние направихме всичко, което бе възможно.“ Но те не се отчаяха. Те намериха начин, как да приближат приятеля си до Исус.

Паралитикът, също показа голяма вяра. Не много инвалиди,ще се съгласят да ги качат на покрива. Даже, когато Исус му е казал да стане и да ходи, също не му е било леко. Той лежал там, също толкова безсилен, колкото и преди.

Той можеше да каже:

– Стани и ходи? Ти нима не видя, че тук ме донесоха? Ти първо трябва да ме изцелиш!

Но не. Исус му каза да стане и той направил усилие да се движи и когато направил това, резултатът бил изцеление. Ако той бе отказал да постъпи по думите на Господ, то той нямаше да приеме изцеление. Но поради това, че той направи действие, той прие.

Действие на вярата през 20 век

В първите дни на петдесятното съживление, пред жена евангелистка сложили четири човека в инвалидни колички. Много спокойно тя казала: „Станете и ходете в Името на Исус“.

Трима станали и започнали да ходят. Четвъртата жена казала:

– Аз не мога да ходя.

Евангелистката казала:

– Тези тримата също не можеха да ходят, но започнаха.

– Зная това, казала болната, но аз не мога. Виждате ли, аз не ходя вече много години.

И евангелистката била принудена да остави тази жена. Останалите променили вярата си и имали резултат.

В една църква, в която служех, имаше човек, на който бе силно изгорена долната част на тялото и той не можеше да ходи. Той просто влачеше краката си по пода. Веднъж по време на вечерното Богослужение той излезе отпред за молитва. Господ ми каза какво да правя и когато застанах пред него го попитах:

– Можеш ли да бягаш?

Удивен от въпроса ми, той отговори:

– О та, аз даже не мога да ходя, камо ли да тичам.

Тогава аз казах:

– Господ казва да тичаш.

Този човек, даже за миг не размисли. Той се обърна и започна да се влачи надолу по пътеката, толкова бързо,колкото можеше.

По този начин той обиколи три или четири пъти църквата и когато дойде отново на сцената ходеше нормално. Бе напълно изцелен. Той постъпи според вярата си.

На следващият ден, в резултат на това чудо ние станахме свидетели на още едно. На призивът за покаяние отговориха двама възрастни мъже – нещо, което не се случва често.

После разбрах, че това са братя на възраст 72 и 74 години. Те били съседи на този, който бе получил изцеление. Когато видели на другия ден, как съседът им работи на двора те си помислили, че той там пълзи. Но когато видели че станал, изправил се и тръгнал, те бързо отишли при него, за да разберат какво е станало. Той им разказал за изцелението си и че Господ го е направил. В резултат двамата братя дойдоха на служба и дадоха сърцата си на Бога.

Ето най-доброто определение за вяра: „Ако вярваш, ти ще действаш. Ако ти вярваш в Божието Слово, ти ще постъпваш така, все едно е истина.“

„Вярата е осъществяване на очакваното и увереност в невидимото“ Евреи11:1

Вярата е реализиране на надеждите ни.

Научете наизуст:
„Вярата е осъществяване на очакваното и увереност в невидимото.“ Евреи 11:1

Мото на урока: „Бъдете не само слушатели на Словото,но и изпълнители…“ Яков 1:22