Вяра и надежда

Текст от Библията: 1 Коринтяни 13:13; Ефесяни 2:8-9; Римляни10:9-10, 13.

Централна истина: За получаване на положителни резултати се нуждаем от положителна вяра-вяра сега.

Обръщайки се към Коринтяните, Павел пише: “И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ 1 Коринтяни13:13. И не казва, че вярата и надеждата са маловажни.

Вярата има своето място и не трябва да заема друго. Любовта не трябва да замества надеждата. Също и вярата не трябва да се замества с надежда.

О толкова много хора се опитват да получат от Бога бързо на основание надежда, а не на основание вяра.

Вярата е сега

Надеждата гледа в бъдещето. Тя винаги е в бъдещето.

Вярата е сега. Вярата казва: “Аз получавам отговора точно сега. То е тук сега.“

Работата я свършва не надеждата, а вярата.

Някой каза веднъж:

– Е, аз вярвам, че някога ще получа изцеление.

Това не е вяра, това е надежда, защото тя гледа на някакво неопределено бъдеще време. Вярата говори: “Аз приемам своето изцеление сега!“

Ако вие имате нужда от изцеление то ви трябва не в бъдещето, а точно сега, особено ако имате болки.

Ако имате нужда от кръщение със Святия Дух, то вие имате нужда да го приемете сега, а не в някое неопределено бъдеще.

Ако имате нужда от спасение, то не трябва да го отлагате за в бъдещето, защото може да се окаже твърде късно.

Понякога ми се налага да говоря с хора, които се надяват, че ще се спасят. Сега някои от тях вече умряха. Те напуснаха света неспасени, защото това спасение, което е основано на надежда никога не се осъществява.

Ефесяни 2:8-9
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“

Римляни 10:9-10, 13
„9. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 
10. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. 
13. Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“.

Тези стихове показват на хората плана за спасение. Виждаме, че сме спасени чрез вяра, а не чрез надежда. Исус обеща, че няма да изгони никой, който идва при Него, но “всеки, който призове Името Господне ще се спаси.“

Следователно ние не трябва да се надяваме, че ще се спасим, Той го направи.

Как получаваме вярата?

Вярата, както знаем израства от Божието Слово: “Вярата е от слушане, а слушането от Божието Слово“ Римляни 10:17.

Един друг превод казва: “Вярата е гаранция, че това, на което си се надявал, накрая ще стане твое.“

„Вярата е увереност в невидимото“,  както четем в Евреи 11:1.

Например ти можеш да се надяваш на получаване на финанси за определени нужди, но вярата ти дава увереност, че когато ти потрябват ще имаш парите.

Ти можеш да се надяваш на физическа сила, за извършване на определена работа, но вярата говори: “Господ е моя крепост“ Псалм 26:1

С други думи вярата говори, това, което говори и Божието Слово.

Неверието говори противното на Божието Слово.

Има хора, които говорят в неверие и настроение против Божието Слово, а после се учудват, защо Божието Слово не работи за тях. Ако ние искаме Божието Слово да работи за нас, то ние трябва да се съгласяваме с Него.

Много често, когато питам хората дошли на служба за молитва, дали вярват, че се изцеляват, те отговарят:

– Е, надявам се, че да.

И аз им казвам, че така няма да получат изцеление, защото от Бога получаваме чрез вяра, а не чрез надежда.

Други ми отговарят:

– Бих искал.

Аз им отговарям:

– Вие може да искате нов автомобил, но това не значи, че ще го получите. Виждате ли желанието не е всичко.

Не трябва да се надявате и да желаете. Няма да получиш от Бога, ако се надяваш. Никъде в Библията не пише, че когато се молим ще получим това за което се надяваме.

Словото категорично казва: “каквото искате в молитва, вярвайте че получавате.“ Матей 21:22.

Не с надежда, а с вяра.

Обърнете внимание на определението за вяра в Евреи 11:1: „Вярата е осъществяване на очакваното и увереност в невидимото.“  „Е“- това е сегашно време.

Помнете, че ако това не е сега, това не е вяра. Вярата е в настояще време, надеждата е в бъдещето.

Даже ако кажете, че вярвате и поставите думите си в бъдеще време, това не значи, че вярвате, а значи че се надявате. За да имате успех е необходимо да бъдете в правилното време – в настоящето време.

Някои хора винаги вярват, че Бог ще направи нещо за тях, но вярата вярва, че Той го е направил и прави.

Преди много години, когато проповядвах в Оклахома, на събранието доведоха жена, която не бе направила нито една крачка през последните четири години. Тя бе на 70 години и лекарите бяха казали, че тя повече няма да ходи. В края на службата, когато започнахме да се молим за болни, нейните приятели я донесоха отпред.

Аз коленичих до нея, положих на нея ръце и се помолих. След това казах: “Сега, стани и ходи в името на Господ Исус Христос.“

Тя направи всичко, което бе възможно, за да стане, но през цялото време викаше и се молеше: “О, скъпи Исус, моля Те изцели ме. Моля Те нека да стана. О, моля Те, моля Те!“

Тя продължи в тази посока докато не я успокоих. Тогава започнах да разговарям с нея:

– Сестра, знаете ли, че вие сте изцелена?

Тя ме погледна изненадано и каза:

– Наистина ли?

Аз казах:

– Да, вие сте изцелена и ще ви го докажа от Библията.

След това отворих на 1 Петрово 2:24 и я помолих на глас да прочете този стих.
– “Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Помолих я да прочете последния стих и тя прочете:
– “с Чиито рани вие оздравяхте.“

След това я попитах:

– “оздравяхте“ – в какво време е? Минало, сегашно или в бъдеще?

Тя отговори:

– В минало време.

– Ако вие сте оздравели в раните на Исус, то вие сте здрава сега, нали? – попитах аз.

На лицето и се появи усмивка и стана ясно, че е разбрала.

Тогава й казах:

– Просто вдигнете ръце и се обърнете към Него. Започнете да хвалите Бога за това, че сте изцелена, не че ще бъдете изцелена, а че сте изцелена.

С детска вяра тя погледна нагоре и каза:

– Скъпи Господи Исусе, така се радвам, че съм изцелена.

Тя не бе направила нито една крачка, следователно тя нямаше никакво физическо свидетелство за изцелението. Но тя каза:

– Така се радвам, че съм изцелена.

Аз се обърнах към нея и казах:

– А сега моя сестро, ставай и ходи в Името на Исус.

Веднага тя скочи като 16 годишно момиче и започна да ходи, да скача и да бяга и да хвали Бога.

Виждате ли, ние трябваше да й помогнем да попадне в правилното време – защото вярата е в настоящето.

Ако ние се опитваме да получим, като се надяваме да получим някога, нищо няма да стане. Това е само надежда. Вярата казва: “Това е мое, имам го сега.“

Надеждата, разбира се, ако правилно се използва е благословена и прекрасна.

Ние имаме благословена надежда за скорошното идване на Господ Исус Христос, възкресение на мъртвите, надежда за небето и надежда, че ще видим нашите близки и приятели. Ние благодарим на Бога за тази надежда, но тя е в бъдещето.

Исус идва, без значение дали вярваме в това или не. Той идва, защото така е казано в Словото. Възкресението ще стане, без значение дали вярваме в него или не. Мъртвите в Христос ще възкръснат, за да се срещнем с Него в облаците, без значение дали вярваме или не. Исус ще се върне, защото Словото така казва. Това е благословена надежда, която утешава всички християни.

Но вярата, а не надеждата може да направи невъзможното възможно. Имено вярата, а не надеждата донася спасение и победа.

С надежда добре се чака, но лошо се получава.

Много често съм слушал как хората говорят:

– Аз се надявам и се моля.

Или:

– Остана ни само надеждата и молитвата.

Ако това е всичко което правите, то вие ще загубите.

За да имате положителни резултати трябва да имате положителна вяра – вяра сега.

Научете наизуст:
„И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ 1 Коринтяни 13:13

Мото на урока: “Бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели…“ Яков 1:22

следваща глава Вярата вижда отговора