Съдържание Цялата книга на една страница

РИМЛЯНИ 6:2-11

Римляни 6 ни открива тайната за победа над греховете на слабост.

Павел казва ясно, че благовестието е единствения източник

за чист християнски живот. Когато Христос умря на Голгота,

ние умряхме с Него. Когато сме изкушавани,

ние трябва да считаме себе си за мъртви.

Как може ние, които сме мъртви, да отговорим на изкушението?

И поспециално след като сме възкресени за нов живот с Исус,

чрез Неговото възкресение?              

Нека да продължим с шеста глава. 

Вие умряхте за греха

„Как може ние, които умряхме към греха да живеем в грях?“ (Римляни 6:2 РСВ)

Искам да ви предупредя срещу това, което Authorized King James Version казва. Моля не ме разбирайте погрешно, аз харесвам този превод на Библията. Аз знам повече стихове наизуст от този превод, отколкото от всеки друг. Но този превод не всякога е верен.

Authorized King James Version казва: „мъртви към греха.“ На няколко места в главата ние срещаме фразата: „Ние, които сме мъртви към греха.“ Наистина бих искал това да е истина, че ние сме мъртви към греха.

Много далеко съм от това, да съм мъртъв към греха. Аз съм жив, вибриращ и чувствителен към изкушенията, както всеки останал. Аз не съм мъртъв към греха. Това, което гръцкия текст наистина казва е: „Вие умряхте към греха.“

Думата Logizomai е използвана на 11 места в Римляни четвърта глава. На всяко едно от тези 11 места тя означава единичен случай, „да оправдая“ или „да произнеса“. По същият начин, когато Павел говори за нашата смърт, той говори за единствения случай, когато Христос умря за нас. Ние умряхме тогава. Виждате ли сега: „Понеже един умря за всички, то всички са умрели“ (2 Коринтяни 5:14)!

Тайната за победа над грехове на слабост

Това, което Павел ни казва тук е тайната за победа над грехове на слабост и отговор на писмото от предишната глава.  Единствено Святият Дух може да ни помогне да я видим.

Павел може да сложи храната на трапезата, но той не може да ни накара да се храним от нея. Само Святият Дух, може да направи това. Бил съм на събрания на палатки и понякога жена ще дойде при мен и ще каже: „Др. Форд, моля те ела и обърни моят съпруг. Той е невярващ.“

На това аз обикновено отговарям: „Госпожо, аз не мога да възкреся мъртвите.“ Някои от нещата, които ще споделя с вас сега, аз споделих в отговора си до жената, чието писмо споменахме в предишната глава, но само Святият Дух, може да й помогне да ги направи.

Божията велика математика

Нека погледнем тези стихове от близко, за да открием тайната.

Четвърти стих казва: „За това, чрез кръщение ние се погребахме с Него да участваме в Неговата смърт.“

Ние забелязахме, че втори стих казва: „Ние, които умряхме към греха.“ Това означава, че ние не можем да живеем в него. Последната част на четвърти стих казва: „Така и ние да ходим в нов живот.“

Шести стих казва: „Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“

Единадесети стих казва: „Така и вие считайте себе си мъртви към греха.“

Сега! Това е много важно. По–важно е да разберете това отколкото да бъдете мулти милиардери. Това, което Павел казва е: „Бог приема, че твоето старо естество умря с Исус Христос на Голгота. Трябва да броите, както Бог брои. Трябва да изчислявате, както Бог изчислява. Трябва да придавате, както Бог придава.

Не можете да ритате умряло куче

Не забравяйте, че това, което грабва вашето внимание, то ви завладява.

Ако това, че вие сте умрели с Исус Христос, грабне вашето внимание, когато дявола дойде и каже, „направи това,“ вие ще отговорите: „Съжалявам но не мога. Аз съм мъртъв.“

Ти не риташ умряло куче. Дори и дявола ще си отиде след известно време.

Когато изкушението дойде, вие трябва да направите това, което Бог прави. Бог ви смята за мъртви, така също вие трябва да смятате себе си за мъртви.

Кажете: „Да, имаше време, когато аз обичах да правя това. Но аз умрях с Исус. Когато бях кръстен, аз подчертах моето обединение с Него на кръста. (Римляни 6:4–5) Ръцете, които правеха тези неща, са разпънати. Краката, които ходеха в тези места са приковани за кръста. Главата, която мислеше тези мисли, получи трънен венец. Аз считам себе си мъртъв за тези неща.

Ще бъде така, ако го повярвате.

Приятел с лош темперамент

Имам много добър приятел, чийто баща беше атеист. Бащата избухваше в гняв непрекъснато. Когато по–късно, моят приятел бе поставен на отговорна позиция, той избухваше в гняв също, но не всеки ден. Друг от моите приятели ще каже за него: „Този, когото той обича е благословен, но този, когото мрази е наистина проклет.“ Това е така, защото когато този мъж е ядосан, всеки около него чувства изгарящата сила на гнева му.

Но аз знам, че моя приятел е истински християнин. Атмосферата в дома, където той израсна като дете, затрудни влизането му в живота на възрастните.

Той избухва лесно, но наистина е добър мъж.

Съмнявам се, че той все още има този проблем, въпреки че това може би е все още силно изкушение за него.

Представите си, че вие имате избухлив характер. Някак си ние трябва да свикнем да казваме: „Да, моята плът ще бъде щастлива да избухне в гняв, но тя е разпъната с Христос, тя е в новия гроб на Йосиф. Има голям камък на входа на гроба. Три дни са изминали между стария живот и този. Моята мъртва плът е изгнила. Тя смърди. Няма я.“

Плътта на Христос не изгни за три дни, нашата плът не е била в гроба само три дни, но 2000 години!

Когато дявола дойде, за да ви изкушава, кажете: „Аз не трябва да правя това повече. Моята природа умря към това. Аз не трябва да го правя. Аз съм свободен.“

Битка за ума

В Римляни 8 глава Новият завет казва: „Понеже копнежа на плътта е смърт, а копнежа на духа живот и мир“ (Римляни 8:6 виж също стих 13). Вие правите това, за което мислите непрекъснато. Когато мъжете се занимават с порнографски списания те поканват неприятностите. Това, за което мислиш, е това, което правиш. Когато децата гледат програми с насилие по телевизията, не бъдете изненадани, ако те започнат да пресъздават някои от фантазиите.

Умът е мястото, където борбата се води. Новия завет казва: „Запленете всяка мисъл, за да я направите послушна на Христос“ (2 Коринтяни 10:5 NIV). Борбата е тежка. Борбата е трудна. „Считайте себе си мъртви към греха, но живи към Бог в Исус Христос.“  (Римляни 6:11) Това е критичната точка за победа над греховете на слабост.

Вие умряхте

Това помага, и това е единственото нещо, което може да помогне. Когато видим истината, относно това, което стана на Голгота – ние ще разберем този стих. „Понеже един умря за всички, то всички са умрели“ (2 Коринтяни 5:14), ще признаем, че е истина. Няма да отричаме, че това, което се казва тук, е истина: „Вие умряхте.“

Аз откривам, че плътта ми отговаря на много изкушения. Аз казвам: „Господи, духа ми казва не, но плътта ми казва да.“ Никога не се съмнявайте в това. Нашата плът е съвършено добре и жива. За това Библията казва: „считайте или смятайте себе си за мъртви.“ Вие не трябва да смятате себе си и своята плът за мъртви, ако наистина не е така. Стихът щеше да казва „признайте себе си за мъртви“, не „смятайте себе си за мъртви.“

Нашата борба с греха означава да концентрираме ума си върху това велико единство, което имаме с нашият Господ в Неговата изкупителна смърт. Вие разбирате, че ние също умряхме на Голгота.

Първи и втори поглед

Когато погледнем за пръв път към кръста ние виждаме че: „Той умря за мен.“ Когато погледнем втори път, виждаме, че“ „Ние умряхме с Него.“

Той умря за мен, това е оправдание. Аз умрях с него е, което започва освещението.

Ние всички имаме купища от грехове на слабост. Ако мислите, че нямате, попитайте партньора си! Вашият партньор ще ви каже всичко за тях.

Ние всички имаме грехове на слабост. Първата стъпка е да признаем това. Римляни 6:11 ни помага да признаем реалността. „Смятайте себе си умрели към греха.“ Този стих ни казва, че ние сме живи към греха, ние имаме много грехове на слабост. В Христос, ние трябва да считаме себе си, като че ли ние ги нямаме.

Ние не можем да направим нищо относно нашия враг, докато не разберем кой е той. Пого казва: „Ние срещнахме врага и това сме ние!“ Грешниците са своя собствен враг. Трудно е да го признаем, но трябва да го признаем. Библията казва: „Само „смятай“ себе си мъртъв към греха. В себе си аз не съм мъртъв. Аз съм грешник.“ След това трябва да приложим това правило: „смятайте себе си мъртви към греха.“

Препоръчвам ви да прочетете превъзходният параграф в Тhe Living Bible. 

„Така не гледайте на старото си естество като мъртво и не реагиращо към греха а вместо това, бъдете живи към Бог, внимателни към Него в Исус Христос, Нашият Господ.“ (Римляни 6:11 LB)

Дяволът е унищожен

Приключвайки искам да коментирам върху стих шести: „Ние знаем, че нашето старо естество бе разпнато с Него, така, че грешното тяло да бъде разрушено.“  (Римляни 6:6  RSV)

Тук ние срещаме същата гръцка дума katargeo, която също се среща и в Евреи 2:14. Там се казва за Христос, че: „След като децата имат плът и кръв, Той също сподели тяхното естество, така, че чрез смъртта си, да унищожи този, който държи силата на смъртта, тоест дявола“  (NIV). Katargeo означава да направи неефективен или безсилен, да преустанови, да съкрати или унищожи.“

Ние знаем, че дяволът не е наистина унищожен. Може би вече сме го срещали няколко пъти днес. Но дявола е неефективен пред очите на вярата и ума на вярата. Дяволът не може да има повече сила върху вас от тази, която му давате, чрез неверие.

Това е много важен принцип, скъпи приятели. Дяволът не може да има повече сила върху вас от тази, която му давате, чрез неверие. Когато Христос притежава вашият ум и сърце, когато повярвате това, което кръста направи за вас, дявола е победен враг. Вие смятате вашето старо естество за умряло, вие виждате себе си възкръснали с Христос.

Ние не трябва да приемаме Неговата смърт, без да приемаме Неговото възкресение. Те вървят заедно. Сега вие трябва да имате нов живот, нова посока. Вие се препъвате, но вървите в правилната посока, в правия път. Това е сърцето на проблема.

             

следваща глава РИМЛЯНИ 6:12 – 7:4