Съдържание Цялата книга на една страница

РИМЛЯНИ 5:3-5

Римляни 5:35 ни казва, че имайки мир с Бог, 

ние все още страдаме в този живот.

Колкото и изненадващо да е, целия живот

не е само страдание като грешници ние заслужаваме такъв живот.

Но болката е нашия найдобър учител.

 Чрез благовестието Святия Дух отваря очите ни за истинската надежда.

Тук е най–трудната част в книгата до Римляните. „Ние се радваме в страданията си.“ (Римляни 5:3)

Аз не се радвам.

Тук има заповед, която никога не можах да изпълня. Винаги е била идеал за мен. Никога не е била постижение.

Заповедта казва: „Считайте го за пълна радост братя мои, когато падате в различни изпитания.“ (Яков 1:2)

Аз не мога да се радвам.

Само чрез вяра можем да опитаме това. „Ние също се радваме в страданията си“ – казва Павел. След това той представя причината за това. Чрез вяра, ние можем да го направим и това е единствения начин по който може да бъде направено.

Християните и страданието

Павел казва: „Но нека се хвалим в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост а твърдостта изпитана правда а изпитаната правда, надежда.“ (Римляни 5:3–4)

Бих желал да размишляваме заедно върху този стих. Той е много важен.

Животът до голяма степен е страдание. Има много страдание в живота на всеки. Човек, който не се изправя пред тази реалност не е готов да живее  този живот. Др. Джеймс Добсън е написал книга, която е озаглавена „Когато Бог е неразбираем“.  Аз препоръчвам тази книга на всеки един от вас.

Той казва: „В живота на всеки християнин има време на измамно препятствие, когато изглежда, че Бог ни е изоставил и не отговаря на молитвите ни. Ние страдаме, а изглежда, че Бог не се интересува от това.“ Др. Добсън продължава: „В този момент  90% от християните се препъват. Те не са подготвени за това.“

Много от християните са  израснали с благовестието за „здраве и богатство“, което казва,   че след като станеш християнин, ти няма да имаш повече проблеми. Скъпи приятели, да бъдеш християнин не означава разходка през пролетен ден в градина от рози. Павел казва: „Ние трябва да преминем през много страдания, за да влезем в царството Божие“ (Деяния 14:22).

Защо целия живот не е страдание?

Позволете ми да ви покажа един интересен стих:

По това време там присъстваха няколко души, които разказаха на Исус за галилейците, които Пилат убил, докато те се покланяли на Бога, и смесил кръвта им с тази на животните, принесени в жертва. Исус им отговори: „Нима мислите, че тези хора са пострадали така, защото са били по-грешни от всички останали галилейци? Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин. Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим? Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин“ (Лука 13:1–5).

Изглежда, че по времето на Исус се бяха случили два нещастни случая. Няколко богомолци бяха убити в храма по време на принасяне на жертвата. Няколко от строителите загинаха, когато кулата, която строяха се срути върху тях. Учениците казаха на Исус: „Виж какво, в свят който е управляван от добър Бог, тези неща не бива да се случват.“

Погрешен въпрос

Забележете какво  направи Исус. Той каза: Вие задавате погрешен въпрос. Вие  трябва да питате: „Защо Бог не ме унищожи след като станах от леглото тази сутрин?“ Това е което трябва да питате. Не питайте защо това се случи с осемнадесетте. Не питайте: „Защо това се случи с богомолците?“ Питайте: „Защо Бог ме толерира след като Той не е винаги на първо място в живота ми, в мислите ми, в плановете ми, в харченето ми и печеленето ми, в делата и в мечтите ми? Когато давам  на Бог последното вместо първото, защо ми позволява да изживея този ден? Защо Бог не ме унищожи след като станах от леглото тази сутрин?“ Това е правилният въпрос.

Болката е нашият найдобър учител

Божията удивителна благодат не е вече удивителна за нас. Това е нашия проблем. Всеки момент в живота ни е подарък, който ние не заслужаваме.

Фактът на живота е, че ние сме статуя от необработен мрамор. Бог продължава да отчупва парченца от нас. Бог ни обича толкова много, че Той иска да имаме прекрасни характери.

Каква работа има Бог!

Болката е най–добрия учител. Тя е най–скъпия учител, но е най–добрия. „Защото Бог наказва онзи, когото обича“ (Евреи 12:6). Ако няма наказание или дисциплина, ти не си Божие дете.

Знаете ли старата история за човека, който продал магарето  гарантиращ, че то е много добро магаре? Този, който го купил след няколко дни го довел обратно и казал: „Ти каза, че това е много добро магаре, а аз не мога да го накарам да свърши нищо.“ Продавачът отговорил: „О, това е много лесно.“ Той взел една тояга и ударил магарето по главата. „Първо“ – казал той – „трябва да привлечеш вниманието му.“

Това е начина, по който Бог работи с нас. Няма нищо по–добро от болката, с което Той може да привлече вниманието ни.

Болката привлича вниманието ни към Бог

Всички живеем с илюзията, че сме добре. Ние мислим, че можем да задоволим нашите нужди, че можем да управляваме нашия живот, че се представяме превъзходно. Достатъчна е само малко болка, за да промени това. Малката болка ни смирява, както нищо друго под слънцето.

Ние мислим, че живеейки живота си сме добре. Изведнъж се появява болка в коремната ни област. „Ах, ох! Трябва да отида на лекар утре.“ Той ни поглежда строго и нашата картонена кула се срутва.

Болката има своето място. Тя довежда Бог до вниманието ни. Ние трябва да разберем, че живота е училище, не игрище. Ние сме в училище и Бог е твърдо решен, да ни накара да научим уроците си. В противен случай през вечността ние ще казваме: „Колко много съм изпуснал.“

Християните трябва да знаят, че живота на тази земя няма да е никак лесен. Павел казва: „През много изпитания ще влезем в Божието царство.“

Болката, труден урок

Историята която Др. Добсън разказва е много интересна. Един шофьор карал камиона си по планински път. След като взел поредния завой, камиона му се понесъл надолу към пропастта. Камиона подскачал и се премятал, докато накрая избухнал в пламъци. Шофьорът изхвръкнал от кабината още в началото на пропастта. Той се хванал за един храст. Висейки, се опитал да се изтегли нагоре, но не успял. Извикал за помощ. „Има ли някой наоколо?“ Изминало известно време и той чул глас. „Да, аз съм тук. Аз съм Бог, какво мога да направя за теб?“

Спаси ме! – извикал шофьора.

Последвала нова пауза. „Добре“ – казал гласа. „Пусни храста и аз ще те хвана.

Тогава шофьорът извикал отново. „Има ли някой друг наоколо?“

Скъпи приятели, този шофьор представлява всеки един от нас. Трудно е да научим урока, че има полза от изпитанията. Когато орелът е подхвърлян насам–натам от бурята, той се издига високо над бурята. Сега той има по–добър поглед над това, което става под него. Той вече е извън обсега на по-ниско летящите птици. Сега той може да лети с енергия, защото въздушните течения го носят. Сега той лети по–бързо от всякога, с 80 – 100 мили в час, вместо 60 – 70. Има полза от изпитанията.

Болката произвежда вяра

Да се проповядва на тази тема е лесно, а да се практикува много трудно. Изпитанията изискват вяра. Вярата е да се държиш за нещо, което не можеш да видиш. Да вярваш, е да бъдеш абсолютно сигурен, страстно убеден относно неизвестностите. Няма нищо друго като изпитанията, което да ни научи на доверие. И в края на краищата, чрез милостта на Бог ние научаваме урока. „Няма нищо, което може да се случи, с което не може да се случи с Божията помощ.“ Това е много велика увереност.

Накрая, чрез дълъг опит и дълга борба с трудностите, ние сме готови (гледайки назад и виждайки какво Бог е направил за нас) да се учим. Ние сме готови да научим, че няма нищо, с което да не можем да се справим с помощта на Бог. Нищо, нищо, нищо.

Това е, което книгата до Римляните ни казва.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38–39).

Страданието е присъщо на този живот и не става по–лесно, когато остареете. Остарявайки ви остават само няколко човешки средства на разположение. Вие сте хвърляни все по–често в ръцете на Бог.

Острова на вашата територия се намалява с остаряването. Това, което не сте предали, бива взимано от вас, едно по едно. Вие сте хвърляни все по–често в ръцете на Бог. Това е добра подготовка за стъпване в следващия живот. Добра подготовка.

Надеждата на благовестието никога не разочарова

Нека погледнем отново в Римляни:

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух“ (Римляни 5:3–5).

Човешките надежди обикновено са лъжливи. Повечето от надеждите ни са като търсене на съкровище в края на дъгата. Там няма гърне със злато има само облак от пара. Рибата на края на въдицата изглежда по–тежка, отколкото вдигайки я от земята. Всичко, в периода на очакване, изглежда много по–добро, отколкото в реалността.

Добра максима в живота е: „Нищо не е по–добро или по–лошо, отколкото си мислим, че ще бъде. Само нещата в Христос, са толкова добри, колкото очакваме.“

Тук Павел говори за надежда, която няма да ни разочарова. Скъпи приятели, всички други надежди ще ви разочароват. Само ако вашата надежда е в Христос, вие никога няма да бъдете разочаровани. Само ако вашите надежди са вдъхновени от Святия Дух и чрез благовестието на Бог, вие никога няма да се разочаровате.

Животът ще стане по–добър и по–богат, ако живеем според духа на благовестието. Това е единствения начин, по който живота ни може да бъде богат и нашите надежди да се сбъднат. Всички надежди без Бог, ще ни излъжат. Всяка една от тях.

Надеждата и Божията любов

Павел казва, че надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов е била излята в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден. Когато той казва: „Защото Божията любов е излята в сърцата ни“ – това не означава нашата любов към Бог. Това означава Божията любов към нас.

Нашата любов към Бог е както луната, много рядко цяла, дори и в най–добрата си форма, пълна с дупки, и по–често само отрязък, понякога, дори не можем да я видим. Това е нашата любов към Бог.

Божията любов към нас е като слънцето, изливаща се напълно. Това е Божията любов към нас.

Никога не се концентрирайте върху вашата любов към Бог. Концентрирайте се върху Божията любов към вас.

Отваряща очите опитност

Бог е излял своята любов в нашите сърца, чрез Святия Дух, който Той ни е дал“(Римляни 5:5). Християнинът не живее самостоятелен живот. Библията говори за Бог над нас – Бащата, Бог за нас – Сина и Бог в нас – Святия Дух.

Тук виждаме огромна възможност, огромна дълбочина. Ние нямаме основа за отчаяние. Трудностите в живота или ще ни подбудят към по–дълбоко доверие, или ще бъдат основна причина за отчаяние.

Ако знаем за съществуването на Святия Дух и че можем да разчитаме на него, нашият живот ще бъде различен. Духът живее във вярващия. Ако не му разрешим да ни ръководи във всяко нещо което правим, той пак присъства. Ако се надяваме на пребиваващия Дух, животът ни ще бъде различен.

Агар хвалеше Бог, дори и след като бе изгонена от Авраам. Тя умираше от жажда в пустинята. Нейното дете умираше също. „Тогава Бог отвори очите и и тя видя кладенец с вода“ (Битие 21:19). Тя видя извор в пустинята (виж Битие 16:6-8). Факт е, че извора бе там, до пътя за Сур, през цялото време, но тя не го видя в началото.

Когато Мойсей заведе израилтяните до горчивите води на Мера, (Изход 15:23) хората роптаеха. Господ посочи на Мойсей парче дърво. Мойсей хвърли дървото в реката и водата стана сладка. Дървото бе там, през цялото време, но Мойсей не го видя в началото.

Спомняте ли си, когато Елисей беше в Дотан, заграден с армии, които искаха да го пленят? Неговият млад помощник каза: „Господарю! Какво ще правим?“ (4 Царе 6:15). Погледни всичките тези войски, които са оградили града. 

„И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей“ (4 Царе 6:17).

Тогава младият мъж видя небесните войски. Те надминаваха във величие, число и сила земните противници. Всички тези ангели бяха там, за да ги защитават. Ангелите бяха там през цялото време. Младият помощник на пророка, не ги видя в началото.

Духа отваря очите ни

Това е, което Духът прави, отваря нашите очи. Той отваря очите ни за Христос, за Кладенеца и за Водата. Той е тук, но ние не можем да го видим.

Духът отваря очите ни за дървото, което прибавено към горчивата вода я направи сладка. Дървото е дървото на Голгота. Положете кръста във вашите горчивини и той ще ги направи сладки.

Павел каза на тези с които бе в корабокрушение: „Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров“ (Деяния 27:26). Ние непрекъснато сме изхвърляни на някой остров. Но ако хвърлим дървото от Голгота в тези горчиви води и ги направим сладки, Святият Дух ще отвори очите ни за значението на Христовия кръст.

Ние трябва да споделяме страданията на Христос. Ние трябва да чувстваме скръбта на Христос (Виж Колосяни 1:24). Духът ще отвори очите ни, за да видим, че не сме сами, че ангелите ни заобикалят.

Повярвай първо 

„Бог ни е дал Святият Дух, който изпълва сърцата ни с неговата любов“ (Римляни 5:5).

Това не всякога означава чувства.

Отново повтарям, няма нищо което може да задоволи Бог повече отколкото, когато човешко същество се вгледа във всемира и не вижда дори и следа от Бог, но въпреки това му се подчинява. Вие трябва да се научите да се подчинявате, чувствайки или не чувствайки.

Божият ред за нещата в живота е факти, вяра, чувства. Много хора обръщат това на чувства, вяра и факти. Ние търсим чувствата, когато те дойдат ние им вярваме. Тогава казваме: „Хъм, може би е истина, защото се чувства много добре. Значи е факт.“

Божият ред е обратен. Бог ме обича, Духът е в мен, поради благовестието, Бог изработва всичко за добро. Това са фактите. Когато аз повярвам във фактите, чувствата ще дойдат във времето, което Бог е определил за тях. Не обърквайте реда.

Факт – какво казва? Повярвай факта и Бог дава чувствата във времето им.

Има радост и мир във вярата. Не обръщайте това обратно. „Да повярвам, защото имам радост и мир.“ Не! Повярвай първо.

Няма особено много добри лекарства днес, но все пак има някои които са добри. Кога едно добро лекарство може да ви помогне? След като го вземете. Същото е с фактите относно благовестието. След като повярвате, радостта и мирът идват. Когато повярвате. Това е вестта на Духа, която донася надежда.

следваща глава РИМЛЯНИ 5:6-10