Съдържание Цялата книга на една страница

РИМЛЯНИ 16 – ИЗВИКВАНЕ ПО СПИСЪК

Последната глава в Римляни, не е само списък с имената на

Павловите верни приятели в Рим. (Списък, който ни казва, че Бог познава всички

 по име.) Глава 16 също ни дава увереността, че Христос скоро ще

унищожи Сатана. До тогава, ние ще се държим за Него само

чрез вяра. Вярата произвежда плод, който се нарича

послушание и се държи за Христовата сила.

Списъкът с Павловите приятели, който се намира в тази глава ни напомня за това, че имената на всички вярващи са записани в небето, и че един ден те ще бъдат извикани по име. Тук имаме предварително указание за извикването на светиите в слава, в последният ден. Павел изпраща поздрави на 26 души и споменава за пет църкви в различни домове.

Жените са важни

Забележете колко от тези личности са жени. Една от тях, Юния, е наречена апостол и друга, Фива, е описана като такава, която е изпълнявала служба в църквата в Кенхрея. Фразата относно Фива, където се казва, че „тя е помагала“, идва от гръцката дума за ръководител.

Новият завет без съмнение е книгата, която пише най-много против жените в старите времена. Тя декларира, че няма повече „мъже или жени“, в смисъла на важност на духовни привилегии.

Както имаше много жени, които служеха на Христос, също така голяма част от църквата през всичките векове е била съставена от нежния пол.

Христос, който притежаваше добродетелите на двата пола, винаги е привличал жените да слушат благовестието. Много ясно е, че жените са преобладаващи в църквата по времето на апостолите.

Когато в първи стих се казва, че Фива е служителка, се подразбира, че тя беше известна в проповедническите среди, тъй като същата гръцка дума навсякъде е преведена като „проповедник“.

Думи на любов за неговите приятели

Колко много любов има в тези думи! Колко нежен е Павел и колко много оценява службата на любов, проявена от други!

За това може да разберем, защо Джон Стотт казва това:

„…най -интересният, инструктивен аспект на църковно несходство в Рим е това на половете. Девет от двадесет и шестте поздравени хора са жени.“ (Римляни стр.395)

Забележете, че Прискила, както тук, така и на три други места в Новия завет е спомената преди нейният съпруг. Явно тя бе по-добре позната от двамата и по всяка вероятност по- активна в църквата.

Отново, коментара на Стотт си заслужава: „Изглежда, че Павел признава, а не критикува нейната ръководна роля.“ (стр. 396)

Докато някои преводи в стих седми казват Юний, повечето теолози твърдят, че по-добрият превод е Юния, което е женско име и както забелязахме по-рано, тук тя е призната за много добър апостол.

Трябва да запомним, че терминът „апостол“, често бе употребяван в по-широк смисъл, отколкото само дванадесетте, които Христос избра. Те са равностойни на това, което днес ние наричаме мисионери.

Всичко това прави ясна истината, която отново Стотт изразява много ясно, когато казва че Павел: „не беше мъжкият шовинист на популярната фантазия.“

Личният допир

Друго име, което се отразява ясно е името на Руфа. Също така забележете, че Павел казва за майката на Руфа, че тя е и негова майка също. Колко мило. Руфа, може би е синът на Симеон Киринееца (виж Марк 15:21 където Симеон е описан като баща на Александър и Руфа.)

Фактът, че Марко идентифицира бащата чрез синовете, означава, че синовете са били добре познати в обществото, до което евангелието е било изпратено, а бащата може би не е бил известен. Също така, евангелието на Марко първоначално е било написано за църквата в Рим.

Могъщите и благородните са само няколко

Тези стихове подсказват, че докато е истина, че нямаше особено много могъщи и много благородни хора между християните, то имаше няколко такива. И няколко от тях, бяха в семейството на цезара.

Много коментатори вярват, че Аристовул, който е споменат е племенник на Ирод Велики, и близък приятел с император Клавдий, и че Нарцис от стих 11, може би е добре познатият освободен роб със същото име, който е оказал голямо влияние на същият император. Тези стихове не казват, че тези хора са били християни, но че имаше такива в тяхното семейство.

Уйлям Баркли има прекрасен коментар върху последните стихове в тази глава:

„Едно от най – интересните неща в цялата тази глава е начинът, по който отново и отново, Павел характеризира хората с едно изречение. Той няма много място, за да каже повече, но отново и отново едно изречение характеризира хората, за които той пише. В 21-23 стихове има две прекрасни определения. Гай е гостоприемен; Кварт, с една дума е брат. Велико нещо е, да си познат в историята като гостоприемен човек и като човек със сърце изпълнено с братска любов. Един ден, хората ще кажат едно изречение за нас. Какво ще бъде то? (Римляни стр. 241)

Войната на Семето

Забележете 20 стих:

„А Господ на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви. Благодатта на Господа Исус Христос, да бъде с вас.“ (Римляни 16:20)

Първата част на стиха: „А Господ на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви“ е загатване за Битие 3:15. Много рано в Писанията чрез този стих, ни се казва за войната между жената и змията, Ева и Сатана, между двете семена, църквата и света. Семето на Ева (Христос), ще смаже главата на змията (Сатана), въпреки това, Сатана ще нарани петата на Смазващият. Всичко това, стана законно на кръста. Съвършеният край на това, завършекът, ще стане при Второто пришествие и при Третото пришествие, след Милениума, когато Сатана ще бъде унищожен.

Когато войната свърши

Павел загатва, че Битие 3:15 ни обещава, че борбата между доброто и злото няма да продължава завинаги. Всеки един от нас се изморява от борбата – всеки един от нас. Аз не мисля, че има проповедник, който някога е живял, който не е бил изкушаван да се пенсионира по-рано. Но това е само изкушение, защото проповедника скоро си спомня Павловите думи: „Горко ми, ако не проповядвам благовестието.“ (1 Коринтяни 9:16) И той е твърде уплашен да покани това горко.

„А Господ на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви.“  С други думи, конфликтите и проблемите, които се изправят пред вас един ден ще изчезнат.

Ще бъде добре, ако в този велик ден, можете да покажете, че сте били мъж или жена, във вашето време на изпитание. Ще бъде ужасно нещо, когато Исус дойде за да обърше сълзите от очите ни, (Откровение 7:17; 21:4) да няма сълзи, които Той  да обърше!

Павел можеше да каже: „Аз нося върху тялото си раните на Исус.“ (Галатяни 6:17 NIV). Няма рана върху нас, която Той да не познава. Те ни идентифицират с Него. Но обстрелката от страна на този свят, няма да бъде завинаги.

Последната дума, вяра

Моля ви, елате сега до края на Римляни:

А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исус Христос до века. Амин.“(Римляни 16:25-27

Приятели, забележете, че точно преди краят на Павловото славословие, преди фразата, „на единния премъдър Бог“, последната дума, в стих 26 е „вяра“. И тази „вяра“ е част от фразата, „послушание от вяра.“

Спасен чрез вяра

Никога не допускайте грешката да мислите, че вярата е дело. Или че сте спасен чрез дела. Вярата е каналът, през който благодатта преминава.

Вие не сте спасени поради вярата. Вие сте спасени чрез вяра. Там, където четете, „спасение чрез вяра“, може да го перифразирате на „спасение чрез Христос“, или „спасение чрез благодат“, или „спасение чрез милостта на Бог“.

Павел използва „вяра“, за да подчертае, че спасението е нещо, което аз трябва да приема. Това е единственият начин, да приемем спасението, тъй като то е подарък. Не бива да сме толкова горди или толкова небрежни, че да се колебаем да приемем, да се захванем за спасението.

Послушание от вяра

Вие забелязахте, че е „послушание от вяра.“ Павел не иска да се подлъжем и да изпаднем в грешката на евтина благодат.

Ние споменахме в предишните страници, че ако не ви обвиняват, че казвате: „Със законът е свършено. Вие можете да грешите и да се разминете с наказанието“, вие не проповядвате благовестието. Но това, в което сме обвинени не е вярно. Може би звучи, като че ли проповядваме антиномианизъм, но не е така. Ние вярваме в послушание от вяра.

Послушанието извира от вярата.

Никога не е „вяра от послушанието.“ Като че ли усилието за послушание, може да произведе вяра! Вместо това, послушанието е плода, а не корена на нашата връзка с Христос.

Спомняте ли си това, което Павел пише в Римляни 7:1-4? Аз перифразирам: „Вие сте в брачни отношения с Христос, така че, да принасяте за плод – святост.“ Връзката ни с Исус е тази, която донася добрина и святост.

Тази връзка зависи от това да имате Христос в умовете си, да изследвате Библията, да вярвате в нея и да я практикувате. Така се осъществява връзката с Христос.

Тя трябва да е постоянна, като дишането. Вие не вдишвате веднъж за винаги. Вие дишате непрекъснато. Той ще ви помогне да го направите, ако го помолите.

Хванете се за Христовата сила

Последната мисъл, която оставям с вас, от нашето изследване на книгата до Римляните е тази, която сте чули и преди. Ние не се нуждаем много от нова светлина. Ние трябва да практикуваме старата светлина, която вече имаме, това е, от което се нуждаем.

Това е кулминационната точка на Павловото „благовестие и проповядване на Исус Христос“ (Римляни 16:25). То е: „На този, който може да ви подсили.“ (стих 25)

О, аз се нуждая от тази сила. Аз имам голяма нужда от тази сила. Вие също имате нужда от нея.

За да я получите, спомнете си това, което Мартин Лутер каза: „Ако гледам в себе си, нямам представа, как някога мога да бъда спасен. Но ако гледам към Христос, не виждам как някога мога да бъда изгубен.“

Така че, скъпи приятели каквато и да е вашата ситуация, а аз знам, че много от нас носят тежък товар, аз знам, че Христос е отговорът. Но в Неговото време и по Неговият начин. Не се опитвайте да му диктувате.

Положете вашите надежди за вечността на Него. Положете на Него вашите настоящи надежди. Дайте му вашите тревоги, вашите трудности. Изповядайте вашите слабости. Кажете: „Господи, ти си моята най-голяма нужда.“ Хванете се за Христос

Това е пътят за спасението. И той е славен!

следваща глава ГЛЕДАЙКИ КЪМ ИСУС