Съдържание Цялата книга на една страница

РИМЛЯНИ 14 – ПОМОЩ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНАТА ДУША

Ние често чуваме за безскрупулните хора и се страхуваме

от тях. Но има нещо друго, от което трябва да се страхуваме – прекалена безскрупулност. През вековете в Католическата църква са съществували мъдри учители в изкуството как да се отнасяме с тези, които са прекалено

безскрупулни. Протестантизмът се нуждае от това също. Никой

не бива да злоупотребява със съвестта на другия и никой

не бива да позволява, съвестта на другия да

злоупотребява с него.

Тази глава е позната, като главата на здравото учение – главата относно неща, които са несъществени. Тук Павел се занимава с типични ситуации, в които християните са склонни да превърнат къртичините в планини и атомите в светове.

Несъществените

Павел щеше да хареса сентенцията на Августин: „В най-важните – единство, в несъществените – свобода, във всички неща – благотворителност.“ След като представя най-важното в първите глави, сега Павел идва до немаловажните, които често могат да бъдат преувеличени, да приемат твърде голям размер и да разрушат, както личният мир на християнина, така и този в обществото.

Докато християнина трябва да се концентрира върху това, как Бог вижда нещата и желае да постави Бог в най-малките и най-големи неща, той/тя трябва да се стараят да подържат чувство на пропорция, или духовният живот ще бъде помрачен от дребнавостите.

Любовта е всичко

Тези стихове са призив за християнска благотворителност и ни припомнят за границите на християнската свобода. В началото, Павел казва, че е „свободен от всеки човек“ и „слуга на всеки“ Ние трябва да запомним и двете.

Християнинът е всецяло освободен от глупави забрани и табута. Но Ф.Ф.Брус ни напомня, че ние не трябва да бъдем в плен на нашата еманципация. Павел е апостолът, който каза, не забравяйте, че: „обрязването е нищо“, а също така и че: „не обрязването е нищо“. Но любовта е всичко. И че любовта е дисциплинирана, а не безразборно излята емоционална преситеност.

Търпение със слабите

Предупреждението в тази глава е за тези, които вярват, че са израснали християни. Те трябва да са нежни с тези, които са прекалено безскрупулни, тъй като те не са добре запознати с това, което се изисква от Христовите последователи.

Християнската свобода не бива да се използва по начин, по който друг вярващ ще се препъне, тъй като, когато ние окуражаваме някой, да направи нещо срещу съвестта си, ние му нанасяме вреда.

Загриженост относно храна

В този случай (стихове 2-22) Павел говори по въпроса за дни на пост. Някой вярващи, се хранеха само с вегетарианска храна на определени дни и вярваха, че това е много важно за тях.

Трябва ясно да разберем, че тук не стана въпрос за физическо здраве. Ако нещо е било представено ясно от науката в днешното време, което има значение за всеки от нас е, че колкото по-близко сме до вегетарианска диета, толкова по-добре ще бъде за нашето здраве.

Тук не става въпрос за Декалога

Това също не е дискусия относно четвъртата заповед. Павел никога няма да каже относно някоя заповед от Декалога и нашето отношение към нея: „всеки един трябва да бъде убеден в собствения си ум.“

Нито един от святите принципи, изговорени от гласа на Бог и написани с Неговият пръст не са били и не са променени. Новият завет задълбочава приложението на всяка една от тях.

Какво предизвикателство за християнска благотворителност, когато Павел казва: 

„По-добре е да не ядете месо или пиете вино или да правите каквото и да било, което може да препъне брат ви.“ (ст.21)

Или както той казва по-рано: „Вземете решение да не поставяте спънка или пречка по пътя на брата си.“ (ст.13)

Християнинът и дисциплината

Тази глава ни напомня, че християнството не е само въпрос на закони и ограничения. Всеки човек, който е ръководен от такива неща всъщност не е християнин.

От друга страна, за да си напълно християнин, трябва да си напълно дисциплиниран; но всичко това зависи от принципа изложен във въпроса: „Какво е най-доброто за прослава на Бог и за добро на хората?“

Толерантност или отчаяние

Трябва да бъдете внимателни също така с изкушенията на „отвореният ум“. Казано е много добре, че умовете на някои хора са толкова отворени, че техния мозък е изпаднал. Единственото извинение за отворен ум е същото, като за отворена уста – че може да се насочи към нещо, което си заслужава да се сдъвче. Умовете на повечето хора са отворени от двете страни и нищо не остава вътре.

Павел също така не ни насърчава към нехристиянска толерантност. Трябва да запомним мъдрите думи на Дороти Сеярс:

„В света се нарича толерантност, но в Ада се нарича отчаяние….грехът, който не вярва в нищо, който не му пука за нищо, не се интересува от нищо, не намира смисъл в нищо, живее за нищо и продължава да живее, тъй като няма нищо, за което да умре.“

Истинският християнин трябва да има нетърпимост към всеки вид зло и да бъде изпълнен с благотворителност към неизбежните слабости и дефекти в познание и постижение на неговите братя и сестри в Христос.

Уилям Баркли подсказва, че първият стих на тази глава може спокойно да бъде преведен така: „Приемете слабият във вярата, но не го запознавайте веднага с дискусии по въпроси, които могат само да породят съмнения.“

Честъртън е този, който каза:

„Ние открихме всички въпроси, които могат да бъдат зададени. Време е да спрем да търсим повече въпроси, а да започнем да търсим отговори.“

Баркли също цитира Гьоте: „Кажи ми за това, което знаеш със сигурност, аз имам достатъчно съмнения.“

Ние мислим различно

Ние сме различни, както цветята и бурените в градината. В Кембридж казват: „Каквото искаш да направиш, направи го със силата си, но не забравяй, че някой друг мисли различно.“

Тъй като сме различни, ние мислим различно и чувстваме различно. Няма нужда да се отказваме от своите убеждения, но ние се нуждаем от симпатия, разбиране и истинска толерантност към тези, които виждат нещата различно от нас.

Трябва да не забравяме думите на Оливър Кромуел: „Умолявам ви поради страданията на Христос, имайте предвид, че може би сте в грешка.“

Ние не сме острови

В тази глава Павел ни напомня, че не можем да живеем изолиран живот. Ние всички сме свързани. „Ние не сме острови.“ Въпреки това, има моменти, в които ние ще бъдем сами, когато стоим за истините на Бог.

Стих 17 свети като прожектор в тази глава:

„Но царството божие не е относно ядене и пиене, но относно правда, мир и радост в Святия Дух.“

Комари и камили

Сигурният знак за фарисейство е, когато правим атом от света и свят от атома, както ясно ни е показано в Матей 23 глава. Всяко от обвиненията срещу религиозните учители, които се противопоставяха на Христос ни предлага илюстрация на омаловажаване на великото и възвеличаване на малкото.

Помислете върху хиперболата относно тези, които поглъщаха камилата, а прецеждаха комарите, които пребродваха земи и морета, за да спечелят някого за Божието царство, но след това го правеха по-лош от тях самите, които украсяваха затворите на пророците от времето на бащите им, но живееха живот на алчност и злоба, след като техния ритуал на варосване бе извършен.

Запазете баланс

Трябва да запомните думите на Лутер, че човек е като пиян селянин, който пада от седлото на коня си от едната или от другата страна.

Царството Божие не е ядене или пиене, но нашето решение относно яденето и пиенето може да окаже влияние на върху нашата използваемост в Божието царство и върху радостта в живота ни.

Трудно е да постигнем мир и радост, когато страдаме от стомашни болки, проблеми на сърцето или преумора.

Когато се отнася до праведност, яденето и пиенето предлагат много малко. Но когато говорим относно ефективна служба за Христос и радостта от добро здраве, яденето и пиенето са много важни.

Това, което ядем и пием днес, ще ходи и говори утре. Повечето от хората в цивилизованите страни, се самоубиват с нож и вилица.

Лош хляб

Ние сме превърнали Божиите добри подаръци на полето в гастрономическа абсурдност, прекрасно опаковани и приканващо наредени от тези, които с желание искат да вземат парите ни за това, което не е хляб.

Ще се види ограничено за някои, но разумно за други, да напомним, че в днешното поколение, пълно въздържание е по-добър избор за християнина отколкото умереност.

Смисъла на това се състои във факта, че алкохолът довежда до разрушаване, поне на една четвърт от семействата в тази държава.

Опасността от алкохол

Един от осем души употребяващи алкохол, става алкохолик, а кой може да каже дали той или тя ще бъдат такива?

Трябва ли да насърчаваме тези, които могат да се окажат пленници на тази ужасна тирания? В Библейски времена, дестилацията на вода бе непозната и леките вина в някой случай бяха по-здравословни от водата за пиене. Също така, в тези времена, мъжете, които пиеха много не сядаха зад кормилото.

Приложение за всички

Ние навеждаме на мисълта, че принципите на тази глава имат приложение с голямо значение за всеки мислещ християнин, в нашето опасно общество.