Съдържание Цялата книга на една страница

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Докато живеем християнски живот, фокусът за нашето

спасение трябва да бъде само върху това, което Христос направи за нас.

Римляни ни казва, че ние не трябва да се изкачваме до небето, или

да слизаме в Ада, за да спечелим спасение – в благовестието

то е толкова близко, колкото вик за милост отправен към Бог.

Няма разлика между хората. Всеки от нас, може да

извика към Христос и да получи спасение.

Този статистически преглед на ключовите думи в Римляни е предназначен да фокусира вярата ви, надеждата ви и вашата радост върху това, което Христос е направил за вас. И в същото време, както е сигурно, че Христос работи чрез Святия Дух във вас, вие не полагате вашето доверие на това, как това се извършва. Това е, защото вие имате част в това.

Ако само Христос имаше по-голяма част в него, нещата щяха да са наред. Но Христос, трябва да работи чрез мен, което опетнява веднага всичко.

Тук е великата радост на християните. Ние можем да запеем с Лутер: „Да аз съм винаги грешник, но не преднамерен. Аз съм винаги каещ се, но аз съм винаги в изправни отношения с Бог.“ 

Нашите грехове

По всяка вероятност вие няма да убиете някого, както цар Давид направи, така че, вие нямате истинска причина за отчаяние. В Христос вие сте винаги прави пред Бог. Християнинът е и грешник, и светец едновременно – но не преднамерен.

Почти винаги греховете на християнина са: „Ох, аз се подхлъзнах!“ Непреодолимо изкушение? Сбърках. Уморен съм? Изговорих необмислени думи с устните си. Кибритлия? Избухнах.

Всеки от нас ги е изпитал и те могат да бъдат много опасни. Ако изпаднете в гняв, задръжките изчезват и когато задръжките изчезнат, вие сте способен да направите всяко зло нещо.

Неотдавна, на далечна аерогара, чакайки на опашка, аз открих няколко неща за себе си, които бяха нови за мен. Стоейки там, мислех за всичките самолети, които изпусках, за съпругата ми, чакайки ме да се появя в къщи, за това, че вече чаках около пет, шест часа, взимайки три правостоящи билета, но в последният момент самолета се напълваше и аз изпуснах всеки един от тях. Да, аз научих нови неща за себе си.

Небе и Ад

Библията казва:

„А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христо? или Кой ще слезе в бездната, сиреч, да възведе Христос от мъртвите?“ Но що казва тя? Казва, че „думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти“, сиреч думата на вярата, която проповядваме. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото писанието казва: „Никой, който вярва в Него“ не ще се посрами“. (Римляни 10:6-11)

Съществуваше идиом или притча между евреите по времето на Новият завет, че когато се говореше за нещо трудно, се казваше: „Това е като да се изкачиш до небето“ или „Това е като да слезнеш до Ада.“ (За това се казва в Йоан 3:13 че никой не се е изкачил до небето. Ние знаем, че Енох и Илия са там. Но Йоан използва този идиом.)

Вашето спасение е близо

Но Римляни 10:6 казва, че ние не трябва да се изкачваме до небето или да слизаме до Ада (ст.7). Вестта за спасението ни е поднесена на тепсия. Стих осми казва, че думата е близко до нас.

Павел казва: „Не мислете, че трябва да правите нещо голямо. Това, което трябва да направите е да вземете. Приемете. Вярвайте в думите на вярата.

След това, ако приемете: „Вие ще изповядате с вашата уста, като резултат от вярата във вашето сърце и вие ще бъдете спасени.“ (виж стих 9)

„Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“. „(Римляни 10:12-13)

Забележете, че няма разлика между гърци и юдеи. Същият Бог е над всички и е щедър към всички, които викат към Него, защото всеки, който призове Божието име ще бъде спасен! (Това е цитат от Йоил 2:32)

Божествеността на Христос

Начинът, по който Павел използва този цитат подсказва, че той задава въпроса: „Знаете ли, че този Христос, в който ние вярваме е Йехова от Стария завет?“

На повече от 6 000 места в Стария завет Бог е наречен Йехова. Гръцката дума за това е Господ.

Така че когато Павел казва тук, че който призове Господното име ще бъде спасен, той също говори относно Христос. След това Павел пита: „Знаете ли, че вашият Спасител е Бог? Той може да направи велики неща, защото Той е Бог.“

Тук има също така загатване за Еремия 23:6, където се казва: „Това е името, с което Той ще се нарече, Господ, нашата правда.“

Няма разлика

Помислете върху тази мисъл:

Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“.“ (Римляни 10:12-13)

Няма разлика между хората. Тази фраза се намира на три места, веднъж в Деяния и два пъти в Римляни.

„И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.“ (Деяния 15:9)

„Сиреч, правдата от Бога чрез вяра в Исус Христос, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“ (Римляни 3:22-24)

„Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.“(Римляни 10:12)

Ние трябва да извикаме

Забележете, че не трябва да изработвате много вяра. Всичко, което трябва да можете да направите е да извикате.

Можете ли да извикате? Няма човек, който да не може да извика. Така че, никой няма извинение.

Каещият се разбойник извика. Висейки на кръста си той не притежаваше добро досие, за да може да го представи пред Господаря. Той не каза: „Виж Исусе, погледни за момент. Аз имам моите оценки тук. Позволи ми да ти ги покажа.“

Той нямаше досие или резюме, които да имат някаква стойност Той просто извика. „Господи Исусе, спомни си за мен.“ (Лука 23:42)

Спасението е толкова лесно, колкото да извикате.

Пълен автобус с предшественици

Вашето минало и вашето наследство нямат значение. Никой от нас няма съвършено генетично наследство. Всеки един от нас има милиони предшественици, ако включим всички, които са допринесли за нашият ген. (Аз не говоря само относно нашите преки родители, но също така и за техните роднини.)

Всеки един от нас е като автобус пътуващ по пътя с хиляди пътници в нас. От време на време някой от пасажерите показват главите си през прозорците и се изплезват.

Всеки от нас изглежда така. Ние сме този автобус. Ние притежаваме всичките тези пасажери, които се показват, без да са поканени, неочаквани, неконтролируеми, в погрешни моменти и по най-срамният начин. Хората стоящи около нас казват: „Точно като чичо му.“ „Това е нещото, което нейната леля щеше да направи.“ Това е, което се случва с нас, непрекъснато.

„Но същият Господ е богат в тях, които призовават името Му.

Ние трябва да приемем

Пътуващ кораб от Южна Америка изпратил сигнал за тревога. Друг кораб дошъл на помощ и попитал: „Какъв е проблемът?“

„Водата ни се свърши“ – бил отговора. „Екипажът измира от жажда.“

Отговора дошъл: „Спуснете вашите кофи. Вие сте в течението на голяма река. Водата е прясна и добра за пиене.“

В този свят има милиони хора, които ненужно загиват от духовна жажда. Всичко, което те трябва да направят е да спуснат кофите си. Да загребат от пресните води на благовестието.

Как растенията живеят и растат? Растението не може да тича и да ловува.  Те просто разтварят техните гърди към слънцето и луната, към падащата роса и елементите от небето. Правейки това, то изсмуква всичките хранителни вещества, които Бог е поставил в почвата. Това, което растението прави, за да расте е, че то получава. Искате ли да растете духовно? Получете.

(Римляни 11 глава беше разгледана в частта за предопределението. Сега преминаваме към 12 глава.)

следваща глава РИМЛЯНИ 12 – ЧАСТ ПЪРВА