Съдържание Цялата книга на една страница

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ВТОРА

Ключовите думи в Римляни откриват естеството на книгата. Тя е

относно два вида правда: Правда от закон и правда от вяра. Ние можем да се

доверим само на Христовата правда, която ни е придадена,

това е оправданието. Не бива никога да се доверяваме на

нашето освещение, защото греха все още се бори

в нас.

Ние сумирахме спасението като:

Признай, че си изгубен, виновен, безпомощен и обвинен грешник.

Вярвай в Господ Исус Христос. Това означава да вярваме със сърцата си, не само с ума си. Дяволът вярва с ума си. Вярвай, означава да вярваш с цялото си сърце, с всичкото си доверие, всичката си надежда, с всичко, което притежаваш – вярвай в Господ Исус Христос.

Изповядай Христос. Да Го изповядаме пред мъже и жени с нашата уста, с нашият живот. С всяко нещо, което правим – трябва да Го изповядваме.

Предай се на Бог

Има друг начин, по който можем да сумираме и изразим основата на спасението: Признай, Придай, Повери и Предай.

Забележете трети стих в Римляни 10. Говорейки за непокорните Павел казва: „Те не се покориха на Божията правда.“ (Римляни 10:3)

Те не се покориха! Не можем да бъдем горди и да влезем в Божието царство. Това е невъзможно.

Когато се вгледаме в Божия закон, ние виждаме себе си толкова малки, че не трябва да отваряме вратата за царството, ние сме толкова малки, че можем да влезем само под нея.

Признай, придай, повери и предай

Повери всичко на Бог. Всичките ни тревоги, всичките ни притеснения, всичките ни надежди, всичките ни амбиции и всичките ни оплаквания. Ние трябва да ги поверим на Бог, защото те са твърде големи за нас.   

След това ние трябва да предадем. Този, който пирува сам, не пирува наистина. Да си мисионер означава, как един просяк, казва на друг, къде има хляб.

Ние трябва да признаем, да придадем себе си на Христос, след това да Му поверим всичко, което имаме и да предадем. Да предадем благовестието на други.

Два вида правда

Отново Римляни 10:

„Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бог. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра, казва така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христос?“ (Римляни 10:1-6)

Забележете, че има два вида правда. Едната е правда от закон, а другата е правда от вяра (стихове 5 и 6).

Правда от закон

Правдата от закона са нашите добри дела. Правдата от закона е тази, която идва от нашите най-добри стремежи. Това е нашата религиозност, ходенето на църква, пазенето на съботата. Това е нашата здравна реформа, даването на десятък, старанията ни на мисионерското поле, пеенето на химни. Всичко това е правдата от закона и всичко това е прекрасно, но тя няма да ни заведе в Божието царство, тъй като не е достатъчно добра.

Ако можехме да влезем в Божието царство чрез правдата от закона, нашето послушание трябва да бъде винаги безупречно, винаги с желание. Много от нещата, които правя не ги правя с желание. Аз ги правя, защото те са прави, а не защото аз искам да ги правя. Аз трябва да съм ревностен за правдата, а не да я върша насила.

Аз казвам: „Добре Господи, ако искаш може би ще е по-добре да го направя.“ Това не означава да си ревностен.

Аз трябва да съм постоянен. Сутрин, на обяд и вечерта, аз трябва да бъда ревностен за това, което е право. Когато съм болен и когато съм здрав, когато съм обезсърчен и когато съм в добро настроение, когато преминавам през тежко изпитание или съм на върха на славата си. Ако искам правдата от закона да ме заведе в царството, тя трябва да е такава – безупречна, с желание, ревностна, постоянна, абсолютна.

Тя трябва да започне с поемането на първата глътка въздух. Тя трябва да започне от момента, когато моята майка каза: „Моето малко ангелче.“ (Тя не знаеше, че определението е погрешно. Майка ми научи това в по-късни години.)

Правда чрез вяра

Така че, има правда от закона, която съдържа много добри неща, но не може да ни спаси, защото не е достатъчно добра.

И след това има правда, която е от вяра.

Цялата книга към Римляните говори относно това. Думата „вяра“ се среща на 64 места в Римляни. Това е книгата относно вяра.

Не забравяйте, думата вяра означава доверие. Това не е само съзнателно „Да“. Тя е доверие, лично упование в Бог.

Доверие в Бог за вчера, днес и утре. Доверие относно всичко мое – моят дух, моето тяло и разсъдък, моите деца, моите амбиции, моето богатство и моето здраве. Доверие в Бог за всичките тези неща.

Това доверие започва с доверието за вечен живот, но след това продължава в доверие за всичко. Вяра е голяма дума.

Правда = Оправдание

На гръцки, думата, която е преведена на английски като оправдание, е също така думата, която е преведена като правда.

Това е проблем само за английско говорещите. Когато чете Библията на други езици вие нямате проблема, който, ще имате, ако я четете на английски, където една дума е преведена по два различни начина.

Много хора спорят относно тази правда от вяра, за която Римляни пише.

„Сега, какво е това? Каква е тази правда, която идва от вяра? Това оправданието ли е? Или е оправдание и освещение? Или е само освещение?“

Тези, които знаят гръцки никога не задават тези въпроси. Те знаят, че „правда чрез вяра“ винаги означава оправдание.

Христос нашата правда

Оправдание е стопроцентова правда, правда, която ми е придадена. Това е правда, която е извън мен, тази, която е постигната от Христос, която е в Него, тази, която ми е придадена, това е правдата, която спасява.

За щастие, понеже моята друга правда, правдата от закона е толкова разпокъсана, непълна, дефектна и помрачена. „Мръсни парцали“ е начина, по който Бог определя всичката ми правда. (Исая 64:6)

Не е моята неправда това, което Бог нарича мръсни парцали, но моята правда. Твърде трудно е да преглътнем това. Аз се гордеех с тези добри дела. Бог ги нарича „мръсни парцали“.

Ключови думи в Римляни

Това са ключовите термини в Римляни: „Вяра“ (спомената е 64 пъти). „Оправдание“ или правда чрез вяра (50 пъти). „Свят“ и „оправдан“ (4 пъти). „Живея“ (15 пъти).

Нека не пропуснем още една ключова дума: „Грях“ или „грехове“.

Първите пет глави от Римляни, които са относно оправдание, говорят на широко относно грях. Глава първа изброява много грехове и осъжда всеки от нас, когато четем този списък.

Глава трета ни напомня, че на всички от нас не ни достига Божията слава.  „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни 3:23)

Всички съгрешиха (минало време), и не заслужават да се прославят от Бог (настояще продължително време).

Предишните глави в Римляни обясняват, как можем да бъдем в правилни отношения с Бог и казват много относно грях и грехове. Те дори изброяват много грехове.

Но трета глава ни казва как можем да бъдем в прави отношения с Бог. Тази глава ми казва, че Бог ме произнася оправдан, 100% оправдан, в Христос и това е направено в един момент.

Има живот в един поглед. Каещият се разбойник трябваше да каже само едно изречение: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството си“ (Лука 23:42) и той получи вечен живот. Съвършената правда беше негова. Раят. Вечният живот.

Оправдание и освещение

Оправданието чрез вяра е мое в момента, в който погледна с доверие към Христос.

След като ми е подарил оправданието чрез вяра, поради това, което Той е извършил за мен, сега Христос започва работа в мен.

Бог не прощава на бунтовника и не  го оставя да продължи да носи пистолет. Бог не може да произнесе прокаженият чист и след това да му позволи да умре от проказата си. Така че, след като ме е обявил за праведен (това е, което „оправдан“ означава), Бог започва да ме прави праведен.

Тук повечето от нас, християните, бъркат – ние продължаваме да гледаме в нашият прогрес. Ако сме честни, ще признаем, че няма много за виждане. Другите хора могат да видят повече, отколкото ние, но те не познават нашето сърце.

Оправданието зависи от това, което Христос направи за мен, и това е 100% правда. Тя става моя чрез вяра. Освещението е това, което Христос прави в мен чрез Святия Дух.

Освещение и прославяне

Относно първия вид правда Исус каза: „Свършено е“ (Йоан 19:30) Вторият вид правда не е завършена в този живот.

Ако аз доживея до старост като Матусал, Святият Дух и ангелите ще кършат ръце и ще казват: „Ох, ние все още имаме много проблеми с Дез. Ние се опитваме вече хиляда години и виж го ти него!“ Освещението не може да се завърши в този живот.

Освещението е завършено в това, което ние наричаме прославяне. При второто пришествие на Христос, всяка клетка на тялото и ума е променена и трансформирана в миг на око (виж 1 Коринтяни 15:52) и всичката сила на греха в нашият живот е отнета.

Вижте, ние сме продукт на всичко това, което някога сме видели, което някога сме чули, всичко, което някога сме прочели, всичко, което някога сме направили и всичко, което ни е направено – ние сме продукт на всичко това. И ние не можем да се отървем от тези рани до второто идване.

Никога не се доверявайте на освещението

Поради тези рани и тъй, като грехът донася неспособност, а също така и вина аз не мога никога да се доверя на моето освещение. Аз вече съм пропилял част от таланта, който ми е даден по рождение по време на годините прекарани без Христос.

Дяволът ще отклони вниманието ни. Той ще насочи вниманието ни върху нас самите. „Как се справям?“ – питаме ние.

Ако сме честни, отговорът ще е: „Патетично.“ Патетично, когато е сравнено с това, което трябва да правим. Законът може да се сумира в една дума: Любов. Обичай Бог нацяло, обичай съседа си, колкото себе си. Как се справяме с това? Не много добре.

Какъв настойник съм аз на моментите, на парите, на талантите и възможностите? Аз се опитвам да бъда добър настойник, но в Божиите очи имам повече неуспехи, отколкото успехи. Дори моето най-добро не е достатъчно.

Грях, великият проблем

Сега можем да видим защо трябваше да добавя „грях“ или „грехове“ към списъка с ключови думи в книгата към Римляните. Грехове е темата на първите пет глави. Следващите глави (освен 9 и 10) се занимават с освещението и са също така относно грях.

Моят истински, дълбок, продължителен проблем не са моите престъпления преди да се предам на Христос. Моят продължителен проблем е, че грехът е все още в мен. Старият капитан е все още на палубата. Въпреки че е обвинен, той все още се опитва да управлява кораба. Той познава всичките членове на екипажа много добре. Той се опитва да ги завладее всичките, моите способности, моят апетит – да се разбунтуват срещу новия Капитан.

Така че Римляни 6,7 и 8 са относно грях, грях, който живее в мен. Това е моят голям проблем.