Съдържание Цялата книга на една страница

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ПЪРВА

„Искрящата точка на диаманта“ в Римляни е

осма глава. В Римляни 8 научаваме великата истина за

християнската свобода, независимо от тъмните открития

относно нас в Римляни 7, няма осъждане за тези,

които чрез вяра са в Христос Исус.

Ако Библията беше златен пръстен със скъпоценен камък, тогава искрящата точка, на този камък щеше да бъде Римляни 8 глава (естествено Римляни е камъка).

Една от безизходиците да бъдеш проповедник е, че има твърде много, за което трябва да се говори в предишните глави, така че никога не остава достатъчно време за осма глава. 

Римляни 8 е искрящата точка

Осмата глава в Римляни е искрящата точка на   диаманта. Тя е височината на истината относно християнската опитност.

Много важно за нас е да разберем тази глава. Всички реки на истината в Библията се вливат в тази майка на реките. В това изследване ще разгледаме дума по дума, определена част от Римляни 8.

Освен  в последната проповед на Исус, записана в Йоан, (виж глави 13–17) Святият Дух е споменат в Римляни 8 повече от всяко друго място в Библията – 20 пъти.

В странен контраст, в Римляни 7 срещаме лични местоимения като „аз“ и „мой“, 30 пъти. В Римляни 7 нещата са  мрачни и кисели. Неправилно е да се каже, както някои казват, че: „Това е някой, който все още не станал християнин.“ Не, за съжаление Римляни 7, е относно Павел и следователно за  всеки вярващ.  Потенциал за грях се таи във всеки вярващ, независимо колко израснал е той.

Потиснатостта в Римляни 7

Когато стигнем до Римляни 8 ние виждаме потиснатостта в Римляни 7.

Павел пише за себе си и всеки християнин:

„Какъв мизерник съм аз! Кой ще ме освободи от това тяло, което е обречено на смърт?“ (Римляни 7:24 CAV).

„Аз не разбирам какво правя. Защото това което искам да правя,  не го правя, но това което мразя, точно това правя“ (Римляни 7:15 NIV).

Това чувство на безсилие обзема всеки християнин. Но Римляни 8 открива тайната, която ни казва, че това чувство на безсилие не бива да преобладава. 

Римляни 8 и свободата на християнина

Има една дума, която синтезира Римляни 8. Ако можете да предадете вестта на главата с една дума, написана с диамант върху стъкло, това ще бъде думата „свобода.“

Тази скъпоценна част от Писанията съдържа тайната, посредством която ние можем да бъдем свободни от грях, смърт, невежество, самота, безпътица и от частично или пълно разлагане.

Някои от тези тъмни неща остават, но ако разберете тази глава, те няма да доминират в живота ви.

В този момент има милиони роби в Судан. Някои хора мислят, че робството е част от миналото. Но не е така. В този момент в Судан и в Мавритания – Северна Африка има милиони роби.

Също така има милиони роби в Северна Америка. Роби на егоизъм, нечистота, омраза и хиляди други проблеми. Римляни 8 притежава отговора.

„Затова няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус.“ (Римляни 8:1)

Преди стотици години, един велик теолог каза, че няма по неправилно разделяне на глави в Библията от това между 7 и 8.

За да разберете какво има в предвид погледнете последният стих в глава 7.

Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И тъй, аз слугувам с ума си на Божия закон, а с плътта на греховния закон.“ (Римляни 7:25)

„Благодаря на Бог – чрез Исус Христос нашият Господ!“ е отговор на въпроса: „Кой ще ме избави?“ в стих 24.

Гръцката дума преведена като „спаси“ или „освободи“ съдържа идеята за войник, намесващ се между  войник – негов приятел – и врага.

Няма прекъсване между 7 и 8 глава

Следва много странно изказване:

„Така, че с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон.“ (Римляни 7:25)

Колко странен начин за завършване на 7 глава: „а с плътта на греховния закон.“

Тук Павел не слага перото си на масата, за да каже: „Време е да започвам нова глава.“ Няма разделяне на глави в това, което Павел пише.

Той продължава директно със: “Затова няма никакво осъждане, за тези, които са в Христос Исус.“ (Римляни 8:1) Поради благовестието, поради Исус Христос, няма осъждане, ако принадлежиш на Христос.

Дори и в най–лошото ви преживяване, дори и в най–голямото ви падение дори когато сърцето ви е наранено и  съвестта ви измъчва поради някаква грешка, Павел казва: „Въпреки това няма осъждане.“

Няма осъждане

Скъпи приятели, когато гледаме към Исус, това винаги е вярно.

Днес, утре, следващият ден, следващата седмица, следващата година. Ако се доверявате само на Христос, като ваша Правда, като ваш Живот, няма осъждане.

Това е есенцията на добрата вест в книгата към Римляните. Толкова е важна, че  чуваме камбаненият й звън през цялата осма глава.

Забележете, че той казва към края на главата:

„Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, който умря, а при това бе възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бог, и който ходатайства за нас“ (Римляни 8:33–34).

Кой може да ни обвини? Забележете, че Павел не казва: „Няма грях, няма несполука, няма болка, няма обвинение, няма проблеми.“ Той не казва това. Това, което той казва е, няма осъждане.

Важността на чистата съвест

Мартин Лутер казва: „Господи, сега моите грехове са простени, Ти може да направиш каквото поискаш с мен.“

Това е прекрасно вътрешно състояние. Ако имате чиста съвест вие можете да издържите на много лоши неща. Но ако вашата съвест е обременена, ако ви осъжда, и най–малкото нещо може да бъде тежко бреме за носене.

„Господи, сега моите грехове са простени, направи, каквото искаш.“ С други думи, след като небето ми е гарантирано, след като имам любовта на Бог, ако съм в хармония с всемира, какво друго има значение? Нещата които са временни, нещата които са преходни – нямат значение.

Няма осъждане е оправдание

 „За това няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус.“ Римляни 8:1 е друг начин за изразяване, че вярващият е оправдан.

Никога не забравяйте тази ключова дума, „оправдан.“ Лесно е да я запомним, тъй като оправдан означава, „като че ли никога не съм съгрешавал.“

Оправданието не е само прощение. То е прощение, но е повече от това. Оправданието значи  „невинен.“ Това означава „без вина.“  Оправданието отива по–далеч от опрощението. Оправданието е декларация за праведност, декларация от Бог, че ние сме праведни поради Христос, независимо какви сме отвътре.

Най–сладкото име на Бог

Аз вярвам, че най–сладкото име за Бог в Библията  е в Римляни. То е: „Бог, който оправдава грешните.“ (Римляни 4:5).

Това съм аз. Поради естеството си, аз съвсем не съм праведен, но Римляни казва, че Бог оправдава безбожните.

Аз очаквам, че свят и праведен Бог, ще оправдае праведните. Аз очаквам, че такъв Бог ще оправдае съвършените, безгрешните и тези, които никога не допускат грешки.

Но това ще бъде депресиращо за мен, защото аз редовно греша. Аз се нуждая от Бог, като Исус проповядващ в Галилея и приемащ грешници (виж Лука15:2).

Опрощение на грехове

Хората казаха за Исус: „Той гостува на човек, който е грешник.“ (Лука 19:7)

Аз се нуждая от Бог, който може да каже на мъжа до него, мъжа, който беше убиец и крадец: „Казвам ти истината днес, ти ще бъдеш с мен в Рая.“ (Лука 23:43 NIV адаптиран)

Аз се нуждая от някой като Христос, Който накара Фарисеите да се замислят за своята жестокост, казвайки: „Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък.“ (Йоан 8:7)  След това той каза на жената уловена в прелюбодейство: „Нито аз те обвинявам. Иди си и не съгрешавай повече.“ (Йоан 8:11)

Нито аз те обвинявам. Великата вест на християнската религия е милост – опрощението на грехове.

Моят двоен проблем: 1) Вина

След като видим истинското естество на Бог в откровението на милостта Му, това е което разпръсква дъжда на греха или пречупва врата на звяра – ако може така да се изразим.

Вижте аз имам двоен проблем: 1) Вината продиктувана от моето минало и 2) Кой съм аз.

Първо аз имам вина поради грешките, които съм допуснал и които не трябваше да допускам в моето минало, а също така поради нещата, които трябваше да направя и не направих.

Има твърде много уважавани грешници, които изглежда, че не правят нищо лошо, но също така, те не правят и нищо добро. Светът щеше да бъде толкова добър, колкото е, ако те бяха мъртви.

Така че, аз имам натрупана вина поради моето минало и на мен ми трябва някой, който да отнеме тази вина.

Моят двоен проблем: 2) Кой съм аз

Вторият проблем не е какво съм направил или не съм направил, но кой съм аз.

Динамита не избухва всякога, но винаги е експлозивен. Везувий не изригва непрекъснато, но може да изригне всеки момент.

Също така е с нашите сърца. Ние не избухваме винаги. Никой от нас не се радва, когато избухваме. Но ние винаги сме способни да избухнем.

Спомнете си илюстрацията с бутилката пълна с вода и малко кал на дъното. Водата изглежда достатъчно чиста, за да я пием, но само разклатете бутилката и водата повече не изглежда апетитна.

Някои от нас не са разклатени достатъчно, за да видят истината за себе си. Ако бъдем поставени в необходимите условия, всеки един от нас, е способен на всякакъв грях. (Ако се съмнявате в тази шокираща мисъл, не спете една седмица и ще се убедите сами.)

Айсбергът е добра илюстрация за нас. Девет десети от него са под водата, те не се виждат. Когато ви виждам, аз виждам една десета от истината за вас или може би една стотна. Когато ме виждате, вие виждате една стотна от реалността за мен.

Но великата вест е:

Няма осъждане за тези, които са в Христос, защото закона на животворящият Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и смъртта.