Съдържание Цялата книга на една страница

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ПЕТА

Бог дава подаръците си с две ръце. Оправдание и освещение

са обединени. Освещението е доказателството, че ние сме оправдани. Да

принадлежите на Христос, означава да направите първостепенните

неща първостепенни и второстепенните второстепенни. Въпреки

това, в благовестието няма осъждане, дори когато съгрешим

или не живеем според Божия стандарт.

Спомнете си, че ние имаме два проблема:  1) Проблемът как да се освободим от вината си и 2) Проблемът, как да станем по–добри.

На теологичен език това е обяснено с термините: 1) Оправдание и 2) Освещение.

Освещението е доказателство

Бог винаги дава подаръците си с две ръце. Не съществува такова нещо, като оправдание без освещение или истинско освещение без оправдание.

Сега, това е важно: Доказателството за света и за всемира, че ти си оправдан, но не за Бог, защото Той познава сърцето ти, е дали ти си осветен.

 „Осветен“ не означава съвършен. Благодаря на Бог за това. „Осветен“ означава, че ти разбираш, че си отделен от Бог.

Спомняте ли си историята за принца, който отишъл в държавно училище? Децата го карали да прави пакости, но той винаги отговарял: „Не, аз не мога да правя това, аз съм принц от царско потекло.“

Християнският живот е такъв: „Аз принадлежа на Бог. Аз съм отделен от света за Бог. Аз не мога да правя повече нещата, които правех преди. Аз принадлежа на Свят Бог.

Лоша религия

Светостта е пълнота за Бог. Светостта не е лицемерие. Някои от най–добрите хора, които някога съм срещал не са лицемери. Някои от най–лошите хора, които съм срещал са лицемери. Святост не означава да бъдеш лицемерен, тя е цялостно предаване на Бог, където любовта към Бог и хората доминира живота. Всяко останало нещо, което позира като религия е фалшификат.

Повечето религия е лоша.

Бил съм в Япония където наблюдавах как хората пускат монети в гробницата на Шинто (В Япония, младежите са изоставили старата религия. Днес тя е само суеверие). Бил съм в страни от Третият свят, където хората са готови да се прободат с ножове или да лежат на легла от пирони.

Или най–лошото да пият вода от реката Ганг, която се смята за свещена река, но фактите казват, че тя е пълна с човешки изпражнения.

Истинска религия

Пиенето на замърсена вода, не е истинска религия. Единствената истинска религия, която е приемлива за Бог е религията, която идва от Него. Това е религията на любов към Бог и хората.

Любов към Бог и нашите ближни.  Всичко останало е неприемливо.

Тази любов е по–непреклонна от истинска добрина. Когато родител обича детето си той не го разглезва. Любовта, за която говорим е по–непреклонна от абсолютна добрина. Добрината може да бъде отстъпчива. Бог не е дядо мраз или татко Коледа. Бог ни обича наистина. Той не иска само да се чувстваме удобно с Него, Той иска да правим това, което ще ни донесе вечно щастие.

Как да знам, че съм Божие дете

Моля забележете две важни неща.

Първо: „ изискванията за правда на закона“ са „изпълнени напълно в нас, които не живеем според грешното естество, но според Духа.“ (Римляни 8:4 NIV)

Второ: „Забележете изразителните думи след 5ти стих. Тези думи са толкова пронизващи, че всеки един от нас може да узнае, за една минута, дали принадлежим на Бог или не. Дали, ако умрем днес, ние сме в изправни отношения с Него и сме получили вечността. 

Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни – за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежа на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бог, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божия Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче ако Христос е във вас, то, при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Римляни 8:5-14)

Тези думи са много изразителни.

Също: „Ако някой няма Христовият Дух, той не принадлежи на Христос.“ (Римляни 8:9)

Първостепенни и второстепенни неща

Какво означава: „Ако живеете според грешната природа“?

Не съществува никой в този свят, който да обича всички пороци.

Има много пияници наоколо, които не могат да понасят наркоманите. Също така има много наркомани, които не могат да понасят пияниците.

Така че, живеейки според грешната природа, не означава, че вие притежавате всичките пороци. Това, което означава е: Правите ли второстепенните неща, първостепенни?

Важен, но изгубен

Вие можете да правите това и да бъдете старейшина, проповедник, владика, президент на страна и въпреки това да сте изгубен.

Да концентрирате умът си върху нещата на плътта е да направите второстепенните неща първостепенни, а първостепенните – второстепенни. Да правите това, означава, че  сте изгубени.

То означава, че ние не сме срещнали Бог. Когато срещнем Бог, всичко се променя.

Тайната на живота е да обръщаме  абсолютно внимание на абсолютното и относително внимание на относителното. Не да правим планини от къртичини и къртичини от планини. Не да правим свят от атом и атом от свят, но да дадем на нещата тяхната истинска стойност, както Бог ги вижда.

Ако не го направим, ние сме изгубени.

Гравитацията на любовта

Но ако сме получили Духа на Христос, ние автоматично ще бъдем притеглени към нещата на Духа, които ще ни донесат мир, живот, радост и продуктивност. Това става спонтанно чрез Духа.

Това е великото нещо относно религията на любов. Тя не е религия на „бутане пълна количка с камъни.“ Тя е спонтанна. Поради Святия Дух, добрите неща се случват автоматично.

Вие не можете да гледате към Бог, който е Любов, без да приемете част от тази любов във вашия живот. Вие не можете да вярвате в Христос, който ви обичаше толкова много, че умря за вас, без да бъдете готови да страдате мъченически поне малко.

Любовта ни завладява, когато гледаме и размишляваме върху Божията любов в Христос.

Божията любов за нас е най-мотивиращата сила в света.

Легендата за цар Кир

Съществува легенда за цар Кир, един от най–великите царе на древността, Мидо–Персийския монарх, който освободи Евреите от Вавилон и ги изпрати обратно в новия Ерусалим.

Когато бил роден, президента казал: „Аз трябва да отстраня това момче. Ако то не съществува, може би един ден аз ще управлявам страната.“

Президента повикал един от войниците и му казал: „Искам от теб да вземеш това бебе и да го занесеш на далеко в страната, намери овчар, който би го оставил на открито. Остави го отвито през цялата нощ, за да умре.“

Войникът занесъл бебето далеч в страната и намерил един селянин, който се казвал Митридатес.

„Президента каза да оставиш това дете да умре“ – му казал войника. Селянинът занесъл детето в къщи и казал на жена си какво президента иска от тях.

„Ти няма да направиш нищо подобно“ – казала жена му. „Аз ще го запазя за себе си и ще го отгледам като свое собствено дете.“

Така че Кир, младият принц израснал в селски дом. Той мислел, че селянинът и неговата жена са негови родители.

Изминали години и според провидението на Бог, той получил полагащият му се по рождение трон. В двореца той  учудил някои от хората с някои от нещата, които правел, защото той е бил възпитан в селски дом.

Отгледани в селски дом

Има две неща, които са важни в тази история.

Първото е, че ние сме отгледани в селски дом. Не буквално, разбира се, но духовно. Ние сме родени, без да познаваме богатствата на Бог.

Моята детска представа за Бог беше, че той е Бог, който гледа през отвор в небето. Той ме следеше през този отвор в небето, за да ме улови във всяко нещо, което правех.

Той беше полицаят на космоса, готов непрекъснато да ме улови, каквото и лошо нещо да направя. Ние сме родени в селски дом, що се отнася до великата реалност относно Божията любов.

Бог е с нас. Той обича грешника: „Този мъж приема грешници“ (Лука 15:2) „Той влезна да престои с грешен човек.“ (Лука 19:7)

Това са великите реалности на всемира, но ние сме отгледани в селски дом и незнаем нищо за тези велики царски реалности. Ние не знаем, че сме принцове и принцеси.

Ние не разбираме всичко, което Бог е направил за нас.

Ние сме отгледани, без да знаем, че има палат на християнска опитност. В този палат ние ще бъдем свободни от закона на греха и смъртта, свободни от самота, свободни от осъждане и свободни от всички тези неща, които доминират живота на невярващия. Ние не знаем всичко това.

Но ние имаме привилегията да знаем това, защото Римляни 8 ни казва всичко за него.

Селско държание в палата

След като Кир заживя в палата, понякога той правеше неща, които бяха продиктувани от възпитанието, което беше получил в селския дом.

Хората правят някои неща различно в селския дом, отколкото в палата. И поради дългото време прекарано в селския дом, с под от пръст, животни влизащи в къщата през кухненската врата, понякога той правеше неща като селянин, а не като цар.

Дори когато ти и аз, сме осиновени в Божието семейство, всеки един от нас, действа от време на време, като че ли ние сме все още в селския дом.

Всеки един от нас е живял в селски дом, далеко от богатствата на палата. Дори когато дойдем до палата и сме приети с отворени обятия, без да бъдем обвинени, понякога ние се връщаме към старите си навици, като че ли все още сме в селския дом. Въпреки това, ние сме царе и царици.

Наистина, няма осъждане.