Съдържание Цялата книга на една страница

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕВЕТА

Римляни 8 потвърждава, че Божият дух ръководи вярващия.

За това ние сме идентифицирани не според популярната култура,

но според Духа. Духът ни учи, че всеки човек е безкрайно скъп

и ние сме деца на Бог. Ако сме деца, то сме също и

наследници. Духът ни помага в нашите трудности

и ни подбужда да се молим.

Нека продължим с нашето изследване на Римляни 8:

 „Всички тези, които са ръководени от Духа на Бог са синове (деца) на Бог.“ (Римляни 8:14 NASV)

Движещи се и ръководени

Библията използва две думи преведени като „ръководен.“

Едната означава: „като голяма маса от вода устремена напред.“ Това е думата, която Петър използва, когато казва, че пророците са били мотивирани или ръководени от Святия Дух, изричайки техните пророчества.  

 „Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [святите] човеци са говорили от Бога, движими от Святия Дух.“ (2 Петрово 1:21)

Но думата, която Павел използва в Римляни 8:14 е дума, която означава „нежно ръководене.“ Това е ръководене, както  овчар води овците си. Това е ръководенето на малко дете от неговата майка. Това е ръководенето на  туристи от екскурзовод. Това е ръководенето на студенти от преподавател. Това е ръководенето на рота от техния командир. Това е внимателно предвижване напред.

Защо трябва да бъда ръководен внимателно? Защото животът е опасен, а аз съм слаб. За това на мен ми трябва да бъда воден внимателно. И колкото по-малко мисля, че то ми трябва, толкова повече се нуждая от него.

Това е, което Павел има предвид, когато казва: „Когато съм слаб, аз съм силен.“ (2 Коринтяни 12:10)

Съвременната култура е нереална

Холивуд и популярната философия ни представят неправилна картина.

Популярната култура ни казва: „Ти трябва да си красив, за да си умен, за да си силен, за да си щастлив и успяващ.“

Факт е, че никои от нас не попада в тези категории в реалността. Тъй като ние не попадаме в тях, ние се нуждаем от Духа. „Всички, които са ръководени от Духа на Бог.“ За това Библията ни предупреждава: „Не угасяйте Духа.“ (1Солунци 5:19); „Не се съпротивявайте на Духа.“ (Деяния 7:15); „Не оскърбявайте Божия Дух.“ (Ефесяни 4:30)

Не се съпротивявайте на Духа

Едно малко момче си играело често с един гълъб. Един ден гълъбът долетял и когато бил готов да кацне на ръката на момчето, то отдръпнало ръката си. Гълъбът се опитал да кацне няколко пъти, но момчето винаги отдръпвало ръката си. По-късно през този ден, когато момчето повикало гълъба, той отказал да дойде.

Така ние можем да се противопоставим на Духа. Духът е много чувствителен, много нежен.

Ако ние искаме да бъдем водени от Божия Дух, ние трябва да имаме същата чувствителност. Ние трябва да бъдем готови, да бъдем водени и учени. Това е възможно само, ако ние оценяваме другите, както Христос оценява нас.

Всички са ценни

Има стих в Притчи, който аз намирам, че е много изследователен.

„Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите е блажен.“ (Притчи 14:21)

Павел казва нещо подобно в Римляни:

„С яденето си не погубвай онзи, за когото Христос е умрял.“ (Римляни 14:15)

Всеки човек има вечно значение, защото всеки човек е изкупен с кръвта на Христос. Ако аз не осъзная това, в моето взаимоотношение с всеки, аз не съм християнин. Аз трябва да третирам всеки човек, като че ли този човек е Христос.

Колко изискващо! Но ако аз искам да бъда воден от Духа, това е, което Духа иска от мен.

Робство в сравнение с привилегия

Светът е място на робство. Културата на този свят съдържа робство, страх и измама. Благовестието ни предлага слава, свобода и истина.

„Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!“ (Римляни 8:15)

Павел казва: „Вижте контраста. Вашият стар живот, беше живот на пленничество и страх, но ние сме освободени от това, когато гледаме към Исус.“

Татко, Татко

Стих 15 казва, че ние получаваме Дух на осиновяване, с когато викаме „Татко, Татко.“ Чули сте, че „Авва“ е арамейската дума, която малките деца използват за „татко.“ Думата „Авва“ се намира на три места в Библията. Исус я използва веднъж, в Гетсимания (Марк 14:36). Павел я използва два пъти, веднъж в Галатяни 4:6 и веднъж в Римляни 8:15

Когато Духът дойде във вашият живот и вие разберете колко много Бог ви обича, Духът ви води да се молите с молитвата на доверяващо се дете. Вие можете да наречете Бог, вашият Баща, „Татко, Татко.“

Свидетелството на молитвата

Доказателството, че сме родени отгоре (или новородени) е, че ние имаме инстинкта да се молим с увереност. Човек, който не се моли, не е новороден.

Ние викаме „Авва Отче!“ Божият Дух е този, който свидетелства с нашият дух, че ние сме Божии деца.

Когато се молите така, това е доказателството, че Божият Дух е дошъл във вас.

Когато Самуил Уесли, бащата на братята Уесли, умираше, той каза: „Вътрешният свидетел, вътрешният свидетел. Момчета, вътрешният свидетел.“ Самуил Уесли говореше за факта, че Духа свидетелства на всеки християнин, убеждавайки ни в любовта на Бог. Поради факта, че този свидетел, или това убеждение, е вътре в нас, ние не винаги получаваме поразително убеждение. Има моменти, когато ние не го чуваме изобщо.

То е като разликата между луната и слънцето. Ако свидетелят беше на небето, щеше да е както слънцето. Но понеже е вътре в нас, е повечето като луната. Но свидетелството на Духа е реалност за всеки християнин. Това е убеждението, че съм обичан, независимо какъв съм аз. 

Помага в нашите слабости

По нататък в тази глава се говори относно Духа помагащ ни в нашите слабости.

Много хора си мислят, че те не притежават Духа. „Погледнете моите слабости“, казват те. Тук ние имаме славен стих който казва:

„Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим, както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;“ (Римляни 8:26)

„Духът също ни помага в нашите слабости.“ Римляни приема за дадено, че Бог ни обича и че Бог живее в хора с много проблеми и слабости. Бог ни помага в нашите слабости.

Стихът не казва, че Бог ни помага да се освободим от нашите слабости. Щеше да бъде ужасно, ако ние бяхме толкова умни, толкова силни, за да почувстваме някак си, че можем да се оправим без  Бог. Ние трябва да признаем, че нямаме много шанс в това, ако сме нацяло честни. Животът е непрекъснато по-голям, отколкото нас. Ние не можем да направим всичко, което искаме за хората до нас, какво ли остава за тези на мисионерското поле.

Какво е това, което родител може да реши за детето си? Нищо. Няма значение колко ерудиран сте или колко големи са мускулите ви. Вие не можете да вземете решение вместо детето ви. Но Духът живее в тези, които имат слабости. Това е много успокояващ пасаж.

Деца и наследници

Забележете илюстрацията в следващия стих:

„И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христос, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.“ (Римляни 8:17)

Този стих ни  изобразява като деца и следователно наследници. Ти не може да бъдеш наследник, ако първо не си дете. Очевидно, това означава да бъдеш роден.

Ние не можем да бъдем родени без Христос и не можем да бъдем родени чрез Христос без вяра. Така че, последователността е: Вяра в Христос, новорождение като деца и тогава наследници.

Наследник на какво? Има стих в Стария завет, който казва: „Господ е делът на наследството ми.“ (Псалм 16:5) Ние с вас мислим относно принадлежности. Но мъдрецът някога си е казал: „Ние не можем да живеем без принадлежности. Но този, който живее само за принадлежности, не е човек.“

Наследството на всичко

Нашето основно наследство е Бог. С Бог ние получаваме всичко, от което се нуждаем.

Представете си какво означава да имаме Бог. Това означава да имаме Божията мъдрост, за да ни напътва; Божията сила, за да ни закриля; Божият дом, всемира и вечността, като място за пребиваване.

Бог, нашият небесен Баща, е авторът на музика, на песни, на смях, на вкус и на миризма. Всички добри неща, Бог е автор на всяко едно от тях.

Да имаме Бог, означава да имаме всичко. Да имаме всичко без Бог, означава да нямаме нищо.