Съдържание Цялата книга на една страница

ИСКАРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ТРЕТА

Новият завет ни уверява, че вече не сме под закон, но под благодат.

Няма нищо нередно със закона. Проблемът е в нас, ние имаме грешно

естество. Исус дойде в „нашето подобие“,

но имаше същото безгрешно естество, както Адам.

Ние трябва да получим Святият Дух чрез новорождението си,

но Христос винаги имаше пълнотата на Духа. 

Законът е описателен и предписващ, но няма сила. Законът не може да прости. Откриваме, че четенето на десетте заповеди, като отговор на плътските ни желания, е равносилно на опит да държим с ръце устата на вълка затворена и установяваме, че това не помага.

Границите на закона

Римляни 1-5 ни казва, че сме свободни от гнева на Бог. Римляни 6 ни казва, че сме свободни от господството на греха. Римляни 7 казва, че ние сме свободни от закона като мотивираща  и освещаваща ни сила.

Законът има много ограничени способности. Той е само описателен. Целта на закона е да ни покаже, че ние сме грешници. Законът е детеводител, той ни води при Христос (виж Галатяни 3:24).

Законът е черното куче на овчаря, което довежда овцете при Него. Той е ужасната горещина, която ни кара да се скрием в сянката на великата Канара. Той е рибарската мрежа, която улавя рибата. Той е скалпела на хирурга, който наранява, за да може да излекува.

Но той не е Спасител. Законът не може да прости. Когато християните направят нещо нередно, когато съгрешат, ние не казваме : „О, аз престъпих закона. Ние казваме: „Аз ударих плесник на моят Спасител.“ Християните не виждат своите грехове, като нарушаване на заповедите от двете каменни плочи, но като отблъскване на Любов. Няма по–голям грях от този да съгрешиш срещу Любовта.

Обобщаващи стихове

Първите четири стиха в Римляни 8 обобщават всичко, което предишните глави казват.

Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христос Исус, (които ходят, не по плът, но по Дух). Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях и осъди греха в плътта,  за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.“(Римляни 8:1-4)

Обобщението е: Ние сме свободни от гнева на Бог. Ние сме свободни от тиранията на греха. Ние сме свободни от закона, като мотивираща сила в живота ни, благодатта е заела неговото място.

Новият завет и благодат

Ние не сме под закон като завет. В Новия завет, законът е написан в сърцата ни и обещанието е: „ще ви направя да ходите в повеленията Ми. Аз ще го направя.“

Благодатта преобладава в Новия завет. Законът остава като стандарт. Вие не можете да направите прелюбодейството да изглежда правилно, нито кражбата, нито лъжата. Вие не можете да направите убийството приемливо. Законът остава като стандарт, но е неефективен метод за спасение.

Ние не сме под закон, като движеща  ни сила, мотивиращ ни да преследваме святост или да се присъединим към църква. Ние не сме под закон, но под благодат. Когато сърцето е променено ние вървим по пътеката на Божиите заповеди. „Ако ме обичаш, (ти ще) пазиш Моите заповеди.“ (Йоан 14:15)

Няма нищо нередно със закона

Моля ви забележете, че няма нищо нередно със закона. „Това, което законът не можеше да извърши, поради слабостта на човешката природа, Бог го извърши.“ (Римляни 8:3 NIV)

По–скоро, причината е в мен.

Меч, поставен в ръката на бебе, не е особено застрашителен. Обедното слънце, не е  от полза за сляп човек. Най–добрият писател в света е безсилен, ако единствената хартия, която има е попивателна и груба.  Скулптор, колкото и добър да е, не би могъл да направи нищо трайно, ако камъка, с който работи е ронлив.

Така че, Бог е много внимателен, когато казва тук: „Законът е слаб поради плътта ни.“

Значението на плът

Думата „плът“ има цялостно значение.

То започва с това, какво сме в тялото и преминава през най–познатата теологична дефиниция: „Това, което сме по естество, без Духа на Бог.“ Това означава себелюбиви и покварени.

Но тя има цялостно значение. Понякога думата „плът“ означава, физическото ни естество. Но този пасаж казва: „законът е слаб поради плътта.“

За нас е по–лесно да правим лесните неща. Толкова лесно ни е да правим лесните неща. Ние не желаем да се изпотяваме морално. Не ни харесва, когато трябва да положим усилие. Всички тръгваме по лесният път, освен ако не се появи подкуп, който ни придума по друг начин.

Законът е слаб, поради плътта.

Христос и грешната плът

Бог изпрати своят Единороден Син в плът, подобна на греховна плът, и за грях, или както Библейската препратка казва: „като жертва за грях“. („За грях“ е гръцката стилистична фраза, равностойна на „като жертва за грях.“)

Забележете колко внимателна е Библията, когато говори за естеството на Христос. Римляни 8:3 казва: „в подобието на греховна плът.“ Ако това трябваше да означава, че Исус беше такъв, каквито сме ние, то стиха щеше да казва, че Той дойде „в греховна плът.“ Но стиха казва, че той дойде в подобие на греховна плът.

Това има ли значение? Да! Защото за съжаление има много хора, които ходят на църква, и те казват, че след като Исус с грешна природа като моята, можа да опази Десетте заповеди съвършено, в такъв случай аз трябва да правя същото – или…

Христос, вторият Адам

Факт е, че Исус не притежаваше моето греховно естество. Той беше вторият Адам, а греха не беше част от първия Адам. Първият Адам беше изкушаван, но въпреки това той  нямаше склонност към грях. И Исус беше изкушаван, и въпреки това, Той нямаше склонност към грях.

Исус беше изкушаван хиляди пъти повече, отколкото ние сме. Единственото дърво, което чувства цялата сила на бурята е това, което никога не се огъва или счупва. Исус никога не се огъна, той никога не бе пречупен. Нещо повече, Той имаше начин за победа над изкушението, който Той можеше да използва винаги.

Ако ти беше Бог, щеше се справиш бързо с дявола или някой друг, който се опитва да те изкушава, защото си Бог. Христос винаги притежаваше този лесен изход.

Не за себе си

Преди Христос да започне своята служба, дяволът го изкушаваше да използва своята божественост. „Превърни тези камъни в хляб. Хайде направи го. Ти можеш да направиш чудо. Направи го. Скочи от крилото на храма. Ти можеш да го направиш. Можеш да скочиш и няма да се нараниш“ (виж Матей 4:1–11). Христос беше изкушаван да използва своята свръхестествена сила за себе си.

Но Христос използва своята свръхестествена сила само за другите и никога за себе си. Затова Той не можеше да каже кога ще бъде денят за Второто пришествие. „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36).

Исус не знаеше, че смокиновото дърво нямаше плод. Когато отиде до него Той видя, че нямаше плод, а само листа (Марк 11:13).

В евангелията има записани около 200 въпроса, зададени от Исус. Той ще попита някой: „Как се казваш?“ Исус не знаеше. Затова питаше. Той никога не използва своята свръхестествена сила за себе си.

Но Той дойде като „святото онова“ (Лука 1:35), защото Исус трябваше да покаже, че хората, такива, както Бог ги създаде можеха да Му се подчиняват съвършено.

Славата е изчезнала

Ние сме смазани хора, ние сме сенки.

Ние не сме цели. Затова ни е трудно да се подчиняваме съвършено. Ако се подчинявахме съвършено, в нас нямаше да има и сянка от егоизъм.

Истинската реалност за всеки християнин е, че ние срещаме заплахата от изкушение за егоизъм всеки ден. Няма значение дали си бил християнин 60 години, ти непрекъснато се изправяш срещу заплахата, противопоставяш й се и я отричаш.

Исус нямаше нужда от новорождение. Ние сме родени без Святия Дух.  Адам и Ева, нашите първи родители, в началото имаха Духа. Те отразяваха славата и чак, когато загубиха Духа, разбраха, че са голи, защото славата изчезна.

Славата беше обитаването на Бог в тях. Причината, поради която бяхме създадени, беше да бъдем  храмове, за Бог да обитава в нас, каквито бяха нашите първи родители. Но когато те не се подчиниха, те загубиха Духа.

Ние трябва да се новородим

Малката новозаветна книга на Юда говори за хора, които не притежават Святият Дух.

„Тези са, които ви разделят, които следват естествените си инстинкти, и не притежават Духа“ (Юда 1:19 NIV).

Това е всеки един извън Христос, всеки извън Бог. За това трябва да бъдем родени от Духа. „Ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство.“ (Йоан 3:3) Това се намира в глава 1 000 на Библията.

„Ти трябва да се новородиш“ (стих 7). Ти трябва.

Причината, поради която ние трябва да получим Духа отново е, защото сме го загубили, още от самото начало. Но Исус притежаваше Духа от самото начало. 

„Синът беше изпратен, за да разпространи вестта за Бог и на Него му беше дадена пълната сила на Божият Дух“ (Йоан 3:34 CEV, „без мярка“ NIV).

Официален прием

Исус имаше пълнотата на Духа от началото, от зачеването.

Духът се изля върху Христос по специален начин, по време на Неговото кръщение (виж Марк 1:10). Исус притежаваше Духа от зачеване, но Духа дойде върху Него, по официален път, и Той отиде напред  прогласяващ: 

„Духът на Господа е върху мене, защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Изпрати ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите и да пусна на свобода угнетените. Да проглася благодатната Господня година.“ (Лука 4:18-19)

Това е  провъзгласяването на юбилейната година. Където присъства Духът на Господа, там има свобода.