Съдържание Цялата книга на една страница

ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КЛЮЧОВИЯ СТИХ В РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

Този стих, е обобщение на аргумента в предишните стихове

и интродукция към всичко което следва, както в тази глава, така и

в останалата част от книгата. В него прозвучават нотките на триумф и радост,

давайки увереност на вярващите, че несполуките,

които винаги са идвали в живота им преди тяхното обръщане,

по време на тяхната борба със злото, сега ще бъдат заменени с живот,

в който всички, които са в Христос са „повече от победители.“

Римляни 6:14 е от много важно значение за разбирането на тази глава. Ние четем: „Защото греха няма да бъде вашият господар, защото вие не сте под закон, но под благодат“.(NIV) Павел познаваше добре обещанията в Еремия 31:33 и Езекиил 36:26, където Бог обещава, че ще постави закона си в сърцата на вярващите и те ще бъдат накарани, чрез Неговото благородно влияние да ходят в светлината на вечните закони, и да пазят свещените заповеди. 

Изискването на закона

В центъра на Павловите разсъждения в книгата на Римляните е залегнала тезата, че закона изисква съвършено послушание, но не дава силата, която е необходима за изпълнението на това изискване. Ф. Ф. Брус изразява добре това, което Павел казва:

„Християнската святост не е въпрос на старателно подчинение на вътрешен закон, а е въпрос на Святият Дух, произвеждащ плода си в живота на вярващия, възпроизвеждащ тези привлекателни качества, които бяха видени в живота на Исус. Законът предписваше живот на святост, но бе безсилен да изработи такъв живот, поради недостатъчността на човешкият материал, с който трябваше да работи. Но това, което законът не можеше да направи, бе направено от Бог. След като Божият единствен Син, бе изпратен на земята, „в подобие на грешна плът“ и даде живота си за хората, които бяха в Неговото сърце, като жертва за грях, смъртната присъда е прехвърлена върху живеещият в нас грях“ (Посланието на Павел до Римляните, стр.162).

Благодатта изпълнява закона

Преди векове Августин каза:

„Благодатта бе дадена, за да може закона да бъде задоволен…“

Важно е да забележим, че Павел не използва думата „закон“ в смисъл на старозаветните времена, иначе ще може да кажем, че всички, които живееха в старозаветните времена са били под доминиращата сила на греха. Вместо това, трябва да разбираме, че моралният закон на Декалога, не е основата на Божието милостиво отношение към нас. Ние не сме под закон, като завет, но под благодат.

Халдан казва:

„Вярващите не са под закон, като завет, защото те понесоха проклятието му и изпълниха предписанията му в лицето на техният велик Водач, чрез Когото правдата на закона е била изпълнена в тях“ (Римляни, стр.257).

Халдан продължава:

„Те са в състояние на примирение с Бог. Те познават Бог. Според съдържанието на този благороден завет, Неговият закон е написан в сърцата им и Неговият страх е положен в тях. Той е обещал, да не се отдалечава от тях и че те няма да се отдалечат от Него, Еремия 32:40; Той няма да си спомня повече за техните грехове и престъпления, които преди това ги отделяха от Него. След като са направени съучастници в благодатта на Бог, чрез Исус Христос, чрез когото благодатта им бе дадена преди началото на този свят, 2 Тимотей 1:9, те притежават всеки духовен източник, чрез Него, който е пълен с благодат. Неговата благодат им е достатъчна 2 Коринтяни 12:9. Благодатта на Бог, която осигурява спасението, се явява на всички, учейки ги да се отрекат от безбожността и светската съблазън и да живеят трезвено, праведно и набожно, Тит 2:11. Тази благодат не само е открита на тях, но също така действа в тях. Бог изгражда във волята им това, което е добро в Неговите очи и също така ги подбужда да правят неща, които са според волята Му. Тези, които са под закон, нямат нищо друго, освен собствената си сила, за да бъдат послушни и в такъв случай, грехът има сила над тях. Но тези, които са под благодат, са снабдени богато от Бог, за всяко добро дело, следователно, греха няма да има сила над тях“ (стр. 257–258).

Лойд–Джонс казва:

„С други думи, тук виждаме крайното отхвърляне на чудовищното обвинение срещу учението на апостола споменато в стих 1. „Трябва ли да продължим да грешим, за да се увеличи благодатта?“ Тук е крайният отговор на този въпрос, сумиращ детайлите, които той излага в предишните стихове“ (Римляни, стр.179).

Насърчение, не увещание

Същият писател ни напомня, че стих 14 не е заповед или увещание, но насърчение. Павел ни казва относно вината за греха, че вече я няма и ние сме мъртви към закона на греха.

Други автори посочват, че седма глава и първите четири стиха на осма, хвърлят светлина върху височините и дълбочините на Римляни 6:14. Стих 8 на седма глава посочва, че закона често предизвиква грях и стих 11 казва същото (вижте също стихове 13–14). По този начин, е декларирана ужасната сила, която греха има върху естественото сърце. Въведителният стих на осмата глава предлага духовната противоположност, мотивиращата сила, която Святия Дух донася, когато благовестието е прието.

Още веднъж цитираме Лойд–Джонс:

„Няма нищо, което да е толкова окуражително за святост, толкова стимулиращо, толкова издигащо, както да познавам сигурността на моето спасение и прославяне. Аз съм уверен в това и се присъединявам към апостол Йоан, когато казва: „Този, който има тази надежда в Него, очиства себе си както Той е чист.“ (1 Йоан 3:3) На вас не ви трябва болница или поликлиника, вие се нуждаете от тази инструкция, тази информация, тази заповед. „Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бог в Исус Христос.“ Запомнете това: „Греха няма да има сила над вас“ – никога – „защото не сте под закон, но под благодат.“ Така че осъзнайте какво означава благодатта, прочетете отново термините на Новият завет и живейте като хора, които са прочели нотариалният акт за собственост и които са горди с него, които са излезнали от депресията и безнадеждността си и гледайки славата, която идва, казват: „Аз нямам време за губене, аз копнея за славата, аз гледам напред към нея. Аз трябва да се напрегна, трябва да се пречистя, колкото Той е чист. Трябва да се приготвя за великият ден който идва, така, че когато застана пред Него, да не се срамувам“ (стр.188–189).

Чарлз Кранфийлд казва относно Римляни 6:14:

„Тези, които сега са освободени от осъждане са свободни да се противопоставят на узурпаторската сила на греха с нова сила и смелост.“ (Римляни, том , стр.320)

Точно благовестие

Непреклонният и свят Джон Калвин, въпреки че бе един от тези, които са ненадминато стриктни, написа в своя коментар върху Римляните следващото евангелско тълкуване на Римляни 6:14:

„Тук виждаме насърчение, за успокояване на вярващите, за да не би, чувствайки собствената си слабост да пропаднат в своя стремеж за постигане на святост. Той ги увещава, да приложат всичката си сила и послушание за постигане на святост, но тъй като все още имат останки от плътта, те не могат да направят друго, освен да ходят неуверено. За да не изгубят присъствие на духа, съзнавайки собствените си слабости и да се обезверят, Той избира възможността да им даде ново сърце, идващо от утешителната мисъл, че техните дела сега не се изискват според строгостта на закона, но Бог прощава тяхната нечистота и ги приема с добрина и задоволство.

Ярема на закона не може да бъде носен, без да пречупи и смаже тези, които го носят. Така че за вярващия остава да търси Христос и да моли за Неговата помощ да запази техните свободи, защото такъв е характера Му. Христос предаде себе си в плен на закона, въпреки че Той не беше зависим по друг начин от заповедите си, за да може според думите на апостола, да изкупи тези, които са под закон (Галатяни 4:5).

Затова, да не сме под закон означава, че буквата, която ни обвинява е мъртва, защото ние нямаме сила да я изпълняваме. Също така означава, че ние не сме подчинени повече на закона, като изискване за съвършена правда и произнасяне на смъртна присъда над всеки, който е пристъпил която и да е част от него.

Също така под думата благодат ние разбираме двете части на изкуплението, те са прощение на греховете, чрез което Бог ни придава правда и освещението на Духа, чрез което Той ни приготвя за добри дела. Желанието на апостола е да ни придружи и да ни предпази от отчаяние в стремежа ни да правим това, което е право, защото ние все още виждаме много несъвършенства в нас. Колкото и много ужилванията на греха да ни измъчват те не могат да ни покорят, защото ни е дадена възможността да ги победим чрез Духа на Бог. След като сме под благодат, ние също сме свободни от стриктните изисквания на закона. Това, което трябва да разберем тук е, че апостола приема за дадено, че всички тези, които не са под благодат са в плен под ярема на греха и са под неговото осъждане. Така че от друга страна, ние можем да приведем довода, че докато хората са под закон, те са подчинени на силата на греха“ (Римляни, стр.130–131).

Коментари на известни тълкуватели

Противно на практиката ни в тази книга, ние предлагаме мнението на известни тълкуватели върху тези стихове, които са много важни за нашето разбиране на благовестието. Ето още един последен цитат:

„Това, което Павел казва е, че в новата епоха, представена ни със смъртта и възкресението на Христос, периодите на благодат са различни, отколкото тези, които съществуваха на практика в юдаизма. Много често в Павловите думи относно благодат, въздействието на собствената му опитност се вижда ясно…. Разликата в епохите не е абсолютна преди и след Христос, тъй като Авраам прие обещанието и бе оправдан според благодат (Римляни 4:4, 16), но разбирането на обещанието на завета, характерно за юдейството в дните на Павел, бе твърде различно от безплатния подарък на Божията благодат, така че противоположностите са запазени“ (Джеймс Д. Г. Данн, Римляни, 1–8 стр. 340).

Павел, чрез обобщението в стих 14 и доводите изложени в първата част на 6 глава, дава отговор на обвинението в противоречие и показва ясно, че освещението е неизбежна последица от оправданието.