Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪПРОСИ ВЪРХУ РИМЛЯНИ

Въпрос: Изследването на книгата към Римляните положително ни помогна да изградим респект и благоговение към Писанията. Моля ви да обясните доктрината за безпогрешността на Писанията, както е обяснена от Францис Шефър.

Отговор: Францис Шефър, с когото съм говорил лично е забележителен християнин. По всяка вероятност той ще бъде класифициран като интелигентен фундаменталист.

Той беше набожен и много добър човек. Няма съмнение относно това. Той щеше да твърди за Писанията, че те са по всяка вероятност непогрешими във всичко, което разглеждат, както история и наука, така и религия. Аз мисля, че това беше неговата позиция. (Препоръчвам ви да прочетете книгите му. Заслужава си да ги прочетете.)

Той не беше съвършено прав в своя обзор.

1) Библията е съвършена по отношение на причината, поради която е дадена. Това е причината: „тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ (Йоан 20:31)

2) Въпреки че Библията е дадена с практична цел, приемете я, както я четете и никой от вас няма да бъде изгубен.

Но не я използвайте за неща, за които тя не е дадена. Тя не е универсален учебник върху всяка тема и предмет. Основната тема на Библията е спасението на душата чрез Исус Христос.

Павел написа до Тимотей:

„И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:15-17)

Павел не написа на Тимотей:

От ранно детство познаваш Святите Писания, които могат да те направят мъдър в познание по история, тригонометрия, физика, геология, математика и география.

Библията е достоверна относно великите теми, за които говори. Тя е непогрешима във всяка област, в която поучава.

Защо казвам това? Позволете ми да ви дам няколко примера:

При кръщението на Исус, гласът от небето каза: „Ти си моят възлюбен Син, в теб е моето благоволение.“ (Марк 1:11) Правилно? „Не“ – каза някой. „Казва се: `Този е Възлюбленият ми Син, в когото е моето благоволение.`“ (Матей 3:17)

Кое беше казано? „Ти си“ или „Този е“? Или дали Бащата повтори себе си? (Никой не вярва това.)

Това грешка ли е? Не. Но в друг смисъл, да. Ако търсите чист, исторически факт, да това е грешка. В термините на сотериологията (изучаване на спасението), не е грешка.

Бог изразяваше двете идеи. До Сина, вестта достигна като: „Ти си моят възлюбен Син.“ До тълпата вестта дойде като: „Този е моят възлюбен Син.“

Разбрани по един начин, тези два стиха изглеждат като грешка. Взети по друг, богато проникновение.

Йоан ни казва относно апостолите, борещи се със силният вятър на Галилейското езеро: „И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.„(Йоан 6:19)

Кажете ми, Святият Дух, който вдъхнови написването на тези думи, не знаеше ли дали бяха три или три и половина мили?

Павел казва на свадливите Коринтяни: „Благодарен съм, че не съм кръстил никой от вас освен Крисп и Тай.“ (1 Коринтяни 1:14) Два стиха по-надолу, той си спомня: „Да, също така кръстих Стефаниновия дом.“ (стих 16) Святият Дух, има ли проблеми с паметта си?

Библията е съвършена за целта си. Съвършена е във всяко нещо, което тя учи. Когато казва 76 пъти, „слънцето изгрява и залязва“, тя не се опитва да преподава астрономия. Тя използва езика на това, което виждаме, което също е законно като научно твърдение. Това не е грешка.

Въпрос: Вие казвате, че Римляни първо учи оправдание и по-късно освещение. Аз съм съгласен, че това е редът, който Павел спазва в това писмо. Вие учите, че оправданието е корена на спасението, докато освещението е плода на спасението. С това казвате ли, че освещението автоматично следва вярата ни в благовестието?

Друга част от моят въпрос е: Ако освещението не е автоматично, къде можем да намерим правила и методи, за да постигнем някаква мярка на освещение?

Също така, каква е частта на моите усилия и как тези усилия се различават от дела?

Отговор: Освещението е плода на спасението, но не идва автоматично.

Скъпи приятели, Библията използва 20 глагола определящи усилие във връзка с дискусията относно посветен на Бога живот. Ето пример за това: „Стремя се“, „агонизирам“, „тичам“, „боря се“, „дръж тялото си под“, „измъчвам“. Няма дори намекване за какъвто и да е вид пасивност в Новия Завет, когато става въпрос за освещение. Има само глаголи за действие.

Освещението е различно от дела, тъй като няма нищо похвално в нашите усилия. Всичките ни усилия са вдъхновени от Святия Дух.

Нито едно листо, не може да помръдне в душата, без Вятър на Духа да задуха. Така че, Бог е авторът и завършека, както на освещението, така и на оправданието  ни. Разликата е, че нашите усилия участват в освещението.

Както Старият, така и Новият завет казват, че ние трябва да изпитваме нашите навици. „Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. „(Плачът на Еремия 3:40) Освещението е интензивно концентриране върху Божията гледна точка относно всичко.

Освещението е относно теб, който искаш да знаеш, каква е Божията воля в това, онова и всичко останало. След това, твоята част е да отговориш на подтика на Духа и волята, за да направиш доброто нещо. Това изисква твоето усилие, но то никога не започва от теб. Инициативата е на Святият Дух.

Методът на освещението е „гледайки към Исус“ (Евреи 12:2) „пребивавайки в Него“ (Йоан 15:1-8) и „каквото ти каже направи го“ (Йоан 2:5).

Въпрос: „Гневът на Бог“ и „Божият гняв“, са споменати на много места в Римляни (2:5,8; 3:5; 5:9; 9:22; 12:19). Какво означават тези термини?

Отговор: Много важно е да разберем, че където има дълбока любов, там трябва да има дълбок антагонизъм към това, което застрашава обичаният. Майката е ядосана на детето, което си играе с огъня. Защо? Защото тя го обича.

Терминът, „гневът на Бог“ не е използван, за да ни научи, че ние имаме повече от емоционален Бог. За нас гняв или ярост е непредсказуема, импулсивна реакция изявена от хора, които са нестабилни.

Божият гняв не е такъв. Божият гняв е несъвместимост със злото, с това, което ще нарани тези, които Той обича. Това е Божието решение да премахне всяко зло.

Въпрос: В Римляни 2:13 какво означава? „Защото не са тези, които чуват закона, които са праведни пред Бог, но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни.“ (Римляни 2:13 NIV)

Отговор: Първото нещо, което трябва да запомним е, че след дълго обяснение (или аргумент), същият този автор казва на следващата страница: „Следователно никой няма да бъде оправдан пред Него, чрез дела изискани от закона.“ (Римляни 3:20) Така, че начина, по който ще разберем 2:13 трябва да е в унисон с това, което 3:20 казва.

Какво означава, „но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни“? Първо забележете какво не казва този стих.

Той не казва: „Пазителите на закона, ще бъдат оправдани, поради тяхното послушание.“

Това, което стихът казва е: Нещото, което характеризира тези, които получават прощение от Бог, тези, които получават благодатта на Бог е силното им желание да са Му послушни. Исус каза: „Ако ме обичате, ще бъдете послушни на заповедите ми.“ (Йоан 14:15 NIV) Или: „Ако ме обичате, пазете заповедите ми.“(KJV)

Това е всичко, което този стих казва: „Нещото, което ще характеризира оправданите е послушание.“ Той не казва, че послушанието на светиите е толкова добро, че да ги оправдае –  това не е, което този стих казва.

Също така, стихът се отнася до оправданието в последния съд, не оправданието, което става в момент на приемане на Спасителя.

Моля ви също така да имате предвид предупреждението в Галатяни 5:4 „Вие, които се опитвате да се оправдаете чрез закона, вие сте се отдалечили от Христос, и сте отпаднали от благодатта.“ (NIV)

Въпрос: Ако „кръвта“ в Римляни 3:25 представя Христовата смърт, неговата плът или пречупено и споделено тяло – представят ли Неговата праведност споделена с целият свят?

Отговор:  Запомнете, нашият Господ, каза тези две неща по време на Господната вечеря: „Това е моето тяло, дадено за вас“ и „Тази чаша е Новият завет на моята кръв, която е пролята за вас.“ (Лука 22:19-20 NIV) Тялото беше пречупено и кръвта беше пролята.

Тези двете представят Неговият предаден живот за нас. Те представят два различни начина, когато говорим относно предаване на живота. Поради Христовия живот, ние можем да живеем завинаги. Поради Неговата смърт, нашата смърт се превръща само в сън, а не вечна смърт.

„Кръвта“ и „пречупеното тяло“ са символ на Христовата смърт за нас.

Въпрос: Моля, коментирайте върху: „по-същия начин, мъжете изоставиха естествената връзка с жените и се възбудиха със страст един към друг.“ (Римл. 1:27) Неотдавна чух на едно шоу, че не може да се потвърди от Новия завет, че хомосексуални и лесбийски активности са погрешни. Правилно ли е това твърдение? Ако не, как мога да покажа от Новия завет, че хомосексуалността е погрешна?

Отговор: Аз съм проповядвал, пред хомосексуалисти, които обичат Христос и които обичат Библията. Тези с хомосексуални наклонности са, които не изпълняват дневният живот в една от най-трудните ситуации.

Има много погрешни схващания относно хомосексуалността. Може би най- разпространеното от тях е, че повечето от тях доброволно са избрали този път в живота. Това не е истина.

1) Поради проблеми в отглеждане, много младежи откриват в себе си хомосексуални склонности, преди да могат да изрекат една дума буква по буква. Тези проблеми може би включват, отдръпнал се баща (или липсващ баща) или твърде доминираща майка.  Това е едно нещо, което трябва да имаме предвид – ранната среда, ранната домашна обстановка.

2) Друго нещо, което трябва да имаме предвид е, че има голяма разлика между хомосексуални желания и изпълнението им. Има много, много, много  мъже в този свят, които имат хомосексуални желания, но не ги задоволяват.

От друга страна, когато Библията говори за дара на безбрачие, тя казва много ясно, че тази дарба е за много малко хора. Така че, хомосексуалните и лесбийски християни са изправени пред много трудно изпитание. Аз вярвам, че тава изпитание е, което всеки, който има хомосексуални или лесбийски наклонности трябва да предприеме. Но нека кажем, че това не е лесно изпитание. Това е нещо, което ще изгради характера на християнина много бързо.

3) Както Старият, така и Новият завети се противопоставят на хомосексуалната практика. Те не са против хомосексуалистите, защото има разлика между наклонност и  практика.

Позволете ми да прочета няколко стиха от Новия завет.

„Дори жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Също така и мъжете, като оставиха естествената употреба на женския пол, се разпалиха  в страстта си един към друг.  Мъжете предприеха неприлични действия с други мъже, и приемаха в себе си заслуженото наказание на своето нечестие.“(Римляни 1:26-27)

Не можете да четете тези текстове и останалите стихове в Римляни и да мислите, че хомосексуалната практика е нормална и приета. Вие трябва да пренебрегнете ясното значение на английските, гръцки и еврейски думи, за да достигнете до идеята, че Писанията разрешават хомосексуална практика. (Виж също 1 Коринтяни 6:9-11 и сравнете с Левит 18:22)

Съвършено ясно е от Стария и Нов завети, че хомосексуалната практика не е създадена от Бог. Бог създаде Адам и Ева, не Адам и Стийв.

Но нека не бъдем по-святи, отколкото Бог и да приемем, че след като Бог е против хомосексуална практика, то ние трябва да сме против хомосексуалистите.

Нека не правим грешката да мислим, че греховете на плътта са най-лошите грехове. Библията казва противното на това. Греховете на плътта са грехове. Но Христос каза на фарисеите (които бяха съвършено почтени що се отнася до плътта). „Казвам ви истината, че бирниците и проститутките влизат в царството Божие преди вас.“ (Матей 21:31)

Така че гордостта е много по-лош грях, отколкото хомосексуалността. Въпреки това, в нашето общество, човек може да задоволява гордостта си и ние позволяваме на този човек, да бъде пастор на църква, президент на конференция, владика над няколко църкви или президент на държава!

4) Нещо лошо се е случило с всеки един от нас, с човешката природа.

Тази фундаментална погрешна линия се проявява по различни начини. Тя прави някой хора, да имат влечение към алкохол. Други хора са кибритлии, имат избухлив темперамент. Други имат раздразнителен език. Други са лакомници. Други копнеят за човешка хвала. Никой от нас не е цялостен.

Но, казвайки това, то не одобрява практиката на алкохолизъм, лош темперамент или чревоугодничество. Ясно е, че тези неща са неправилни.

Така също и хомосексуализма.

Не отдавна написах писмо до добре познат автор. Няма да посоча името му. Според моето разбиране, неговото виждане върху този предмет отива отвъд границите на Писанията. Аз му написах:

„Множеството от хомосексуалните мъже, (не жени) имат стотици партньори през своя живот. Това се отразява в кутията на Пандора относно сексуално предавани заболявания. Това поставя здравето на личности и общество в опасност. Как някой християнин може да одобрява такава практика е отвъд моите разбирания? Шестата заповед, забранява всякаква практика, заплашваща здравето.“

В заключение: Новият и Старият завети се противопоставят на хомосексуалната практика. Нито един от тях не се противопоставя на хомосексуалистите. Има много хора с хомосексуални желания, които не практикуват хомосексуалност. Не е истина, че повечето са избрали това като любима перверзия. Повечето от тях намират тези склонности в себе си в ранната част на живота си поради неправилна домашна обстановка. (Някои казват, че склонностите са генетично заложени, но аз предполагам, че те в повечето случай са основани на поведение.)

Нека винаги да си спомняме думите на Исус:

„Ако някой е без грях, нека хвърли първият камък.“ (Йоан 8:7)

Нашите грехове са различни, това е всичко.

Въпрос: Какъв е законът на вярата в Римляни 3:27?

Отговор: Позволете ми да прочета стиха от KJV: „И така, къде е самохвалството? То е недопустимо. Чрез кой закон? На дела? Не, но чрез законът на вярата.“

„Законът“, в този стих просто означава описание на начина, по който нещата работят. Така че, „законът на вярата“ означава „принципа на вярата.“

Това е ясно от начина по който NIV превежда този стих: „Къде тогава е самохвалството? То е недопустимо. На основата на кой принцип? На този за пазене на закона? Не, но на принципа на вярата.“

Въпрос: Римляни ни подканя да представим телата си като жива жертва на Бог (Римляни 12:1). Но какво става при смъртта? Какви са вашите мисли относно кремиране?

Римляни ни предупреждава да не се съобразяваме с образеца на този свят (12:2). Чувал съм, че в древните времена, езичниците са били тези, които са изгаряли мъртвите. Вярващите са погребвали своите мъртви, за да учат относно възкресението. Какво казва Библията относно кремирането?

Отговор: Библията не казва нищо специално относно кремирането. Това показва, че това не е въпрос от голяма важност.

След всичко, Новият завет учи, че каквото и да стане с нашето тяло, възкресението е сигурно в Христос. Бог не трябва да използва същите елементи при възкресението, които ние имаме в този живот. Може би съществува стар моряк, който е загубил един крак в един от океаните и ръка в друг океан; въпреки това, той ще бъде цял в деня на възкресението!

Има християни, които са били разкъсани на хиляди парчета от бомби. Те ще бъдат възкресени при възкресението.

Така че доколкото Новият завет е загрижен, вземете за пример 1 Коринтяни 15, няма значение какво ще се случи с нашето старо тяло. Бог има плановете на нашето ДНК внимателно съхранени. Бог притежава схематичните диаграми на всеки човек. Той ще може да ни възстанови отново във времето на този велик ден и Той ще го направи!

Някои хора, (и аз съм един от тях) може би ще изберат да кажат: „Дори в смъртта аз предпочитам да „изживея“ Библейската истина за възкресението, така че, когато умра аз ще бъда погребан.“ Но това е личен избор. Няма нищо такова споменато в Библията.

Въпрос: Докато последната глава към Римляните, е списък с Павловите приятели, то в нея той предупреждава срещу хора, които създават разделяне. (Римл. 16:17-18) Библията споменава ли за хора, които са били  спасени и които са загубили тяхната вяра и с това са изгубили спасението си.?

Отговор: Трудно е да догматираме върху това. Ние четем за Димас, който изостави Павел, обичайки този свят повече. (2 Тимотей 4:10) Но ние не знаем какво се е случило с Димас след това. В описанието, което Павел дава тук, не се казва, че Димас е изгубен.

След това имаме примерът с Юда, но много вярват, че той не е бил обърнат истински. Така че Юда не попада в тази категория.

Аз мисля, че човек, който е наистина обърнат, много рядко може да се отдели от Христос. Но Новият завет е много подозрителен относно човешката природа, и не учи „веднъж спасен, за винаги спасен.“

Ако прочетете цялата книга към Евреите, ще разберете, че спасението се дава при условие на постоянство. Например: „Хората, които Бог приема, ще живеят поради тяхната вяра. Но Той не е задоволен от никой, който се обръща назад.“ (Евреи 10:38 CEV) Повечето от модерните преводи превеждат този стих подобно и по този начин правилно.

Много рядко е човек, който е станал истински християнин да отпадне. Гледайки към Исус, вие не трябва никога да отпадате. Дори и да направите много грешки, гледайки към Исус, вие сте все така приети във Възлюбления.

Но ние трябва да допуснем, че винаги е възможно, да се обърнем обратно.

Въпрос: Римляни 14 глава говори относно пазене на закони относно дни и храна. Какво ще кажете относно десятък? Новозаветният християнин, задължен ли е да плаща десятък?

Отговор:  Няма закон относно десятък в Новия завет. Както и да е, Исус каза да не бъдем небрежни в плащането на десятък. (Матей 23:23)

Има много текстове, които говорят ясно, че ако евреите в старите времена можеха да плащат от техните ограничени средства до една четвърт от техния доход, колко повече християнинът трябва да дава! (Имаше повече от един десятък в Стария завет. Първият десятък беше за начинаещите!)

Преди няколко дни търсех едно нещо и както винаги се случва, намерих нещо друго. Аз намерих това.

„Нашето общество  е станало толкова  благоденстващо, материалистично, ръководено от медията, че ние се отдалечихме от идеята за щедрост представен в Библията. Ние приемаме много от луксозността на живота като необходимост. Ние притежаваме пълни гардероби, пълни кутии с играчки, пълни гаражи, пълни изби, пълни хладилници. Колко пълно е нашето съкровище, което събираме в небето?

Колко даваме, за нуждите на други, а за разпространяване на благовестието?

Помислете си за момент, за нещата за които харчим пари: козметика, хранене в ресторант, кабелна телевизия, грижа за животните, забавления, дискове и касетки, уроци по музика, лотарийни билети, кино, хобита, почивки, нови дрехи, разкрасяване. Много от вас ще кажат, че няма нищо лошо в нито едно от тези неща. Но къде е Бог между всичките тези?

На първо място ли е, или получава това, което е останало, ако има нещо такова? Даването за Него, на върха на нашият лист за разходи ли е или Той е някъде долу, в краят на листа между грижи за животните, хобита и музикални уроци.“

В тази страна повече пари се харчат за животни, отколкото за Бог. Няма нищо чудно, че тази страна ще бъде посетена от ужасни съдби в годините, които идват. Ние сме материалистично идолопоклонство общество и Бог получава само триците, никога парчето дърво.

Истината е, че Божиите изисквания, трябва да бъдат първи във всеки аспект на нашият живот, включително финанси. Ако даването на Бог, няма значимо ударение в нашият бюджет, ние имаме сериозен проблем. Ние не знаем наистина, какво християнството е.

Бог толкова възлюби, че Той даде. Не можеш да бъдеш християнин без да даваш. Не можеш да бъдеш. И ако евреите от старите времена, даваха четвърт от своя доход, (християнинът, който има повече привилегии) трябва да дава повече.

Но това не е закон в Новия завет. Даването трябва да извира спонтанно, с удоволствие от нашата вяра в благовестието.

Привилегия е да даваме. Може би в деня на съда, книгата, в която Бог ще погледне ще бъде нашата чекова книжка, не книгата с греховете ни!

Въпрос: Павловата доктрина за оправдание чрез вяра е най-ясно преподавана в Римляни. Това беше проблемът по време на протестантската реформация. Как католиците разбират оправданието?

Отговор: Много католици, разбират оправданието, както аз и вие. Това е декларация на Бог, че ние сме праведни, поради съвършената правда на Бог. Когато повярваме благовестието, Божията съвършена правда ни е придадена. Бог декларира, че ние сме праведни, не поради това, че ние сме вътрешно праведни, но поради Неговият Син Исус!

Като реакция на Реформацията, съборът в Трент замрази католическата теология на това, което е наречено теологията от Трент. Това все още е официалната църковна теология.

Теологията от Трент учи, че оправданието е наливане (или преливане) на Божията благодат във вашият живот. Тази благодат ви помага да живеете свят живот и позволява на Бог да ви обяви за праведни!

Някои от вас, са запознати с така наречените тримесечни уроци, които са публикувани четири пъти в годината. Те съдържат дневни уроци, за да бъдат изучавани от хората. По този начин те могат да се подготвят за дискусия по време на класовете в събота.

Неотдавна, тези уроци учеха теологията от Трент за оправданието, което е, че когато сте обърнат, Святият Дух идва във вас и ви прави праведни. Това е ужасяваща доктрина за хора, които все още водят борба с греха. И колко много са тези? Всеки обърнат човек изживява борбата с греха.

„Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате. “ (Галатяни 5:17 NIV; Виж също Римляни 7:14-25 и Яков 3:2)

Всеки обърнат човек води борба с греха. Човекът, който не води борба с греха не е обърнат. Вие знаете старата история, за човека, който възкликнал: „Никога не съм срещал дявола.“ Евангелистът казал: „Това е много просто. Вие двамата вървите в една посока, и две паралелни линии никога не се срещат.“

Но когато се обърнете към Бог, вие тръгвате срещу дявола и вие го срещате.

Теологията от Трент казва, че когато вие сте обърнат, чрез лековитите  тайнства, като Господнята вечеря и кръщението, добрината е излята във вас. Това не може да устои на фактите на живота и за минута, защото законът на Бог изисква 100 процентова правда.

Няма жена, която с всичкият си ум ще приеме протеста на съпруга си, който казва, че и е верен през шест нощи от седмицата. Божият закон изисква стопроцентово послушание. Освен ако сме пресъздадени в Адамовия образ при покаянието (съвсем ясно е, че не сме), на нас винаги ще ни липсва нещо.

За съжаление, теологията от Трент е преобладаваща в някои евангелски групи, но не е Библейска

Въпрос: Според мен, в Римляни Павел ясно учи принципа на благовестието за заместване. Защо тогава, определени теолози и други извличат от Римляни подкрепа за Теорията на моралното влияние на изкуплението?

Отговор: За съжаление, повечето от нас, освен ако имаме навика да претегляме проблемите внимателно, вярваме това, което искаме да вярваме. Фактите за случая обикновено идват последни. Емоциите са ръководещ принцип за много, много, решения. Представете си че попитам себе си: „Защо съм в църквата в която съм? Защо се храня по начина, по който се храня? Защо гласувам по начина, по който гласувам?“ Какъв е моят отговор? Само някои от нас могат да отговорят на тези три въпроса, казвайки: „Аз седнах, прегледах всичките факти и след това взех решение.“

Факт е, че няма никаква Библейска основа за Теорията на моралното влияние. Тази теория е философско учение, а не Библейско. Тя е въвлечена незаконно в теологията. Всички стихове в Новия завет, които казват, че: „Христос умря за нашите грехове“, отричат такова учение. (В Стария завет има 12 такива стиха само в Исая 53)

Това не отрича, че кръстът има огромно морално влияние.  Ние оспорваме, че истината относно заместничество, която е отречена от Теорията на моралното влияние, е Библейско учение.

Въпрос: Някои бивши пазители на съботата използват Римляни 14:5-8 като доказателство за това, че съботата не е валидна за нас днес. Те казват: „Исус не повтори заповедта за съботата, така, както направи с останалите.“ Аз не смятам, че този аргумент е валиден. Моля ви предложете начин, по който мога да дискутирам въпроса за съботата с бивши пазители на съботата.

Отговор: Първо, трябва да запомним, че в обстановка на спор, всеки от нас до известна степен е воден от емоции, вместо фактите за случая. Всеки от нас, без изключение.

Говорейки исторически, причината, поради която Исус беше разпнат, беше това, че Той реформира четвъртата заповед!

Цитирам Дж. Кампбел Морган: „Причината, поради която Той беше разпнат, са реформите, които Той направи с четвъртата заповед.“ Повечето от Новозаветните теолози на двадесети век, ще се съгласят с Морган,

Когато четем за пръв път: „А Фарисеите, като излязоха, наговориха се как да го убият.“ (Матей 12:14), беше резултат от Христовия опит да учи истинско пазене на съботата. (виж стих 12)

Вие не почиствате първо, старата барака, преди да я изгорите. Вие не почиствате дъното на кораб, преди да го потопите. Всички нови, теологични коментари върху евангелията, казват, че всички стихове, които говорят за съботата, не са свързани с въпроса дали тя трябва да се пази, а с въпроса как трябва да се пази. (Съботата се споменава средно в една от осем глави в евангелията.) Така че, ако Новият завет е заинтересуван от въпроса,  как да пазим съботата, то не изглежда, че Новият завет изоставя съботата.

Новият завет не ни представя начини, по които съботата да се пази. Той ни представя принципите. Това е така, защото Божия народ, църквата, са разпръснати по целият свят. Нещата, които може да правиш в една малка страна, като Палестина, може би не всякога ще са практични за световна църква.

Принципите, могат да се приложат за всеки един, навсякъде. Така че, Новият завет дава принципи за пазенето на съботата. Дела на милост, Богослужение и необходимост са в хармония със съботата и те прославят Бог. „Тогава Исус ги попита, `какво е позволена на човек да прави в събота, добро или зло, да спаси живот или да погуби?`“ (Лука 6:9) Явно е, че отговорът е да прави добро, и да спаси живот в събота.

Исус говори много относно съботата. Той претендираше, че е Господар на съботата. (Марк 2:27-28) също така каза, че е законно да правим добро в събота. (Мар. 3:4) Той рискува, мисията си, за да учи как съботата трябва да бъде пазена. (Йоан 5:16-18)

Той потвърди, че съботата е направена като подарък, за човешката раса. По този начин Той я украси с неумираща свежест. (Марк 2:27)

Евангелията не без причина докладват, че беше на шестия ден, (късно през деня), когато последният Адам (Христос) заспа, за да има невеста (църквата). Това е съвършено паралелно с опитността на първият Адам, който заспа, за да може Бог да извади ребро от неговата страна и да му направи съпруга, Ева. (Виж Битие 2:20.24)

Непосредствено, преди да предаде живота си на Голгота, последният Адам използва термина за съботата „свърши се“ (Йоан 19:30) Той произнесе тези думи, когато съботата наближаваше и в същия момент, в който тези думи бяха четени в синагогите, в цялата страна от Битие 2:1-3.

Казвайки всичко това, в защита на съботата, човекът, който мисли, че е спасен, защото пази един ден вместо друг е много заблуден.

Цената на спасението е Исус плюс нищо. Исус плюс нищо. Вие не сте спасени чрез пазене на съботата. Вие не сте спасен чрез пазене на неделя, понеделник, вторник или който и да било друг ден. Вие сте спасен чрез Исус Христос.

Новият Завет казва, че има неща, които придружават спасението. И когато Бог ви води към тези неща, които придружават спасението, следвайте вашата съвест.  Пинокио беше прав: „Нека съвестта винаги ви води.“

Исус пазеше съботата, когато живя на тази земя. (Лука 4:16; 13:10) Той я пазеше дори и в смъртта си. (Марк 15:42-47) Единственият цял ден, който Исус прекара в гроба, беше съботата.

Ако аз бях в ситуацията на Исус, аз щях да съм нетърпелив да излезна от гроба и да отида да посетя Пилат и остатъка от упадъчната банда. Въпреки това, Исус остана през целия ден в гроба. Той си почина в смъртта си. По този начин той направи съботата паметник на новото сътворение, както и на старото.

Съботата е била винаги предназначена да бъде символ на благовестието. Ние, които вярваме в благовестието влизаме в тази почивка. (Евреи 4:3) Физическата почивка в събота, е предназначена да бъде външният белег на почивката, която сърцето има през цялата седмица, поради завършената работа на Христос на кръста. Ако съботата не е това за вас, вие не сте истински пазители на съботата.

Нека не съдим другите, нека следваме нашата съвест. Но нашата съвест, трябва да бъде образована съвест, такава, която е огрята от слънцето. Тя казва истината само когато слънцето я огрява. Не се ръководете от съвест, която е необразована, невнимателна и невежа.

Въпрос: Римляни ми дава впечатлението, че Христос се справи с миналите, настоящите и бъдещите грехове веднъж за винаги. Как тогава да разбирам и да вярвам в това, което 1 Йоан 1:9 казва?

Отговор: Йоан казва: „Ако изповядаме греха си, Той е верен и праведен и Той ще прости греха ни и ще ни очисти от всяка неправда.“

Този цитат учи истина, подобна на тази в Йоан 13 глава: „Човек, който се е изкъпал има нужда само да умие нозете си.“(Йоан 13:10) Когато станем християни, ние сме окъпани във великият Фонтан, извиращ от страната на Спасителя, за измиването на грях и нечистота. Ние сме кръстени в Исус Христос. Ние не тичаме към басейна за кръщение, всеки път, когато се подхлъзнем. Ако правим това, ние ще бъдем във водата всеки ден. Ние ще бъдем във водата по цял ден! Това, от което се нуждаем е просто да умием нозете си от мърсотията, която се е полепила по тях по време на нашето ходене с Христос през този живот.

Това, което казваме на Господ е: „Господи, аз съжалявам. Аз направих това нещо много зле. Можеш ли да ми простиш? Господи, аз пропуснах една възможност там. Прости ми.“ Аз установих, че повечето от моите молитви не са  по-дълги от три думи и продължават от изгрев до залез.

1 Йоан 1:9 означава, че вие можете да приложите този велик Резервоар от заслуга, който беше предложен на Голгота, за да покрие цялото време и всичките опитности. Вие можете да се захванете за него, чрез ръката на вярата и той ще бъде ваш.

Въпрос: Какво ще стане, ако умра, преди да съм си спомнил и изповядал всичките си грехове?

Отговор: Сега, има добра вест за вас, скъпи приятели. Независимо дали си спомняте или не, греховете ви са простени!

Ще ви кажа защо това е така: защото ние не знаем повечето от нашите грехове. Ние всички правим неща, без да знаем колко неправилни са те. Помислете си за вашият християнски живот. Неща, които толерирахте в началото, на вашият християнски живот, вие няма да толерирате сега, ако продължавате да растете. Аз няма да споменавам детайли, но мога да си спомня за много неща, които направих, когато бях на възраст между 15 – 20 години, които не бих направил сега.

Вие сте покрити със заслугите на Христос. Идеята за изповядване на греха е, за да ви освободи от тежестта на вината. Това е всичко. Ние не изповядваме греховете си, за да бъдем опростени. Ние вече сме опростени чрез кръста на Христос. Ние се захващаме за това, за да успокоим чувството за вина.

Въпрос: Какъв е правилният библейски метод за помазване на болен човек? Какво трябва да е духовното състояние на болният и това на този, който го помазва? Къде е границата между вяра в Бог и предположение?   Отричане на вярата ли е, да използваме помощта на медицината, след като някой е бил помазан? Каква е частта на вярата и на волята на Бог в помазването на болен човек? Има ли условия, които трябва да спазваме?

Отговор: Трябва да сме наясно какво учи Новият завет  относно лекуване. Книгата към Римляните не дискутира този въпрос.

Новият завет учи, че Бог е същият този Бог, Който е и в Стария завет, Който  прощава всичките беззакония, Който лекува всичките ни болести.

Но това лечение не е напълно завършено в този живот. Побеляла коса, подпухнали очи, нови зъби, перуки – всичко това свидетелства, че за християнина лечението не е приключено в този живот.

„И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.“(Римляни 8:23)

Християните умират, те остаряват, християните се разболяват. „Господи, този, когото обичаш е болен.“ (Йоан 11:3) Павел писа до Тимотей: „Спри да пиеш само вода, а използвай малко вино, заради стомаха си и заради постоянните си заболявания.“ (1 Тимотей 5:23) Забележете тези „постоянни заболявания“. Това е реалността, скъпи приятели, че християните също се разболяват, християните също умират. Но скъпият Господ не допуска нищо, което Той не е планувал и не е промислил. Бог има причина за добро в най-тежките моменти, които идват в нашия живот.

Бог се старае да ни спечели от този свят. Светът е много атрактивно място, изгледи и звуци, и интересни хора. Светът е много атрактивно място, но това е измама. Измамата е, че света никога не дава това, което предлага. Той винаги ни лъже.

Всичко, за което трябва да гледаме в света е само, да бъдем намерени в Христос. И много често Бог позволява на болката да дойде в живота ни, за да ни учи, за да ни разведе от света, за да бъдем привлечени от Него.

След като казах това, има време за молитва за болните.

Римляни 8:26 казва, че ние не знаем какво е най-доброто, за да го искаме в молитва. Ако това е така, как може да изискваме лечение? Ние не знаем дори какво да искаме!

За това винаги, когато искаме нещо в молитва трябва да казваме: „Да бъде твоята воля“. Дори Божият Син в Гетсиманската градина каза: „Не моята воля, но Твоята да бъде.“ (Марк 14:26)

Има време за помазване. Аз съм помазал много хора. Преди да го направя аз им казвам. „Виж, Исус излекува някои хора моментално, други постепенно, други въобще не излекува.“

В някои случай, поради тяхното неверие Исус не ги излекува. Но не си мислете, че винаги причината е неверие. Това е неразумно да го мислим, тъй като не е истина.

Новият завет ни казва да се молим за болните. (Яков 5:13-16) Използването на масло в стих 14 е просто символ на Святия Дух. Това е всичко, което то представлява. Маслото няма сила в себе си или от само себе си.

Вие трябва да се молите с предадена воля. Позволете ми да ви кажа една тайна: продълженият живот, не всякога е най-доброто нещо. Така че, ние не знаем дали е най- добре за човека да бъде излекуван или не.

Защо не оставим на Бог да отсъди случая? Той е Бог, който ни лекува, но част от това лечение няма да бъде извършено, докато не сме възкресени в слава във великото възкресение на праведните. Тогава и само тогава, повечето от лечението, за което се молим сега, ще бъде извършено.

Въпрос: Някои хора казват, че Исус не е съвсем Бог. Какво ще стане с тези хора, които не вярват, че Христос е Бог?

Отговор: Ако Бог притежава техните сърца, аз вярвам, че ние ще се радваме заедно около трона.

Радвам се, че спасението не се основава на съвършена теология иначе никой от нас няма да го спечели.

Библията казва: „Приятели, не трябва всички да се стараем да станем учители. Факт е, че учителите ще бъдат съдени по-строго от другите.“ (Яков 3:1CEV) Това би трябвало да ме накара да тичам на далеч да се скрия някъде!

На нас не ни е дадено да знаем много. Спърджън беше прав, когато каза: „Всичкото ни познание може да се събере в напръстник-както и пръстчето на момиченце.“

Героите от Стария завет нямаха, не притежаваха пълната истина относно Христос, но ние знаем, че те ще бъдат спасени. Има дълъг лист с техните имена в Евреи 11 глава. Те всички са спасени поради Христос, въпреки че те не разбираха всичко относно Христос. Нито един от тях не знаеше толкова за Христос, колкото обикновен читател на евангелията, и въпреки това те ще бъдат спасени.

Бог гледа на сърцето. Където сърцата са предадени напълно, на светлината, която Бог им е дал, спасение чрез Божията благодат е подарено. Няма значение колко малка е тази светлина. Където сърцето е отговорило напълно, там има спасение по благодат.

Въпрос: Моля ви обяснете триединството.

Отговор: Не мога.

Ако ме бяхте попитали да обясня една амеба, аз нямаше да мога да я обясня също. Или листото на трева, или дъгата, или човешката клетка, или как човешкото око функционира. Аз не мога да обясня нито едно от тях.

Ако не мога да обясня най-малкото, колко самохвално ще бъде, ако се опитам да обясня най-голямото.

По скалата на живота, нещата стават по-комплексирани, колкото повече се изкачват. От едноклетъчната амеба и нагоре живота става все по сложен. Триединството е на върха, много по-високо, от където сме ние.

Но аз ще коментирам върху доктрината за Триединството

Доктрината учи, че има три, еднакво святи Личности, съставляващи Божеството: Бог – Бащата, Бог – Синът и Бог – Святият Дух. Всяка личност е отделна, но те са неразделими. Те са различни в тяхната работа, но винаги са обединени и присъстват заедно. Те са равностойно Божествени, и трябва равностойно да им се покланяме.

Както е видян и както е познат, Бог е трима. Както е видян и както е познат, Бог е едно.

Бог е три Личности в себе си и една Личност за себе си. Вижте Матей 28:19, където едно име включва трите Личности. (Думата „личност“ в ранните векове нямаше идеята или значението, която ние и даваме днес).

Това е, което Библията учи, но не в подробни детайли. Ние можем да продължим по-далеч от това, което аз казах. Ние можем да прекараме доста време, изследвайки пасажите, които говорят за Духа, за Бащата и за Сина, но ние няма да можем да обясним, Божествената тайна на Триединството.

Въпрос: Вие казахте, че Старозаветният празник, Денят на умилостивението не е сянка на 1844 година. Вие твърдите, че Библията вижда изпълнението на Денят на умилостивението само в смъртта на Христос.

Вие направихте паралел с това, което се случва с първосвещеникът в подготовката за мисията му в древния Ден на умилостивението, с това, което се случи с Христос, по време на Неговите страдания и смърт.

Има ли текстове в Библията, казвайки, че първосвещеникът беше държан буден цяла нощ, че неговите дрехи бяха сменяни непрекъснато, че е бил разпитван и т.н.?

Отговор: Най – добрият отговор на този въпрос е в едно от приложенията на моята книга „Данаил 8:14, Изследователният съд и Деня на умилостивението,“ също така позната като „Глейшър Вю ръкопис. Това не е нещо, което аз съм написал. Това е цитат от Старозаветния теолог Дж. Д. М.Дерретт. Първо, той е събрал всички доказателства от еврейските писания преди времето на Христос, за това, какво се е случвало с първосвещеника по време на Деня на омилостивението. Всичко това, ние намираме в Матея, Марко, Лука и Йоан.“

Това е цитата:

„…те свързваха страданията на Исус с обичайната драматична подготовка на първосвещеника през вечерта преди Деня на омилостивението. Той беше заведен в една горна стая, където беседва със „старейшините на храма“. Той беше заклеван и държан буден през цялата нощ. Поддържането на огънят на олтара, което нормално ставаше около пропяването на петлите, ставаше преди това и олтара беше готов за личната жертва на първосвещеника.

По време на церемонията, първосвещеникът беше  обличан и събличан няколко пъти и последните дрехи, с които беше облечен бяха великолепни. Текста в евангелията е запазил съвпаденията, някой от които дребни от само себе си, защото ролята на първосвещеника и последователността на ритуала бяха добре познати, тъй като последователността на намеците беше достатъчна, за да потвърди, че Исус истинският Първосвещеник беше на път да осъществи истинското  (вечно) омилостивение..

Това, че Той беше разпитван от първосвещеника и старейшините в  жилището на първосвещеника… е съвършена Новозаветна ирония. И това, че Денят на омилостивението и Пасхата имат много малко помежду си изглежда незначително за теорията, че живота на Исус сумира и даде значение на Петокнижието.“ (Дж.Д.М.Дерретт, Законът в Новия завет, стр.410-411)

Единствените Библейски текстове, които мога да посоча, са тези в четирите Евангелия, където се говори за страданията на Христос. Дж.Д.М.Дерретт е намерил информацията за това, какво се  е случвало с първосвещеника в Денят на омилостивението в извън библейска еврейска литература.

Въпрос: Моля коментирайте върху 1 Коринтяни 11:29:

„Всеки, който яде или пие приема Господното тяло, яде и пие осъждане върху себе си.“ (NIV)

Отговор: Има няколко шокиращи текста в Библията и този е един от тях.

Ние трябва да прочетем малко повече:

„По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.“(стихове 30 – 32)

За да може да разберете този труден пасаж, трябва да прочете контекста. Църквата в Коринт, беше образувана от хора, които излязоха от езичеството, където, нечистота, разврат, пиянство и идолопоклонство, бяха тяхната втора природа. Тези нови християни в Коринт, донесоха част от тези останки от потъващият кораб и товара му със себе си в новата християнска църква.

Някои, се напиваха по време на Господната вечеря! Те се съдеха. Те имаха много проблеми. Прочетете в 2 Коринтяни 12 за до видите това, за което говоря:

„Защото се боя да не би, като дойда да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големоумствания, безредици;да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.“ (2 Кор. 12:20-21)

Щастлив съм, че не бях техен пастор! Това щеше да е много трудно.

Имайки предвид каква беше църквата в Коринт, ние можем да разберем първият пасаж, който прочетохме в 1 Коринтяни 11:29-32. Това, което Павел казва и аз перифразирам е: „Вие не сте много почтителни, когато взимате Господната вечеря. Вие забравяте, че това е отпразнуване на най-свещеното събитие в цялата история. Вие не разбирате тържествеността на това, което правите. Вие я използвате като случай на плътта. Ако това е вашето отношение, в края на краищата вие ще се отдалечите от Христос и ще умрете.

Пасажът е призив за почит и той е много добре основан.

Въпрос: Вие казвате: „В Христос, вие ще заспите и никога няма да умрете.“ Какво имате, предвид казвайки това?

Отговор: Исус каза: Нашият приятел Лазар, заспа.“ (Йоан 11:11) Учениците му не го разбраха: „така че той им каза, `Лазар е мъртъв“(стих 14)

Има два вида смърт в Библията. Ние всички умираме от първата смърт (понякога е наречена „анестетична смърт“) След това идва „втората смърт“, за която е споменато в Откровение 20:14 Това е смъртта на съвършено унищожение, от която няма възкресение.

Всички грешници, заслужават смърт. Завинаги. Невероятно, Исус умря втората смърт за нас на Голгота. За това Неговото възкресение е толкова забележително. Не се очакваше някой, някога да дойде обратно от втората смърт. Но Исус беше възкресен от втората смърт!

Никой друг няма да бъде възкресен от тази смърт. Поради Исусовата смърт и възкресение, ние също ще бъдем възкресени. Сега жилото на смъртта е отнето. Христос я направи безопасна за нас (поради обещанието си за възкресението), така че, тя не е по страшна, отколкото сън. Когато заспите вечерта, вие не знаете какво става до като се събудите освежен сутринта.

Така че, ние ще заспим (умрем първата смърт). Но ние никога няма да умрем (във втората смърт). Поради Христос, ние ще избегнем унищожението, въпреки че сме грешници. Ние няма да загинем.

Прочетете Йоан 3:16 внимателно:

„Защото Бог, толкоз възлюби света, че даде Своят единороден Син, така че, всеки който повярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.“