Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

Всички  страдаме от грехове на слабост.

Римляни 6 ни разкрива тайната за преодоляване на  греха.

Някои хора казват, че благовестието ни казва,

че сме свободни от закона и следователно свободни от грях.

 Благовестието казва, че ние сме свободни от закона,

само като метод за спасение. Благовестието казва, че

на нас ни е простено.

Това е част от писмо, което получих преди няколко дни от една жена, .

„Страхувам се че това, което смятам за вяра в Исус Христос като мой Спасител, е само интелектуално разбиране. Проблемът ми е, че не разбирам как мога да превърна това интелектуално разбиране в истинска спасителна вяра.

Преди около дванадесет години, когато за пръв път бях далеч от дома си, започнах да виждам доказателства за грешни желания, които не можех да контролирам и изглеждаше, че те ме контролират, а не аз тях.

Това ме довежда до въпроса ми, как да превъзмогна моето интелектуално разбиране, че Исус умря за грешниците в света и че чрез вяра, това може да бъде мое. Как да напредна  в моето интелектуално разбиране към една реална спасителна вяра, която ме кара да предам моите права и себе си, кара ме да се покая, да обърна гръб на греха, да обичам Бог, повече от себе си и да избирам неща, които са прави?

Бог не може да избере, вместо мен. Аз трябва да избера за себе си и да изоставя всичко, заради Него. Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно?

Как да достигна до тази спасителна вяра? Къде са силата и волята, които ще принесат в жертва плътта на грешника? Христос умря за грешните, но аз предполагам, че това не е за тези, които ще си отидат и няма да грешат повече, нито ще се покаят. Аз съм в робство на моята греховна плът, в същото време, Бог не може да направи избора за мен. Аз се чувствам проклета в сивата ничия страна.

Писмо и статия

Забележете изразителното изречение: „Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно? „

Повтарящи се грехове на слабост

Това писмо ми напомня за подобни писма, които получих, с въпроси относно грехове на слабост. Първо трябва да разберем, че не съществува човек без грехове на слабост.

С това не казвам, че трябва да сме в плен на какъвто и да е грях.  Грях на слабост е слабост във вашия темперамент и вие чувствате изкушението много по–силно в тази област, отколкото другаде.

Всеки един от нас има такива слабости. Много хора нямат слабост към алкохол. Например аз никога не съм пил чай или кафе, да не говорим за алкохол. Но това не означава, че аз нямам слабости в други области.

Всеки от нас е силен в дадена област, но слаб в други области.

Това е начина, по който всички сме неуравновесени. Никой от нас не е ясно определен герой или героиня. Щеше да е добре, ако бяхме, но дори и най–добрите герои имат крака от глина. Истината е, че сме примесени с глина навсякъде.

Ние не сме силни. Библията казва: „Наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх“ (Псалм 39:5).

Разглеждайки Римляни шеста глава аз вярвам, че ние ще открием отговора на въпроса относно греховете на слабост. Ние ще намерим отговора на въпроса от писмото на тази жена.

Необходимо обвинение 

„Тогава какво да кажем? Да продължим ли да грешим, за да се увеличи благодатта?“ (Римляни 6:1 RSV)

Спомняте ли си въпроса, който Павел зададе в края на трета глава? Той попита: „Тогава, чрез вяра разваляме ли закона?“ (Римляни 3:21). Сега този въпрос е зададен по различен начин: „Да продължаваме ли да грешим, за да може благодатта да се умножава?“

На тези, които проповядват и преподават искам да кажа, че ако никога не сте били обвинени в две неща, бъдете абсолютно сигурни, че вие не проповядвате или не преподавате благовестието. Тези две неща са: „Вие анулирате закона.“ и „Вие казвате, че можем да грешим и да се разминем с наказанието.“ Ако никога не сте били обвинен в тези две неща, вие не проповядвате благовестието.

Павел, най–великият учител на благовестието, след Исус, бе обвинен, че казваше: „Със закона е свършено“ и „Вие можете да грешите и да се разминете с наказанието.“ Разбира се, Павел не проповядваше нито едно от тях. Той не казваше нищо такова.

Факт е, че истината  и измамата са много близки. Истина е, че ние не сме под закона, като метод за спасение, но ние сме под закон, като стандарт за живот.

Нищо не може да промени факта, че лъжа, кражба, нечистота, прелюбодейство и идолопоклонство са грешни. Кръста не промени това. Тези неща са завинаги грешни.

Християните са свободни от закона като метод за спасение, защото ние всички сме го нарушили. Твърде късно е да използваме закона, като метод за спасение. Вие не можете да положите вашето упование върху нещо, което сте   счупили на парченца. Той е разрушена къща. Не може да ви помогне занапред.

Има прощение

Колкото до „да грешим и да се разминем с наказанието“, в известен смисъл, ние правим това непрекъснато. Но разликата е в това: Ние мразим греха, тъй като знаем, ако може така да се изразим,  че той отново разпъва Божият Син и го поставя на показ. Ние никога не биваме обвинени за грехове, които мразим и с които се борим. Това е съвсем различно отношение отколкото: „Хей, Бог обича да прощава грехове. Аз обичам да греша. Ние сме добра комбинация.“ Това е твърде различно.

Павел бе обвинен, че казва: „Ние анулираме закона и вие можете да грешите и да се разминете с наказанието.“ Той не учеше тези неща, но благовестието е толкова добро, че звучи по този начин. Това е така, защото вие не сте под закон, като път за спасение, и има прощение, за вашите грехове.

Приятели, това е истината. Няма извинение за грях, но има прощение. Трудно е да се каже, но е Библейско. Няма извинение за грях, но има прощение.

А тайната за победа над греховете на слабост ни предстои да открием.

следваща глава РИМЛЯНИ 6:2-11