Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ПЪРВА ЧАСТ

Славата на книгата до Римляните идва от това, че тя говори
за четирите основни проблема на човешкото съществуване:
1) Правилно и неправилно, 2) Приема ли ме Бог,
3) Да приема себе си, 4) Смърт.
Тези проблеми са адресирани и задоволени в Христос.

Ако хората в този свят знаеха, колко ценна е книгата до Римляните и ако това беше книга, която се намира трудно, те щяха да воюват, за да я намерят.

И когато я намерят, те щяха да я изследват така, като че ли живота им зависи от нея. (Което те правят) Те ще я оценят повече, отколкото богата златна мина, повече и от диамантена мина.

Книгата до Римляните съдържа лекарството за болестите на човечеството. Книгата до Римляните съдържа отговорите за човешките проблеми. Тя прониква дълбоко в нашите души, така че ние можем да се изправим срещу това, което виждаме там, защото книгата до Римляните прониква дълбоко в сърцето на Бог.

Лошата новина може да бъде добра

Дори лошите новини в Римляни могат да бъдат добри новини, защото те ни завеждат при Христос. (Дори Бог не може да ни помогне, ако ние нямаме чувството, че се нуждаем от Неговата помощ).

Лошата новина в Римляни е, че всяка наша мисъл е осквернена. Всяка сърдечна емоция, всяка наклонност на нашето сърце, всяка склонност на ума и на плътта са опетнени, във всеки един от нас, до второто идване на Исус и прославянето ни.

Но дори и лошата новина в тази книга е добра, защото ни води при Исус, който единствен е нашата правда, сила и мъдрост.

Грешки от незнание

Веднъж, по време на религиозно събрание, Исус каза на хората около него: “Заблуждавате се, защото не познавате Писанията нито Божията сила.” (Матей 22:29Марк 12:24) Ние грешим, защото не познаваме Библията.

Думата, която Исус използва, казвайки, “заблуждавате се” е дума, която символизира заблудила се овца, планета извън траекторията си или падаща звезда. Той казва, че ние сме заблудили се овци, защото не познаваме добре Писанията.

Исус казва също, че ако познавахме Писанията по–добре, нямаше да се налага да поправяме толкова много неща в живота си. Проблемът в живота не е толкова в правене, отколкото в поправяне. Поправянето на нашите дела е проблем, който е много труден за нас.

Павел казва нещо подобно на това, което Исус каза: “Елате на себе си, както е редно, и престанете да вършите грехове, защото някои от вас не познават Бога. Казвам това, за да ви засрамя..” (1 Коринтяни 15:34)

Павел ми казва, че ако познавах Бог по–добре, така както Той е представен в Библията, аз нямаше да пропускам целта толкова често.

Първият проблем: Правилно и неправилно

Римляни притежава мъдростта да адресира четирите централни проблема на живота.

Може би живота е многоцветен калейдоскоп, но централния проблем в него е относно правилно и неправилно.

Това е, което предизвиква възхвала, обвинение, радост, или омраза в нас. Всичко е концентрирано около правилното и неправилното и зависи от тези две категории. Това, което философите наричат “страшния избор”, избора между правилно и неправилно, е нашето бреме от момента, когато съвестта ни се събуди, до момента, когато ни напуска през нощта.

Когато взимаме решения ние сме зависими от това, какво мислим относно правилното и неправилното. Ако не познаваме тази книга – Библията, ние ще вършим неправда. Има твърде много религия, която е недоброкачествена, защото не е основана на Библията.

Има религиозни мъже, които вярват, че са много верни на съпругите си, ако са им верни през шест вечери от седмицата.

Има млади хора, които смятат, че могат да бъдат послушни на своите родители, когато пожелаят, или когато са склонни да бъдат такива.

Религиозни странности

Религиите притежават своите странности, като свещени крави и формули. Може би сте чували за ляв крак братство и десен крак братство? Те съществуваха в една част на САЩ.

Те вярваха в измиване на краката преди Господната вечеря, но бяха разединени относно въпроса кой крак трябваше да измият. Така се стигна до ляв крак братство и десен крак братство.

Когато отворим книгата към Римляните, ние ще разберем каква трябва да бъде истинската религия. Истинска религия, според Римляни е относно вяра, надежда, любов; относно Христовия кръст и относно любовта на Бог. Тя е относно реалността за прощение, всекидневно прощение, ежечасово прощение.

Когато Римляни ни говори относно поведение и въздържание, даване и прощение, ние научаваме какво е истинска религия. Истинската религия е единството на нашето сърце с това на Бог, което прави нашите взаимоотношения с други хора да преливат. Смисълът не е във формули и свещени крави. Смисълът не е във вероучения.

Това е един от проблемите, с който Римляни се занимава: проблема за правилното и неправилното. Така ние можем да избегнем грешките, които правим толкова естествено.

Вторият проблем: Как да бъдем приети

Ето го вторият проблем: Основният стремеж в нашия живот е този да бъдем приети. Взаимоотношенията са основната есенция на нашия живот. Не богатство, репутация или сила, но взаимовръзка. Дори миенето на чинии е забавление, когато се прави с правилния човек.

Всички притежаваме желанието да бъдем приети. Но има проблем, има пречка. Ние правим много неща, които нараняват взаимоотношенията.

Някои от тях правим безсъзнателно а други съзнателно. Някои обмисляме предварително, а други извършваме лекомислено.

Литературата на всяка държава през вековете, поставя на централно място човешката отговорност и вина, тъй като те са централната тема в живота.

Ние искаме да бъдем приети, но вижте как се държим. Когато погледнем в гръцката литература представена от Есхил или  Римската представена от Вергил, ние срещаме тази тема. Тя се намира при английския Шекспир, немския Гьоте и най-великите Американски новелисти. 

Приемане от Бог

Най-вече, ние искаме да бъдем приети от Бог. Уолт Уитмън казва, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове, но хората правят това. Това е вторият проблем – ние придобиваме не само познанието за правилно и неправилно, така че да предотвратим правенето на грешки, но също, “как да бъдем приети.”

Ако бъда приет от Бог, тогава аз мога да приема себе си – но не и преди това. Съзнателната вина, винаги води до увеличаване на вината. Съзнаване на вината води не само до увеличаването й но до болест, злополуки, себе–омраза и себе–наказване.

Ние знаем, че ако греха не е простен, той трябва да бъде наказан. И понякога ние се само–наказваме поради нашата вина. Затова вторият проблем, с който Римляни се занимава – да бъдем приети – е представен с термини за опрощение. Римляни е книга относно опрощението.

Опрощение и оправдание

Опрощението в Римляни е много по–добро, отколкото можем да си го представим, защото там ние срещаме думата оправдание. Тя е използвана около 50 пъти. Оправдание означава опрощение плюс.

То означава опрощение, но също така означава отиване по–далеч от опрощението. Това означава, че Бог ни третира като такива, които никога не са имали нужда да бъдат опростени. Каква прекрасна идея!

Римляни до тук

Нека да обобщим това, което казахме до тук. Основните проблеми в Римляни до тук са: 1) Правилно и неправилно и 2) Как да бъдем приети.

Ако злото стане дреболия, добродетелта става играчка. Ние трябва да разберем основните неща в живота – какво е правилно и неправилно и Римляни ни казва това.

Но ние няма да бъдем мотивирани да изберем доброто и да отбягваме злото, ако не сме приети от Бог, ако не знаем това днес, в този час, в този момент, че Бог ни приема такива, каквито сме, с всичките ни дефекти, с всичките ни недостатъци, с всичките ни грешки, с всичката ни непохватност, с всичките ни залитания. Ако не познаваме това приемане, ние никога няма да бъдем мотивирани да вършим това, което е добро.

Най–лошият човек в света, знае повече относно дълг, отколкото най–добият.

В сърцето на всеки един от нас има егоизъм. Той покварява всичко, което правим и затова ние не вършим нищо, което е непокварено. Ние не се молим, не проповядваме, не пеем химни или правим каквото и да е, което да не е покварено. Аз говоря за Християни. Ние се нуждаем от опрощение.

Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашите грехове, са като пясъчно зърно пред планината на Божието опрощение. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашата вина е като загасваща искра пред океана на Божията милост. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че Бог е по–готов да ни прости, отколкото майка да спаси собственото си дете от горящата къща. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че е по–трудно да извадим любовта от сърцето на Бог, отколкото солта от океана или блясъка от слънцето. Ние не сме започнали да живеем преди да знаем тези неща.

Третият проблем: Себеприемане

Третият проблем, с който Римляни се занимава е себе приемане.

Заблуждавате се, защото не познавате Писанията” – каза Исус. Но, Римляни ни показва, кое е добро и кое е зло, така че можем да вземем решения, с които да предотвратим правенето на грешки. Римляни ни казва, че сме приети от Бог в Христос, даже тогава, когато сме пропуснали целта и не познаваме Бог.

Само когато знам, че Бог ме приема, аз мога да приема себе си. Никой не може да приеме своите братя и сестри, докато не приеме себе си. Римляни обяснява, че Бог ме приема такъв, какъвто съм и това води до себе приемане.

Себе приемането започва с познанието, че Бог ме приема. Какво право имам аз да говоря за недостатъците на другите, когато Бог ме приема с всичките ми недостатъци? Бог ме приема в Христос, независимо от моите грешки, моите петна, моето безразсъдство и моята глупост.

Това, което открих, че най–много ме смирява е не когато греша, но когато направя нещо глупаво. Разбира се, това е друга форма на грях, защото ние трябва да бъдем разумни.

Но, ние имаме велик и добър Бог, който познава тези неща и знае относно всичките ни слабости.

Четвъртият проблем: Смърт

Четвъртият проблем, с който Римляни се занимава е смъртта.

Хората са единствените живи същества, които се страхуват от смъртта. Животните не се страхуват от нея. Те се отпускат и умират.

Уолт Уитмън беше прав, когато каза, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове. Животните не се страхуват от смъртта. Но ние се страхуваме.

Библията казва, че “жилото на смъртта е греха” (виж 1 Коринтяни 15:56). Книгата Римляни се занимава с основните въпроси. Тя е най–великия шедьовър, който човешкият ум някога е създал.

Както ще видим, този шедьовър не само адресира четирите големи проблема на живота. По–важното е, че открива как тези проблеми са посрещнати и разрешени само в Христос и благовестието.