Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ГЛАВИ 9 – 11

Джон Калвин използваше Римляни глави 9 – 11, за да учи

индивидуално предопределение.  Когато този пасаж е изтълкуван на основата на благовестието, се вижда, че е относно Божия избор на определена нация,

за Негова служба. Павел пита: „Защо Израел отхвърли техният

Месия?“ Павел отговаря: „Защото Израел предпочиташе

собствената си правда, пред Божията.“ 

Сега ние ще направим бърз преглед на следващите няколко глави от Римляни. С това аз нямам намерение да бъда непочтителен към Павел.

Не индивидуално предопределение

Позволете ми да започна с глава 9.

Джон Калвин използваше тези глави и по специално глави 9 – 11, за да учи доктрината за индивидуално предопределение. Според тази доктрина, някой хора са предопределени от Бог за вечно страдание и някои за да се радват на вечно спасение. Тези хора нямат участие в това решение. Това е, което Бог е решил преди много време.

Това не е, за което глави 9 – 11 говорят. Те са относно избор за служба.

В глави 9 – 11 Павел говори за това как Бог избра Израел за служба на Бог. Също, той търси отговор на въпроса: „Защо по-голяма част от избраната нация отхвърля благовестието?“

Национален избор за служба

Когато Павел пише относно Яков и Исав (Римляни 9:10-14), той цитира от Малахия 1:2-3: „Яков възлюбих, а намразих Исав.“ (Римляни 9:13) Ако прочетете пасажа в Малахия, вие ще разберете, че пророка не говори относно Бог обичащ или мразещ личности. Пророкът използва личности, за да представи чрез тях цели нации – Израел и Едом.

Фараонът беше издигнат, за да прослави Бог. (Римляни 9:17-18). Фараона направи това чрез освобождаването на Израел или  противопоставяне на тяхната свобода. Бог щеше да накара Фараона да Го прослави независимо от неговото решение!

Трябва да запомним, че ако разберем глави 9 – 11 правилно, ние ще знаем, че те не са относно индивидуално спасение. Те са относно избор за служба. (сравни с 3:2) 

Защо Израел отхвърли Месия

Проблема, с който Павел се бори тук е: „Защо Евреите, като нация отхвърлиха благовестието?“ Когато Калвин написа своят коментар върху тези глави, той смяташе че темата, която Павел разглежда е защо едни са спасени а други изгубени. Не, не. Темата в тези глави е защо избраната нация отхвърли Месия.

Нека видим вдъхновения отговор:

„И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израел, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; “ (Римляни 9:30 – 32)

„Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.“ (Римляни 10:1 – 4)

Моля ви забележете Павловата дума „покориха.“ Изисква се смирение, за да получите Божият подарък. Израел не пожела да се покори на Божията правда, предложена в Исус.

Защото Христос е краят на закона, като метод за спасение. Тези, които вярват в Христос, се доверяват на Неговата правда. Те не се доверяват на тяхната правда или тяхното усилие, за да пазят Божият закон.

Нищо в ръката ми

В тези стихове Павел отговаря на въпроса си: „Защо Израел като нация отхвърли Месия?“ Поради тяхното законничество. Поради това, че гледаха в собствените си успехи. Защото не вярваха в благодатта, до степента да я приемат като подарък. Защото искаха да изработят собствен път до Бог, смятайки, че са достатъчно добри.

За да бъда спасен, на мен ми трябва противоположният на този дух. Аз трябва да знам, че автора на песента беше прав, когато написа: „Нищо в ръката си аз не донасям.“  Спърджън цитираше тази мисъл толкова често, че един ден, някой му изпрати бележка: „Ние сме уведомени достатъчно, относно празнотата на вашата ръка.“

Чудя се дали небето мисли, че ние сме достатъчно информирани относно празнотата на нашите ръце.

Нищо в ръката си аз не донасям

Просто за кръста се хващам

Така че, виждате, че Павел не се е отклонил от благовестието към това, което е наречено предопределение! Той все още пише относно благовестието, както в по-раншните глави.

Покори се на Божията правда

„Те не се покориха на Божията правда.“

Скъпи приятели, ние трябва да бъдем на мястото на просяка. Ние трябва да бъдем на мястото на сляп човек. Ние трябва да бъдем на мястото на прокажения. Ние трябва да признаем нашата недостатъчност, нашата инвалидност и нашето духовно заболяване. Като грешници ние сме недостатъчни пред Бог и виновни.

В покорност ние трябва да кажем: „Господи, ти си единствената ми надежда. Единствената ми надежда, Господи.“ Това е покоряване на Божията правда.

Забележете причината, поради която Павел казва, че ние трябва да се покорим: „Защото Христос е краят на закона, така че всеки който има вяра да бъде оправдан.“ Христос е краят на закона като средство за добиване на правда.

Христос не е краят на закона. Вие не можете да анулирате вечните десет заповеди и това, което те ни учат относно живота. Вие никога не можете да ги премахнете. Те са вечни.

Павел използва „краят на закона“, в смисъл на придобиване на правда чрез закона.

Христос е краят на закона за правда, само за тези, които вярват. Това е начина, по който Христос става край на закона.  Единствено Той, чрез рождение е нашата правда.

Отхвърляне чрез неверие

Забележете, че Павел говори отново за това в глава 11. Той обобщава защо Израел, като нация отхвърли Месия.

„Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.“ (Римляни 11:20-22)

Няма „веднъж спасен, за винаги спасен“ доктрина тук, както доктрината за предопределението изисква. Позволете ми да перифразирам Павловата покана за решение: „Иначе вие също ще бъдете отсечени. Дори другите, ако те не продължават в тяхното неверие ще бъдат присадени отново.“

Всичкият Израел ще бъде спасен

Писанията ни обещават, че накрая всичкият Израел ще бъде спасен.

„Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израел само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси, както е писано: – „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова.“ (Римляни 11:25-26)

Запомнете, че същият този Павел, който написа това, по-рано каза: „Не всички, които са Израел, принадлежат на Израел.“ (Римляни 9:6) За съжаление е, че хората забравят тези думи.

Повечето християни всред фундаменталистите в САЩ мислят, че обещанието, „Целият Израел ще бъде спасен“ е свято обещание и че всеки Евреин ще бъде спасен. Това не е така.

Няма дори и намек, никъде в Библията, че всеки един в някоя определена нация ще бъде спасен. Със сигурност не и Австралийците! 

Избраните

Библията не обещава, че всеки Евреин ще бъде спасен. „Обаче не всички хора в Израел са истински Божии последователи.“ (Римляни 9:6 CEV)   С други думи:

„Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата родени според обещанието се считат за потомство.“ (Римляни 9:8)

Това, което Бог казва чрез Павел тук е (и аз перифразирам): „Всички тези Евреи, които идват при Бог чрез вяра в Исус Христос, стават част от физическият Израел е те са тези, които  ще бъдат спасени поради благовестието. Те са избраните във всяко поколение, тези, които чуват благовестието и идват при Христос чрез вяра.“

Забележете, че тук няма нищо относно Палестина, новият храм, жертвена система или антихриста. Метода на Библейско изследване, който открива всичко това в Римляни 9 – 11 е без каквато и да е тълкувателна помощ. Позволете ми да кажа, че такива думи сигнализират  твърдо неодобрение.

Няма нищо тук относно Палестина и храма. Тези стихове просто казват, че древният Израел загуби поради неверие в Месия. Но тези, които повярват, ще бъдат присадени обратно и в последните дни много ще дойдат при Христос, чрез вяра. Те ще съставят целия Израел. Но, запомнете, че не всички, които са родени в Израел са израилтяни. „Не всички, които са Израел, принадлежат на Израел.“ (Римляни 9:6)

Запомнете това. Не случайността на рождението, но благородният отговор на поканата на благодат е, което донася спасението.