Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ВТОРА ЧАСТ

Много хора свидетелстват, че книгата към Римляните е духовен шедьовър.
Римляни предотвратява фалшивата религия и популяризира истинската.
Римляни поощрява духовен прелом, съживяване, истинско мотивиране и вяра.

Римляни идентифицира двете религии в света:

фалшивата религия, на добри идеи и истинската религия, на добрата вест.

Френският теолог, Фределик Годет, нарича посланието до Римляните: “Катедрала на християнската вяра.” То наистина е. Това е най–важният документ, който някога е бил написан.

Римляни е единствената книга в Библията, която систематично представя плана за спасение. Единствената книга. Ако не разбирате Римляни, вие не може да разберете Библията.

Римляни е написана от главния теолог на Писанията, апостол Павел. Исус извърши  изкуплението, а Павел го обясни. Изкуплението не можеше да бъде обяснено, преди да бъде извършено.

Римляни е Павловото завещание и последен завет, сумирайки есенцията на това, което той познаваше от опит. Когато четете Павловите писания, вие не четете само доктринен материал, вие четете Павловата душа, вие четете неговия опит в живота. Римляни притежава завещателен характер. Това е последна воля и завещание на Павел.

Римляни предотвратява фалшивата религия

Римляни е профилактичен.

Ние използваме думата “профилактика”, когато говорим за предотвратяване на неща, като например предотвратяване на проблеми в медицината. Но, използвайки я тук, ние имаме предвид предотвратяване на проблеми в религията.

Повтарям, повечето от религията в света е недоброкачествена. Ако разберем Римляни, ще имаме правилна представа за това, що е религия.

Тиндейл нарича Римляни: “Светлината и пътя към Писанията.” Лутер казва: “Ръководещата част в Новия завет и най–чистото благовестие.” Калвин казва: “Всеки Християнин трябва да се храни от тази книга всеки ден, тя е ежедневен хляб за душата.” Колрийдж, съгласяващ се с Фредерик Годет, казва: “Най–дълбоката част от съществуващата литература”

Ф.Ф. Брус казва: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”

Обръщането на Августин

Моника беше християнка, живееща в Картаген, Северна Африка. Тя имаше необуздан син, който се казваше Августин.

Августин живееше много свободен, разпуснат живот и Моника се тревожеше за него. Един ден той обяви, че заминава за големия град Рим. /Там той може да живее и греши по–добре./ Моника продължи да се тревожи.

Но в Рим, живота на Августин, подготви пътя за неговото обръщане. Един ден той се разхождаше в една градина, където чу дете да пее и приканва. Единствената латинска фраза, която заседна в главата на Августин беше: “Вземи и прочети.”

Със себе си той имаше препис на Новия завет. Неговият интерес нарасна и той отвори и прочете. Първите думи, които видя бяха: “ Вместо това се облечете с Господ Исус Христос и не мислете как да задоволите грешната си човешка природа ” (Римляни 13:14).

Нашият свят е различен поради Августин, а Августин стана различен поради Римляни.

Римляни и съживяване

След времето на Христос, тези мъже, които споменахме, промениха света. Павел, Августин, Лутер, Калвин и Уесли – са велики мъже, които промениха нашия свят. Ф.Ф. Брус беше прав, когато каза: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”  Всички съживявания в християнския свят са започнали благодарение на тази книга.

Римляни е отговорна за съживяването в САЩ, което Джонатан Едуардс започна, съживяването в Англия, което Уесли започна, това, на Джордж Уайтфийлд в Англия и Лутер в Германия. Всички големи истински християнски съживявания са започвали с тази книга. Подходете внимателно, когато я изследвате, защото всичко може да се случи.

Закон и мотивиране

Римляни ни казва истината относно Бог. Казва ни истината относно религията. Казва ни истината относно това как да живеем. Това са неща, които ние трябва да знаем.

Но Римляни също ни мотивира.

Всички знаем за съществуването на закона. Ние не се нуждаем от някои да ни прочете десетте заповеди. Всеки има познание относно правилно и неправилно, независимо дали посещава или не посещава църква.

Законът не може да ни наложи желание. Законът е безпомощен и безнадежден да ни предпази от грях. Единственият мотив в света, който може да ме предпази от грях е познанието, че Бог е мой и аз негов.

Няма заповед, която може да ме пази да не съгреша. Няма закон, който да ме държи далече от грях. Не съществува вероучение, което да направи това. Дори страха от моя брат, не може да го направи – а това е мощна сила, тъй като ние всички искаме да бъдем приети.

Единственият мотив, който може да ме държи в правата посока е познанието, че Бог е мой, а аз негов. Това е есенцията.

Вяра не сектантство

Римляни е книга относно вяра, надежда, любов и кръст. Тя не казва нищо относно сектантски лозунги.

Няма да намерите разгорещени спорове относно естеството на Господната вечеря. Римляни приема кръщението чрез потапяне, за разбиращо се от само себе си и не се опитва да спори за това. Когато говори относно пазенето на дни, казва достатъчно ясно, че пазенето на дни не е толкова важно, колкото вяра в Исус Христос.

Вяра – ключовата дума в Римляни

Ключовата дума в Римляни, е вяра. Тя се среща на 64 места в книгата. Ще я намерите в първата глава, стих пети: “послушание от вяра”, а също така тя е последната дума в книгата, точно преди славословието, същата фраза: “послушание от вяра”.

Животът щеше да е много различен, ако Павел беше написал обратното – “вяра от послушание”. Това щеше да е ужасно. Но в началото и в края, той написа, “послушание от вяра”. Изглежда, че той казва: “Бог приема само това, което е направено поради твоята вяра в Исус Христос. Нищо друго освен това. Всичко, което е направено преди вяра в Христос е грях. Недостатъчно е, защото му липсва това, което го определя като автентично – вяра в Христос.

Единственото послушание, което Бог ще приеме е това, което пораства от вяра в Исус Христос. Прекрасно е, че Римляни завършва с тази дума – “вяра.” Вяра е последната дума, в последната глава, точно преди заключителното славословие. (Римляни 16:26)

Циркулярно писмо

Много от античните преписи на Римляни не съдържат глава 16та, тъй като това е страница с имена. По всяка вероятност, това, което се е случило е, че един препис на Римляни без глава 16 е бил препращан от църква в църква. Главата, която съдържа имената на християните в Рим, които Павел познаваше, беше извадена, защото нейното съдържание бе от местен интерес.

Въпреки това, тя е глава пълна с красиви, къси изказвания. Павел поздравява Акила и Прискила, които рискуваха живота си за него (Римляни 16:3-4). Той говори нежно за Руфа и неговата майка: “, която беше майка и за мен”– казва той (Римляни 16:13).

Циркулиращо писмо между църквите е била единствената Библия, която някои от ранните християни са имали. Те признаваха, че Римляни съдържа същността и материята на Християнството. Те имаха традицията да говорят за Исус и разпространяваха на широко вестта за Него. Но Римляни, беше единствената написана Библия, която някой хора имаха.

Затова много ръкописи на Римляни завършват без глава 16та, защото книгата бе изпратена до всичките църкви.

Само две религии

Римляни е книга относно истинската религия, най–значимата от значимите. Тя е книга казваща истината по такъв начин, че ни предупреждава за противното.

Има само две религии в този свят. Библията говори за тях символично, като религията на Ерусалим и религията на Вавилон. Те са споменати в първата книга на Библията – Битие, а също така и в последната – Откровение. Книгата на Данаил също говори за тях.

Едната религия е религията на добрите идеи. Това не е християнската религия, въпреки че много християни я практикуват. Другата е религията на добрата вест. Има голяма разлика между добри идеи и добра вест.

Добра вест, добри идеи

Фалшивата религия на добрите идеи, се съсредоточава върху човечеството. Истинската религия на добрата вест се съсредоточава върху Бог. Фалшивата религия се съсредоточава върху човешката дейност и постижения, а истинската върху кръста.

Фалшивата религия представя Христос първо като наш Пример. Това е мизерно учение. Това ще депресира всеки един от нас, които сме честни. Не може да се сравняваме с Христос, без да открием, че сме отишли твърде далеч.

Истинската религия гледа на Него като Заместник. “Исус бе моят заместник на Голгота и той е моят Заместник в последния велик ден.” Никой от нас не може да премине през съда без този Заместник.

Боби Бърнс каза: “Моят живот не е, какъвто трябва да бъде.” Той каза: “Дори не е това, което можеше да бъде.” Той каза това за всеки един от нас. Нашият живот не такъв, какъвто трябва да бъде. Нашият живот не е такъв, какъвто можеше да бъде, или какъвто ние искахме да бъде.

Но ние имаме Заместник в деня на съда. Това е Христос.