Съдържание Цялата книга на една страница

ВЕЧНИТЕ ДЕСЕТ

т времето на апостол Павел до нашето съществува много борба относно закона, която многократно се е оказвала „безплодна“ и напразна. Мартин Лутер имаше добри причини да каже, че един от най-важните изпити на теологията е възможността „да се отнасяме правилно със закона и благовестието“.

Двете еднакви опасности, които  заплашват всеки ум, който не е бил осветен от Святия Дух са законничество и беззаконие. Докато първото, чрез закон „ще осуети благодатта на Бог“ второто, ще „ще анулира закона чрез вяра“.  Фарисеите от времето на Христос и пророците Zwickau от ерата на Реформацията представят крайните форми на това изкривяване. Забележителен е факта, че великите символи на протестантската вяра, по времето на Реформацията успешно лавираха между тези доктринни чудовища  и по този начин потвърдиха вечността на нормалните изисквания на Бог веднъж за винаги написани с Неговият Божествен пръст на каменните плочи. Виж Answers to Objections, F. D. Nichol, стр. 496-501.

След деветнадесети век съществува увеличаващо се оттегляне в протестантските среди от граничните камъни на Реформацията и ние предчувстваме, че това е истина относно Библейския закон за задължения, както и други области в Писанията. Тези, които в днешни времена представят заповедите на Бог в контраст с човешки традиции срещат силна опозиция от църквите, които някога потвърждаваха с най-силни термини вечността на Десетте заповеди. Изглежда, че борбата срещу беззаконие трябва да бъде водена отново и този път по-решаващо, отколкото в шестнадесети век.

Острието на атаката, срещу обвързващото задължение на закона от Синай се състои обикновено в неправилното използване на текстове като Лука 16:16; Йоан1:16,17; Галатяни 2:19; 3:18-25; Римляни 3:21; 6:14; 7:1-6; 2 Коринтяни 3; и Колосяни 2:14-16.

Сега трябва да признаем, както категоричните протестанти признаха, че когато ги погледнем, тези текстове свидетелстват за това, че Новият Завет се противопоставя на закона. Това не може да бъде отречено. Всички текстове, които посочихме споменават закона и правят това с определено осъждане. Какво е обяснението за това?

Първо трябва да отбележим, че Новият Завет беше написан във време на прекалено законничество, което доминираше религиозната сцена, не беззаконие. Новият Завет е представител на „оправдание чрез вяра“, така че, агресивно  отхвърля закона като метод за спасение, за да може хората да се обърнат само към Христос  за правда. Също така съществува друга причина за объркването, което произлиза от някои тълкувания на тези текстове. Безкрайни борби относно закона са били водени през тези няколко века, тъй като термина притежава няколко значения, а не само едно. Затова текстове „против“ закона могат да бъдат използвани, за да „опровергаят“ текстове „в подкрепа“ на закона.

Когато противниците на съботата използват текстове като тези, които изброихме по-горе, за да объркват тези, които вярват в настоящата валидност на десетте заповеди, те многократно тълкуват „закон“ в тези текстове като синоним за десетте заповеди. Докато повечето от контекста поставя ударението на анулирането на задълженията на Мойсеевия закон като цяло става ясно, че такова тълкуване на думата „закон“ е неправилно и заблуждаващо. Вярващите в декалога, трябва да бъдат внимателни и да не повтарят същата грешка с използването на отделна група от текстове, които включват еврейската дума „torah“ или гръцката „nomos.“ Както Dr. E. Heppenstall посочва: „трябва да направим разлика между термина „закон“, както е използван в Новия Завет и начина, по който е използван в християнската църква.“[1]

Един от Библейските речници в своята статия относно „закон“ признава различните значения на термина, както е признато от учените на двадесети век:

„Еврейската дума Torah: „направление“, „обучение“,  „правило“, „закон“. Гръцката nomos: „правило“, „принцип“, „закон“. В Библията, група от принципи или стандарт за ръководство. Обикновено еврейският термин преведен като „закон“ е torah, термин определящ цялата открита воля на Бог или някаква част от нея. Освен ако контекста казва нещо друго, „закон“ в Стария Завет обикновено означава Божествената инструкция, която Бог е дал на народа си. (Битие 26:5; Изход 16:1,28; Псалми 1:2; 19:7; 119:1,165; Исая 1:10; 8:16,20; и т.н.) Този „закон“, или писмено откровение на Божията воля направи позната Божествената воля, на еврейският народ в Старозаветните времена.

За посветения юдеин, Божият „закон“ беше равностоен на Неговият план за спасение на света. Това, което казва Исая, е казано този смисъл: „и островите ще очакват Неговият закон“ (Исая 42:4) Наставленията, които Бог даде на Мойсей са познати като: „закона на Мойсей“, което е, наставленията дадени чрез Мойсей. (Исус Навин 8:31; Неемия 8:1; Лука 2:22; 21:14; Деяния 28:23; и др.) Тъй като наставленията дадени на Мойсей изпълват голяма част от първите пет книги на Библията, обикновено познати като Петокнижието, юдеите обикновено наричат Петокнижието, „законът на Мойсей“. (Лука 24:44; Йоан 1:17;  Матей 5:17-18.)

В Новия Завет терминът „закон“ е използван с различни нюанси на значение и освен, ако тези различни аспекти на „закон“ се имат предвид и контекста е изследван, за да установим кой нюанс от значение автора има предвид, съвременният читател на Новият Завет  почти сигурно в определени случай може да изтълкува погрешно юдейската религиозна система. Различните нюанси на думата „закон“ бяха ясни и говорител или писател може да премине бързо от едно към друго, без да бъде разбран погрешно, тъй като контекста на неговите забележки ще е достатъчен да направи значението ясно. Факт е, че за посветения юдеин различните нюанси на значение, подразбиращи се от думата „закон“ бяха с практическа цел, като те бяха преплетени почти неуловимо едно в друго. Също така юдеите не правеха разлика между морални, церемониални, граждански и здравни правила, след като Бог беше автора на всяко едно от тях и всички бяха задължителни за Неговият народ. За съвременния читател, това може да бъде съвършено объркващо.

В Новият Завет, думата „закон“ е използвана в дава различни, близко принадлежащи си смисъла: 1) Писание, като откровение на Божествената воля. (Виж Йоан 12:31; 15:24; и др.) В юдейската терминология думата „закон“ може да се отнася за Петокнижието, петте книги на Мойсей, в контраст с пророците и писанията или Hagiographa-трите отдела на Старият Завет според еврейският канон. (Виж Лука 24:44) Понякога те използваха израза „закона на Мойсей“, когато говореха за Петокнижието, но по често обикновено за думата „закон“. (Виж Матей 7:12; 11:13; 12:5; 22:40; 23:23; Лука 10:26; 16:16,17; Йоан 1:45; 7:19; 13:15; Римляни 5:13,20; 7; и др.)

Понякога думата „закон“ е използвана във връзка с декалога, въпреки че, в някой случай „закон“ може да се отнася за Петокнижието, от което Декалога е една съществена част. (Матей 22:36-40; Римляни 7:7; Яков 2:10-12.)

2) Юдейската религиозна система като цяло или специфична част от нея. (Йоан 1:17; Деяния 18:13, 15; 22:3; Римляни 6:14, 15; Галатяни 3:19-25; и др.) Юдейската религиозна система беше естествено основана на откровението на Божията воля, както се съдържа в Старозаветните Писания и по специално Петокнижието. Понякога термина „закон“ се отнася специално за ритуалния закон, характерният отличителен белег на юдейската религиозна система. (Лука 2:22-24; Деяния 15:5,24; и др.) Израза „делата на закона“ обикновено се отнася за изискванията на ритуалния закон, въпреки, че този закон също е наречен „закона на Господа.“ (Лука 2:23) В Евреи 7:12 „закон“ се отнася за част от Мойсеевият закон, който се занимава със свещеничеството.

Явно текстове отнасящи се до „закона“ трябва да бъдат използвани само след внимателно изследване на контекста, за да може да установим целта на вдъхновеният писател с проницателно чувство за разделяне.“  (SDA Bible Dictionary, article „Law,“ стр. 641-642)

Погледнат през факта на многото значения на термина „закон“ ние трябва да запитаме: съществува ли по-пряк път за представяне на истината за вечната природа на Десетте заповеди, отколкото борбите относно текстовете употребяващи термина „закон“? Причината на тази статия е да посочи, че има такъв път, който е съвършено сигурен от Библейска гледна точка и който също така е неопровержим полемично.

Много често се посочва, че книгата в Библията, която е написана специално за последните дни и последната църква е есхатологичната книга Откровение. Това е Писанието, в което голяма част се занимава с последните неща. От първата до последна глави тя сочи към завръщането на Исус и последната част на книгата описва финалната криза, която ще определи съдбата на поколението, което живее на земята преди Второто пришествие. В тези последни глави ние намираме призив за това пълно сърдечно поклонение, което е проявено в пълно послушание на „заповедите на Бог.“

Два пъти избраната Божия църква е характеризирана като църква, която пази заповедите. (Откровение 12:17; 14:12) Вниманието често е привличано върху тези текстове. Това, на което не е било обръщано внимание често е, че автора на Откровение никъде не използва думата „закон“ в Апокалипсиса или в посланията си.[2]

Изглежда, че Святият Дух, виждайки в бъдещето противоречията които щяха да настъпят в резултата на Павловото използване на думата закон, несъмнено съдържащи „някой неща, които е трудно да бъдат разбрани“ (2 Петрово 3:15, 16) планира Йоан да издигне Божият морален закон над всякакви възможни погрешни тълкувания и полемики.

Централно място във всичките видения на Апокалипсиса е небесното светилище. (Виж Откровение 1:12; 4:1; 8:3; 15:5 и др.) В Откровение 15:5 Йоан говори за това светилище, като „скинята на свидетелството“ и така той ни упътва към краят на Писанията, с използването на същият термин както се намира  в началото на вдъхновеното Слово. В Петокнижието на Мойсей за „скинята на свидетелството“ се говори непрекъснато. Защо и беше дадено това име? Тъй като във вътрешността и се намираше ковчега, в който се намираха „плочите на завета“ – Десетте заповеди. Терминът „свидетелство“, както се среща в първите пет книги на Библията означава Десетте заповеди и нищо друго и повторението на термина в последната книга на писанията определя същите заповеди като все още централни в плана на Бог по време на християнската ера.[3] Централното място в плана за спасение в небето се казва, че е „скинята на свиделството“, представяйки отново това, което беше открито от Мойсеевото светилище, а именно, че свещената воля на Бог и пътеводна звезда за всички небесни създания е основата на всички Божествени действия.

Мойсеевият разказ е написан така, че да покаже ясно, че целостта на типичната церемониална система нямаше да бъде необходима, ако не беше присъствието в Пресветото Място на записа на святата воля на Йехова. (Виж Изход 25:10, в който първото нещо, което е дискутирано е ковчега съдържащ Десетте заповеди. Сравни с Левит 4:1) Също така, тази древна история показва ясно, че Бог правеше разлика между каменните плочи и другите си изисквания. Десетте бяха написани с Неговият пръст и поставени в ковчега, докато всички останали заповеди бяха написани от Мойсей и поставени извън ковчега. (Второзаконие 31:26) Така, че Бог беше този, който отдели Десетте заповеди от всички други изисквания на Мойсеевият закон.

Много авторитети могат да бъдат цитирани като признаващи Библейското доказателство, че Десетте заповеди бяха често наричани „свидетелство“.

„Свидетелство… Двете каменни плочи, върху които бяха написани законът или Десетте заповеди, които бяха свидетел на завета направен между Бог и Неговият народ. (Изход  25:16, 18, 21, 31 и др.) (Cruden, A Complete concordance)

„Декалога, който обикновено е наречен „свидетелството“. (Изход 16:34; 25:16,21 и др.) (The Pulpit Commentary, върху 4 Царе 11:12)

„Преди книгата на закона да бъде завършена, думата „свидетелство“ (eduth) беше използвана специално да обозначи Десетте заповеди.“  (Wordsworth Commentary, oвърху 4 Царе 11:12)

„Сега той използва думата  „мanurion“ (свидетелство), която беше позната на юдеите и по специално на читателите на Петокнижието в превода на Септуагинтата, където се среща около 30 пъти и означава „свидетелството“ (eduth)  от Пресветото място… Плочите на закона бяха „свидетелството“, а ковчега беше, „Ковчега на свидетелството“. Виж Деяния 7:44; Откровение 15:5. (Wordsworth Commentary, върху 1 Тимотей 2:6)

„Свидетелството… термина обикновено използван за Десетте заповеди.“ (The S.D.A. Bible Commentary, върху 4 Царе 11:12)

„Те са… „свидетелството“ свидетелят на човечеството за Божествената воля, праведни от само себе си, изискващи правда в човека… въз основа на пребиваването им в ковчега е, че той стана ковчега на завета (Числа 10:33 и др.) и свещената шатра стана скинята на свидетелството и завета. (Изход 38:21 и др.)“ (McClintock and Strong’s Cyclopedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Literature, Vol. 10, p. 272. Art. „Ten Commandments“)

„Предназначението на Божият закон е да свидетелства за принципите на неговото отношение към народа му. Така че, ковчега на завета е наречен „ковчег на свидетелството“ (Изход 25:22) като съдържащо „свидетелството“ (ст.16) т.е. плочите на закона, върху които завета беше основан.“ (International Standard Bible Encyclopedia, p. 1852)

„(Десетте заповеди) по-често… наречени „свидетелството“ като удостоверяване на Божията воля, относно човешкият характер и ръководство.“ (C.Hodge, Systematic Theology, Vol. 3, p. 272)

„Нещо убедително т.е. (общо) доказателство дадено за (характерен) Декалога (в свещената скиня).“ (Strong’s Concordance, on Manurion)

(Виж също Smith’s Bible Dictionary, et al.)

Два други термина са използвани от Йоан в Откровение за десетте заповеди. Те са „завет“ и „заповеди“. Подобен пасаж на Откровение 15:5 е Откровение 11:19, който се отнася за „ковчега на Неговото свидетелство“ и между тези два текста се намират други, които описват Божият народ на земята (в двора на светилището) като тези, които „пазят Божиите заповеди“. (Откровение 12:17; 11:12). Изход 34:28 и 29 показват ясно, че тези три термина – свидетелство, завет и заповеди – могат да бъдат приложени за десетте заповеди и това е начина, по който Йоан ги използва. На предишни места в Новия завет, както Галатяни 5:1-3 ясно е показна факта, че сега, правилото за живот не е в пазенето на целият закон.

Такива справки, като Галатяни 5:6; 6:15 и 1 Коринтяни 7:19 показват, че това в закона, което не е повече обвързващо, заповедите, внедрени чрез вяра и любов в този, който е станал „ново създание“ продължават да съществуват завинаги. Йоан е този, който отъждествява тези трайни заповеди чрез текстовете в Откровение, които вече споменахме. Той описва, както Божият народ на земята, така и поклонниците в небето, като оказващи почит към същите правила, които веднъж бяха съхранявани в ковчега на земното Пресвето място. Трябва да отбележим, че тези принципи в двата случая се състоят от всичките десет заповеди, и по този начин съботата остава свещена през всичките  периоди от време.

Божиите работници днес, са съветвани да представят обвързващата задължителност на Божиите вечни изисквания, както са  задължени от доказателствата в Откровение, които са подкрепени от паралелните стихове в Петокнижието.[4] Такъв подход във всяко представяне на истината ще предотврати всички противоречия относно текстове съдържащи думата „закон“ и ще доведе до резултати, които ще убедят много хора в това. Трябва да напомним, че завладяващото умствено убеждение е безполезно, ако сърцето не е спечелено и Божият Агнец, който почете Божествените принципи, чрез своята умилостивителна смърт и трябва да бъде издигнат високо от всеки проповедник чрез думи и дела, така че сърцата на слушателите да омекнат и истината да стане желана.

Забележка А 

Еврейската дума за свидетелство е „eduth,“ и в Новият завет ние срещаме нейният най-близък синоним в думата  „мarturion.“ Това е ясно демонстрирано в Септуагинтата. Нито една от тези думи от само себе си не означава Десетте заповеди, но когато те са свързани със службите в светилището, те винаги се отнасят за тях. (Виж Числа 1:50,53; 17:8,10; 18:2; Деяния 7:41; Откровение 15:5.) „

Забележка В  

Два подхода към Десетте заповеди

Първи подход – основан на трите термина за Десетте заповеди използван в книгата Откровение:

1)  Откровение 15:5 Скинията на свидетелството

2)  Откровение 12:17 Заповедите на Бог

3)  Откровение 11:19 Ковчега на завета

Тези текстове доказват без какъвто и да е  спор, че Десетте заповеди са във фокус шестдесет години след кръста и по този начин те не бяха засегнати или анулирани от кръста. (The Basic Old Testament Text, Изход 34:28,29)

1) Завет, равностоен на свидетелство

2) Десетте заповеди

3) Плочите на свидетелството

Ковчега на завета (от еврейската дума „berith“): 

Числа 10:33; Второзаконие 10:5; Исус Навин 8:33; 1 Царе 6:15; 2 Царе 6:2; 2 Летописи 35:3; Псалми 132:8; Евреем 9:4; Откровение 11: 19. Гръцката дума „Diatheke“ – завет или свидетелство.

Заповедите на Бог  (от Еврейски“ asereth hadebarim;“ Гръцки „entolas“):

Изход 20:1-17 Матей 5:19
Второзаконие 4:13 Матей 19:17
Второзаконие 10:1 Марк 7:7-15
Второзаконие 5:29 Лука 23:54-56
Второзаконие 13:4 Йоан 15:10
Исус Навин 22:5 1 Коринтяни 7:19
3 Царе 2:3 1 Коринтяни 7:19
1 Летовници 29:19 2 Коринтяни 3:1-3
Псалми 78:7 1 Йоан 5:2-3
Псалми 119:151 Откровение 12:17
Притчи 4:4 Откровение 14:12
Еклисиаст 12:13 Откровение 22:14
Исая 48:18  

 Свидетелството на Господа (от еврейската дума „eduth“):

Изход 31:18 Изход 38:21
Изход 25:16, 22 Числа 17:4, 7
Изход 16:34 Числа 18:2
Изход 40:20 2 Летописи 21:6
Левит 16:13 Деяния 7:44
Числа 4:5 Откровение 15:5
Исус Навин 4:16 Свидетелството на“мarturion“

което се отнася за Декалога

в този пасаж според Strong.)

4 Царе 11:12
Числа 1:50
Числа 1:53
Числа 10:11

След като доказахме от термините, които са използвани в Изход 34:28 и 29, а също така и в Откровение, че Десетте заповеди са валидни за Новозаветната ера, текстовете използващи думата „закон“ могат да бъдат използвани в подкрепа на Десетте заповеди. Законът е основан на Десетте заповеди и се превръща във вдъхновения тълкувател в приложение и разясняване.

Втори Подход – основан на текстове използващи „закон“  (този подход трябва да бъде използван само след първият):

Изход 24:12 Исус Навин 1:8
Псалми 19:7 Исая8:19-20
Матей 22:36-40 Римляни 3:20
Римляни 7:12 Яков 2:8-12
Деяния 15:21 Евреи 8:9-10
Второзаконие 31:26 Псалми 1:1-2
Исая 42:21 Матей 5:17-18
Лука 16:16-17 Римляни 3:31
Римляни 8:6-7 1 Йоан 3:4
1 Тимотей 1:6-10 2 Коринтяни 3:4-16


[1] Our Firm Foundation, vol. 1, p. 460.

 

[2] 1 Йоан 3:4 в Authorized Version е погрешен превод. Anomia, rendered „престъпване на закона“ означава „беззаконие,“ както е в Revised Version.

 

[3] Виж забележка A.

 

[4] Виж забележка  B.