Съдържание Цялата книга на една страница

АКРОПОЛЪТ НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – ГЛАВА 3:21 – 26

Римляни 3:21–26 са най–важните стихове в Библията.
Те откриват, как Бог е промислил за нашето спасение,чрез

кръста на Христос. На кръста, Бог се справи с

вината ни и ни подари небето.

The Living Bible представя по прекрасен начин, това, което се случва след обвинителните думи на прокурора (в Римляни и спасението):

Но сега, Бог ни показва различен път към небето – не чрез старанието си “да бъдем достатъчно добри” и да се опитваме да пазим законите Му, но чрез нов път (въпреки, че не е нов, тъй като Писанията говорят за него много отдавна). Сега Бог казва, че Той ще ни приеме и ще ни оправдае – декларирайки, че “сме невинни” – само ако се доверим на Исус Христос и Му позволим да отнеме нашите грехове. Всички, може да бъдем спасени по този начин, идвайки при Христос, без значение кои сме или какви сме били” (Римляни 3:21–22 LB).

Прекрасно!

Появява се един адвокат

След като сме били унищожени от въведението на прокурора в Римляни 1:18 – 3:20 изглежда, че се появява един Адвокат. Той е упълномощен да защитава и представя човешката раса пред Великия Съдия.

След като нашия Адвокат се изправя, внезапно Той пада и умира!

Всемирът е притихнал в мълчание. Изминава време, три удара и Адвоката оживява. Той започва да говори.

Най–важните стихове

“Но сега” са думите, с които започва 21 стих. Когато намерите “но” в Библията, това обикновено означава, че следват добри новини. Независимо, колко лоши са нещата за нас, ние четем “но сега.”

Обърнете внимание на тези думи. Това е вестта. Това е Акрополът на Християнската вяра. Това са най–важните стихове в Библията относно спасението:

“Но сега се разкрива как Бог прави хората праведни. Това става отделно от закона, въпреки че законът и пророците свидетелстват за него.  Бог прави хората праведни чрез вярата в Исус Христос и това се отнася за всички, които вярват, понеже няма разлика между хората, защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава. Но Бог ги прави праведни чрез своята благодат даром, като ги освобождава от греха чрез Христос Исус. Чрез кръвта на Исус Бог го представи като изкупителна жертва за греховете на онези, които имат вяра. Така показа, че е бил справедлив, когато, поради снизхождението си, в миналото не е наказал хората за греховете им. Бог извърши това, за да докаже, че е справедлив в настоящето и че ще продължи да бъде справедлив и същевременно да прави праведен всеки, който вярва в Исус” (Римляни 3:21-26).

Кръстът означава две неща

Апостол Павел, говори за “изкупление, което идва чрез Исус Христос.” Павел говори за Христос, “като жертва за омилостивяване, чрез вяра в кръвта му.”

Когато гледаме на Христовия кръст, и размишляваме върху него, той може да означава само едно от следните две неща. Той е демонстрация, на безполезното, случайно естество на живота – което означава, че каквото и да означава добрият живот, той е безполезен, или отразява праведността, любовта и милостта на Бог. Тези качества са толкова превъзходни, че макар и приковани те могат да извоюват победата.

Направете своя избор между тях. Безполезно, случайно събитие ли е кръста, доказващо, че живота е безсмислен? Или е събитие, което доказва, че Божията праведност, любов и милост са толкова прекрасни, че дори когато са приковани те могат да извоюват победата.

Ние бяхме на кръста

Помислете относно кръста. Ние бяхме там. Стария негърски спиричуал задава правилния въпрос: “Беше ли там, когато разпънаха моят Господ?”

Това, което стана на кръста е микрокосмос. Там е събран целият свят чрез своите представители. Учените са там представени от садукеите и фарисеите. Неуките са там в лицето на необразованите войници. Там има мъже и жени. Жените бяха тези, които останаха последни при кръста.

Младите и старите са там, пленниците и свободните, варварите и гърците. Евреите също са там. Праведните и неправедните са там. Ние също сме там.

С чукове ние заковахме пироните дълбоко в плътта на Исус. Ние направихме всичко това. Ние приковахме нашият Бог върху дървото. Ние приковахме неговите крака и ръце с пирони,   след което поставихме святата му глава не върху възглавница, но върху корона от тръни. Ние извършихме това. Ние бяхме там.

Наранен Бог

Трябва да разберем значението на кръста. Нищо друго не е така важно, като кръста. Той е толкова различен. На него виси единственият наранен Бог в цялата религия, история и време.

Само наранените, могат правилно да служат на наранените. В тези стихове е представена картината на Христос, Който взема нашите грехове и увисва на кръст, вместо мен и теб.

За много хора, кръстът е украшение, което слагат около врата си. За архитекта той е символ, с който украсява църквата, която проектира. За скептика той е суеверие. За древните Римляни, беше средство за екзекуция. За тълпата, в деня на разпъването, беше карнавал. За Мария той бе агония, която пронизва духа. За Павел той бе слава сочеща пътя към небето. За разбойника, прикован от ляво на Христос, той бе врата за ада и вечно проклятие. За другия разбойник, този от дясната Му страна, кръстът беше врата към рая, по–прекрасен от всяка възвишена мисъл.

За Христос, кръстът е ковчег и трон. А за милионите хора, блъскани от бурите на живота, той е котва, осигуряваща небесна почивка. (перифразирано от Хершел Хобс)

Какво е кръста за теб?

Какво е кръста в теб?

Вина и прощение

Ето какво ни казва Павел  относно вината, изразена в уводните думи на прокурора, с които започва първа глава, водейки ни до следните стихове. “Ние всички сме виновни пред Бог” – казва той. “Вината е струпана върху нас – планина върху планина, покриваща ни, смазваща ни и задушаваща всеки от нас. Затормозеното ни от вина съзнание само увеличава страданието ни, довеждайки до злополуки, болест и смърт.”

След това се появява нашият Адвокат. Той умира за нас, за да заплати нашата вина и ни предлага своя кръст и живот.

Любопитството убило котката

Чули сме за момичето, което задавало много въпроси. Казано й било, че “любопитството убило котката.” “Какво е искала да знае котката?” – попитало то.

Какво е това, което най–много искате да знаете? Интересуват ли ви детайлите относно началото на света? Библията не представя детайли. Съвсем просто тя ни казва великата религиозна истина, че Бог е Създателят на света.

Искате ли да разберете повече за чудесата на Исус? В края на земният си живот, Той не поиска от учениците си да запомнят Неговите чудеса. Той не поиска от тях, да запомнят Неговите чудесни думи. Той не поиска от тях, да си спомнят за Неговия прекрасен живот. Той им каза: “Не забравяйте моята смърт. Това правете за Мой спомен. Това е моята кръв на Новия завет, пролята за всеки, за прощение на грехове.” (Виж 1 Коринтяни 11:23-26)

Опрощение на греховете – това е сърцевината на религията. Ние всички имаме купища от грехове, каращи ни непрекъснато да търсим прощение. А Бог вече го е направил, Той ни е простил  в Христос. Това е сърцето на религията. Само това може да смаже силата на греха в нашия живот, в нашите сърца.

Размишлявайки върху кръста

Когато човек наистина разбере какъв е той, трябва или да потуши това чувство, да се самоубие или да стане Християнин. Единствените хора в света, които имат увереност, че грехове им са простени, са хората, които познават Исус Христос. Никой друг! Никой друг!

Единствените хора в света, които имат увереност, че техните грехове са простени, са хората, които познават Исус Христос. Те гледат към Неговите приковани ръце и казват: “Аз мисля за това, което моите ръце направиха. Моите егоистични ръце, нечисти ръце, алчни ръце.”

Те гледат към Неговите приковани крака и мислят за местата където техните крака са ги водили, места, за които те не искат други хора да знаят. Те гледат към короната от тръни на Неговата глава и съжаляват за своите грешни и нечисти мисли.

Те виждат Неговата прободена страна и мислят за своето сърце предадено на идолослужение, обичащо много други богове. Те виждат наранения му от римските камшици гръб и си спомнят за готовността, с която носеха своите идоли на гърбовете си.

Много хора не харесват този вид обвинение. Те напускат този живот. Други биха направили това, ако имаха куража да го направят.

Небето е твое

Исус избра да дойде на този свят и също избра да умре за него. Той превърна римския кръст в олтар. В момента, в който кръвта Му изтече, Неговата първосвещеническа служба започна. “Татко, прости им.” (Лука 23:34) Той превърна кръста в трон и заедно с това ни подари и небето! Той каза на каещият се разбойник, да е сигурен, че небето е негово днес.

“Исус му отговори, казвам ти днес, ти ще бъдеш с мен в рая.” (Лука 23:43)

Ти трябва да знаеш, че небето е твое, защото Христос умря за теб.

Разделен свят

Неговият кръст разделя света. Ти си или с разбойника, който получи рая като подарък от Христос или си с другия, който смяташе, че е по-умен от другите хора и не се нуждаеше от Христовия кръст. Той отиде в ада без него.

Ти можеш да знаеш, дали си в едната или другата група. Ти може да знаеш независимо от твоето минало. Раят е твой днес!

Разбойникът от дясната страна на Христос се покая и  извоюва наградата. Не английската банка, но небето. Разбойникът спечели небето! Христос се зарадва, когато той го направи.

Христос се радва също за теб, когато избереш небето.