Съдържание Цялата книга на една страница

ШИШУ БАВАН, КАЛКУТА

Шишу Баван, домът за деца в Калкута, се състои от няколко високи постройки, отделени с ограда от шумната централна улица. Близо до входа се намират поликлиниката, където бедните могат да доведат за преглед децата си, и центърът по осиновяване. Във вътрешните стаи са наредени зелените креватчета на пеленачетата и малките деца. Има малък двор, където децата могат да тичат, както и една стая, изпълняваща едновременно функциите на трапезария и занималня. Домът се ръководи от сестра Кармен Хосе. Тя и останалите сестри през цялото денонощие се грижат за около 300 болни и недохранени деца, както и за сломените самотни майки, на които осигуряват работа.

Има и амбулатория, където трима лекари преглеждат около 1000-2000 пациента седмично. Уредена е специална приемна, където желаещите да осиновят някое от децата могат да обсъдят това със сестрите. Щом децата навършат десет години и още не са осиновени, или ги изпращаме в пансион, за да получат добро образование и после да постъпят в колеж, или завършват секретарски курс и ги устройваме на работа. Щом веднъж поемат живота си в свои ръце, остава ни само да ги задомим и да им осигурим малка зестра, с която да положат началото на своето домакинство. Те са много щастливи от това и редовно ни посещават заедно със собствените си деца. Винаги им казвам, че са късметлии да имат не само една тъща или свекърва, а цели двадесет!

На приземния етаж в Шишу Баван има кухня, която осигурява храна за над 1000 души дневно – обикновено просяци от улицата. Това е единственото място, където могат да разчитат, че веднъж дневно ще получат храна – така преживяват. Тъй като се опитваме да осигурим социални грижи за хората, поемаме и пострадалите при неочаквани бедствия и нещастия. Когато например, бе наводнен обширен район близо до Калкута, над 1200 семейства останаха без покъщнина и покрив над главата си. Сестрите от Шишу Баван, а също и братята, се трудиха през цялата нощ, за да им осигурят подслон.

Ето как описва това сестра Кармен Хосе: „Работата ни е да се грижим за хората от улицата. Постоянно се молим: вървейки, посещавайки някое семейство, стоейки край постелята на умиращо дете или носейки лекарства на нуждаещите се. Всяка сестра всекидневно посещава по една улица, за да види с какво можем да помогнем на бедните. Обикаляме и селцата, където условията за живот са много лоши и откриваме медицински центрове там. Понякога на тези места се налага да се грижим за 2500 пациента седмично. Много от нашите сестри са обучени като медицински сестри, а някои са лекари – те обикновено работят в амбулаториите, докато онези, обучени да се грижат за децата, поемат поликлиниката. Имаме и училище за децата от улицата, с които е било злоупотребено, които са били въвлечени в проституция. Най-често те са оставени без храна, подкрепа и медицински грижи. Ние ги прибираме, обучаваме ги, храним ги, обличаме ги и не след дълго намираме спонсор, който да подкрепя индивидуално всеки от тях, като ги подтиква да постъпят в гимназия и след това да завършат образованието си. Физически и умствено увредените деца остават тук под нашите грижи. Много от тях не живеят дълго, но останалите прехвърляме в други наши домове, щом навършат тринадесетгодишна възраст.”

следваща глава НИРМАЛ ХРИДИ, КАЛКУТА