Съдържание Цялата книга на една страница

УВЛИЧАЩАТА СИЛА – ДА ТРЪГНЕШ ПО ОБИКНОВЕНИЯ ПЪТ

Постоянно сме заети. Домовете ни са пълни. Работата ни ще продължава, докато продължават да съществуват проблемите на бедните. Въпреки че и други хора, не само Орденът на милосърдието, могат да направят нещо добро за Бога, протягайки ръка на бедните в собствените си страни. Няма място за колебание дали да помогнеш на другите. Непрекъснато съм свидетел на това, как хората, изпълнени с Божията любов, искат да я изразят чрез делата си. Такова е бъдещето: Божието желание е да служим чрез действено милосърдие и да бъдем осенени от Святия Дух да откликнем, когато е необходимо. Не бихме могли да извършваме работата си без помощта на нашите доброволци. Те са от различен произход, култура и вяра, но единственото, което има значение е, че са изпълнени с желание да отделят време и любов на бедните. Посрещаме ги със следните думи, които сме окачили, изписани на голям бял лист в Дома на майката: „Елате да служите на Христа в лицето на сакатите, болните и умиращите. Щастливи сме, че сте приели възможността да станете свидетели на Божието милосърдие. Помнете, че чрез нас действа Христос – ние сме просто инструментите. Не е важно колко работа вършим, а каква любов влагаме в нея.”

Сестра Долорес е натрупала голям опит в работата с доброволците и ни предлага своя съвет: „Доброволците, които идват и работят с нас, трябва да са с открито съзнание и да са готови на всякаква работа, защото това иска Бог от всеки. Повечето помагат на сестрите и братята, вдъхновени от Майка Тереза и Ордена на милосърдието, защото нашият път е напълно различен от външния свят или от други благотворителни организации. Нашият път е обикновен и онези, които идват да ни помагат и да споделят работата ни, трябва да го извървят заедно с нас. Например, ако ти кажа: „Заведи този човек на лекар” или „Изкъпи тази жена”, ти трябва да си готов да го направиш, защото ние не следваме никакви правила – просто правим, каквото трябва. Мъжете и жените, идващи тук, работят много усърдно.” Сестра Терезина в Лондон се съгласява: „Доброволците са голяма подкрепа за нас и до известна степен ние разчитаме на тях, макар че трябва да сме готови да поемем всичко и сами. Ако се нуждаем от доброволческа помощ, молим се за нея, а ако не пристигне, молим бедните да ни помагат и те го правят с голямо желание. Винаги се справяме по нашия простичък начин – сготвяме храната и я предлагаме. Непрекъснато предлагаме нашето служене, нашата любов и ако дойдат доброволци, това ни прави просто по-ефективни.” Ето разказа на една от доброволките за това, какво даваш и какво получаваш. Мери е лекар и известно време работеше с нас в Калигат:

„Представи си, че отиваш някъде и ти казват: „Изкъпи този човек”. Това е невероятна привилегия – не се налага да обясняваш какъв си, единственото необходимо е желанието да помагаш – и ти си предназначен за това. То е част от подхода на Майка Тереза – да те остави да влезеш в контакт с бедните. Колкото заради тях, толкова заради самия себе си. Аз преодолях огромна бариера – бедните не бяха просто „милионите хора”, а някой, до когото ти наистина се докосваш.”

следваща глава ДЕЙСТВЕНОТО МИЛОСЪРДИЕ