Съдържание Цялата книга на една страница

ПОКОЯТ Е ПЛОД НА СЛУЖЕНЕТО

Думите на любов винаги носят покой. Споделиш ли любовта си с другите, ще усетиш как мирът обзема и теб, и тях. Настъпи ли покой, появява се Бог – така Той присъства в живота ни и показва любовта Си, изпълвайки сърцата ни със спокойствие и радост.

Води ме от смъртта към живота, от лъжата към истината. Води ме от отчаянието към надеждата, от страха към истината. Води ме от омразата към любовта, от войната към мира. Нека покой изпълни сърцата ни, света и вселената. Мир, мир, мир!

Много от нашите домове по света са наречени „Дар на Любовта” или „Дар на Спокойствието”, защото голяма е благодарността ни към Бога за Неговата милост. Грижим се за тези домове – да са място, където бедните да се чувстват уютно, но само Бог може да довърши нашата работа, както обясняват сестра Долорес и брат Джеф: „Грижим се както за физическото, така и за духовното изцеление на всеки, който дойде в Нирмал Хриди. За физическото изцеление можем да му осигурим уют и да му даваме сила, но за духовното здраве трябва да се обърнем към Бога. Затова, познавайки своята сила и своята слабост, се обръщаме към Господа, защото още носим своите минали болки, а Той има лек за всичко. Простичко е: ако само се обърнем към Него, Той ще ни прати вътрешно изцеление, това духовно здраве, с което да направим живота си по-свят и по-богоугоден.”

„Ако искаме да помогнем на болен да се изцели физически и грижата ни е посветена изцяло на него и е правилно мотивирана от нашите усилия да го обичаме, това ще има и духовен ефект. При физическото изцеление откриваш болестта и определяш колко лекарство е необходимо. Стъпките са логични и рационални. При духовното изцеление, ако не осъждаш, ще позволиш да се случи предопределеното и колкото повече обичаш този човек, толкова по-силно ще бъде духовното преживяване и за двама ви. Винаги е по-добре да не очакваш нищо. Нека Бог нареди нещата! Слушал съм за хора да говорят за тази промяна, а това показва, че са станали по-осъзнати за Божията любов към тях. Не толкова в думите, колкото в държанието им проличава: постигнали са покой.

Например, много от психично болните са истински себеразрушители – блъскат главите си в стената, късат дрехите си, но ако им се отдели малко повече внимание или ако с тях се отнасят по-мило, настъпва забележима промяна. Ние вероятно никога няма да узнаем какво става в тях, но със сигурност ще разберем, че са били изцелени.” Духовното изцеление се е случвало на мнозина от хората, с които работим – и проводниците на Божията изцелителна сила, и изцелените, са споходени еднакво от Божия мир. Сара, доброволка в един от домовете за болни от СПИН в САЩ, споделя с нас някои дълбоко впечатлили я наблюдения от нейната работа: „Хората, които идват в дома, знаейки, че накрая ще умрат, попадат на място, където могат да намерят спокойствие и да си починат или ако са получили дори слаб импулс, да познаят Бога, да Му се отдадат – и в двата случая домът е добро място за тях. Някои вярват в живота след смъртта, други – не. Водили сме дълги разговори за Бог и за живота след смъртта, споделяйки истините на Библията за този и другия свят.

Всеки един, с когото съм говорила, силно вярва в Бог. Понякога, особено, когато са близо до смъртта, те приемат вярата на сестрите и искат да бъдат кръстени, но никога не са насилвани да правят това. Открих, че работата тук балансира нещата в моя живот.

Докато работех в офиса, бях в т. нар. „реален” живот, но щом станах доброволка към Ордена на милосърдието и ходех там веднъж седмично, разбрах, че всъщност това е реалният живот.

Домът не е бляскаво или красиво място, но хората тук са реални човешки същества, променени от това, че умират. Хората в града не са така истински живи. Работата в дома ми помогна да разбера кое е стойностно в този живот и да осъзная, че има друг живот след смъртта.

Много от хората, които познавам, преминават през живота без дори за миг да си помислят за онзи след смъртта. Това, което Бог ми показа е, че Той обича всеки: коя съм аз, та да съдя другите? Работата ми като мисионерка към Ордена на милосърдието ме промени. Животът ми сега е по-дълбок, по-пълноценен и по-балансиран между материалното и духовното. Аз намерих покой.”

Сестра Долорес добавя и своя опит в постигането на Божия мир чрез служене на умиращите: „Много от мъжете, които идват в Дома за болни от СПИН, са напълно отчаяни. Но под нежните грижи на сестрите и доброволците сърцата им се умиротворяват. За тях това наистина означава да се завърнат у дома. Те често казват: „Тук ще бъде последното място, където ще живея, последното място, където ще бъда.” Но аз винаги им отвръщам: „Последното на земята. От тук трябва да се върнете в истинския си дом, където ви чака нашият Небесен Отец.”

Когато съм с някой в последните мигове от живота му и той е умиротворен, спомням си, че всички ние трябва да преминем някога през това. Изпитвам силен копнеж да мога да си отида в мир. Ние всички трябва да се обърнем към Бога – от Него идваме и при Него ще се върнем. Затова, помагайки на другите в последните им мигове, ние също получаваме подкрепа.”

Сестра Терезина си спомни за един човек, който посетил дома в Лондон и й написал писмо: „След като бе идвал да ни види, той ни писа, споделяйки, че при нас е намерил онова, което никога не е можел да си купи или дори да открие у себе си – духовен покой. Казва, че е бил дарен с добро здраве през целия си живот, но никога не е могъл да постигне поне малко покой.”