Съдържание Цялата книга на една страница

ПОЕЛ СЪМ ПЪТЯ КЪМ НЕБЕТО (Из надписа в моргата на Дома за умиращи, Калкута)

Всички неща се решават от Бога. Той решава кога да живеем и кога да умрем. Трябва да Му отдадем вярата си и да вършим онова, за което ни е призовал до самата си смърт. Сестра Долорес казва: „Всеки ден е подготовка за смъртта. Ако го осъзнаем, то ще ни помогне по някакъв начин, защото онова, което се случва с умиращия днес, утре ще се случи с мен. Трябва да се научим да живеем в съюз с Бог. Смъртта не е нищо друго, освен завръщане при Него, където всички Му принадлежим.” Всеки може да отиде на Небето. Небето е нашият дом. Хората ме питат за смъртта и дали я очаквам с нетърпение. Аз им отговарям: „Разбира се, защото тогава ще се върна у дома. Смъртта не е край, а начало. Смъртта е продължение на живота. Такъв е смисълът на вечния живот.

Душата ни отива при Бог, усеща присъствието Му, вижда Го, говори с Него и продължава да Го обича с най-силна любов. На Небето ние ще сме способни да Го обичаме с цялото си сърце и душа, защото умирайки, ще оставим само тялото си, а духът и душата ни ще живеят вечно. Когато умрем, ще бъдем с Бог и с всички онези, които сме познавали и са си отишли преди нас: семейството и приятелите ни ще бъдат там и ще ни чакат. Небето е красиво място. От смъртта се страхуват хората, които вярват, че това е краят. Не познавам никой, който да е умрял в страх, ако е получил свидетелство за Божията любов. Всички тези хора трябва да постигнат мир с Бога. Непрекъснато умират хора – понякога внезапно. Може да се случи и на нас – всеки миг. Вчерашният ден си е отишъл, а утрешният още не е дошъл. Затова трябва да живеем всеки ден като че ли ни е последен, така че да сме готови, щом Бог ни повика – да сме готови да умрем с чисто сърце.