Съдържание Цялата книга на една страница

ПИТЪР

„Когато бях дванадесетгодишен, гледах един филм за Гладис Ейлууд, бедна и необразована камериерка, решена да стане мисионерка. Най-накрая тя отива в Китай, където по време на войната превежда над 200 деца през планините, за да ги спаси от боевете. Мислех си, че точно това искам да правя някой ден! Като повечето тийнейджъри обаче, се откъснах от църквата и захванах работа в модната индустрия. Бях фото-модел в ерата на пънка в началото на седемдесетте, малко ексцентрична професия, от която съм запазил чудесни спомени. Един прекрасен ден почувствах, че просто се нуждая от малко покой и нещо ми подсказа да отида в църквата. Службата бе обичайна, но накрая свещеникът заговори за Майка Тереза и нейните сестри. Никога не бях чувал за нея и ми се прииска да узная повече. Посетих дома на Ордена на милосърдието в Лондон и се срещнах със супериора, който ми каза: „Кога искате да започнете? Какво ще кажете за следващата събота?” Вече над 13 години работя със сестрите и ги усещам като родни сестри – бих направил всичко за тях.

Струва ми се, че съм търсил нещо, някакво място, където да бъда полезен на хората. Разбрах, че да съм със сестрите в кухнята, да обикалям нощните улици заедно с тях или просто да си приказвам с хората, за които се грижа, е точно онова, от което съм се нуждаел. Ценностната ми система е преобърната. Не след дълго реших, че искам да работя тази работа, макар да знаех, че ще получавам буквално една четвърт от онова, което печелех преди. Сега работя в ракова болница в Лондон. Санитар съм и се занимавам главно с това да въвеждам и извеждам хората от операционната зала. Срещам хора, които не се оплакват дори, когато целият ад се е стоварил на главите им – такава смелост притежават. Понякога при мен идват съкрушени, съвършено непознати хора и ми се доверяват. Всичко изглежда толкова естествено! Започвам да се замислям за него едва след това.

Болничният персонал знае за моята връзка с Ордена на милосърдието – всички там са добри хора и осигуриха много медикаменти, които изпратих в Калкута. Станах спонсор на няколко деца, колкото бих могъл да осигуря със заплатата си, а от Уолт Дисни получих много играчки и значки за децата в Шишу Биван. Струва ми се, че най-накрая осъзнах: колкото по-малко притежаваш, толкова по-щастлив си. Ако видиш колко скромно живеят сестрите, това наистина може да промени живота ти. Харесвам простотата. Вярвам, че тя е най-прекият път към Бога.”

Винаги съм щастлива да чуя разказите на други, предложили служенето си и отговорили на нуждата. Група млади хиндуисти дойдоха при мен и ми казаха, че са решили да основат общност, наречена „Надежда”, чиято цел е да помага на изгубилите упование. Те събрали всичките си пари и купили за затворниците 70 дюшека. Пожертвали парите си, за да направят този дар и на никого не споменали, че е от тях.

По-долу са моите любими молитви. Предлагам ги на нашите съратници, на доброволците и на хората, които ни посещават, за да ги водят и подкрепят, докато служат на останалите:

Господи, помогни ми да отнеса благоуханието Ти навсякъде, където отивам!

Изпълни душата ми с Твоя Дух и живот!

Вземи цялото ми същество! Моят живот може да бъде само сияние на твоя. Сияй чрез мен! Бъди с мен, така че всяка душа, която срещна, да усети присъствието Ти в моята душа!

Накарай ги да поглеждат и да виждат вече не мен, а само Теб, Господи!

Остани с мен и аз ще засияя като Теб, най-сияйният! Ще засияя, за да стана светлина за другите; и тази светлина, Господи, ще бъде цялата от Теб; Ти ще си Този, Който сияе за другите чрез мен. Нека Те възхвалявам така, както би искал, сияейки на тези край мен! Нека проповядвам за Теб не чрез проповед, не чрез думи, а чрез примера си, чрез увличащата сила на моите дела! Нека цялата любов на сърцето ми се насочи към Теб! Амин.

Кардинал Нюман

Направи ни достойни, Господи, да служим на ближните си в света, където живеем и умираме в бедност и глад. Дай им и днес, чрез ръцете ни, насъщния им хляб; мир и радост – чрез нашата разбираща любов.

Папа Павел VІ