Съдържание Цялата книга на една страница

ПЕНИ

„Както много доброволци, които познавам, и аз „случайно” попаднах в Калкута. Буквално спрях там само за малко, на път за Австралия. По онова време работех в салон за красота, току що се бях развела и една стара приятелка ми бе купила билет, за да й отида на гости. Свързах се с Асоциацията на младите християнки и веднага ме посрещна координаторката за доброволците към Ордена на милосърдието. Тя ми каза: „Молих се за някого и пристигнахте вие.” Попита ме дали искам да й помогна да отидем заедно в бедните квартали, за да поканим децата да дойдат на коледно тържество в Дома на майката. Можете ли да си представите, че тогава носех тясна къса пола и обувки с токчета? Няколко дни по-късно за първи път отидох в Калигат. За мен това бе ужасно травмиращо – бях свикнала в салона на красотата, където работех, всичко да бъде спретнато и чисто, да ухае приятно. Преживях истински шок. Когато една от сестрите ми каза да изкъпя някаква жена, помислих си, че в никакъв случай няма да мога. Стоях там. Тя отново ме повика и ми каза: „Пени, моля те, поеми я!” Аз се разплаках и казах, че не мога. Тогава тя ми отвърна: „Добре. Ела с мен!” Вдигна тази торба с кокали, защото старата жена представляваше точно това, и я занесе в банята. Тази гледка ме накара да се разплача дори още по-силно. Стоях вцепенена насред сумрачната баня и нищо не можех да направя. Изведнъж като че ли цялата стая светна! Внезапно почувствах, че мога да я изкъпя.

Силно се развълнувах, когато видях една окачена на стената картина, изобразяваща Христовото тяло – внезапно почувствах, че Христос е у всеки един, какъвто и да е той. Не само у тази дребна старица, чието тяло бе покрито със струпеи, Христос присъстваше навсякъде в света, целият свят бе Христово тяло. Разбрах, че това, което мога да направя за някого, мога да го направя за всеки. Останах шест месеца, а на тръгване от Калкута казах на Майка Тереза: „Ще се върна”, тя ми отвърна: „Няма да се върнеш – има много работа да се свърши там, където живееш. Нещата ще се наредят. Господ ще ти покаже какво трябва да направиш.” Разстройвах се, че не винаги мога да помогна на моите клиенти с психологически проблеми, излизащи наяве, щом дойдеха на консултация при мен. Бях забелязала, че щом съблечеше дрехите си в кабинета, жената се превръщаше в дете, ставаше човешко същество, нуждаещо се да сподели толкова много неща.

Започвахме да си приказваме и тя ми доверяваше всички тези проблеми, с които не знаех как да се справя. Можех да й помогна да се отпусне, но не знаех как да й помогна да се освободи от скритото дълбоко у нея, което я нараняваше. Осъзнах, че мога да се науча да бъда и психотерапевт – така и стана. Днес, ако някой възрастен човек ми каже, че е свикнал и е много стар да се променя, му възразявам: „Не съм съгласна. Вземете мен например, на 48 коренно промених живота си.”

На последните няколко страници бяха разказани историите на хора, които са ни помагали в Калкута. Но пак ще кажа, че не е необходимо да дойдеш чак в Индия, за да дадеш любов на другите – улицата, на която живееш, може да бъде твоят Нирмал Хриди. Можеш да помагаш на бедните в своята страна, както показват следващите разкази

следваща глава ДЕЙВ