Съдържание Цялата книга на една страница

НИРМАЛ ХРИДИ, КАЛКУТА

Домът за умиращи в Калкута някога е бил място, където са отпочивали пилигримите, завръщайки се от храма на Кали. Разположена в самия център на забързания квартал Калигат, постройката всъщност е пристроена към самия храм. Веднага, щом влезете, от лявата страна се намира отделението за мъже, а вдясно – това за жени. Високи тесни прозорци пропускат снопове светлина в стаите, където в редици са наредени легла, покрити със сини мушамени покривки. Между двете отделения се намират медицинският център и баните, а зад тях са кухнята и моргата.

Училището за прибраните от улицата деца е на тавана, където живеят сестрите. Имаме 50 легла за мъже и 55 за жени, но в зависимост от необходимостта, можем да приютим и повече. Обикновено, когато мъжете и жените пристигат в дома за умиращи, те не са в състояние да говорят и затова, щом ги докара линейката или ги доведат сестрите или братята, записват ги в графата „неизвестни”. После, с малко грижа, любов и храна, те проговарят отново и съобщават имената си. Сестрите се опитват да разберат и към коя религия принадлежат, за да могат, когато те умрат, да бъдат погребани по подобаващ начин. Болшинството от хората, които идват при нас, са хиндуисти, така че ако не знаем религиозната принадлежност на някого, изгаряме го по хиндуистки обичай.

Сестра Долорес, която ръководи Нирмал Хриди, казва: „Никога не питаме защо са на улицата, не се интересуваме от тяхната история. Не ги осъждаме, че са изпаднали до това положение, защото единственото, от което се нуждаят, е малко любов и грижа и те ще бъдат доволни. Просто се грижим за човека, който ни е поверен, а за останалото се грижи Бог. Обикновено, щом пристигне нов човек, първо го изкъпваме, но ако е много болен, просто му даваме легло, умиваме лицето му и го слагаме на система. Понякога се налага да се грижим за хора с гангрена, с открити рани, в които мухи са снесли яйцата си, или пък с хронична диария. Мнозина пристигат с туберкулоза, други с кръвотечение, което първо трябва да бъде спряно. Понякога човекът умира, едва що сме го сложили на леглото. А друг път пациентът се подобрява, започва да се изправя, да сяда в леглото, да се движи. Много пациенти се прибират у дома, макар за повечето дом да е улицата. Някои ни напускат, но по-късно, щом отново се почувстват зле, се връщат. Казваме им, че ще им запазим леглото.”

следваща глава БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ