Съдържание Цялата книга на една страница

МЕРИ

„Бях доброволка в Калигат и усещах задушевната атмосфера там. Бе истинска привилегия да служиш в дома за умиращи, да контактуваш с хората по този начин, да прескочиш огромната бариера, разделяща Изтока и Запада, границата между културите, социалните прослойки и истински да се приближиш до друго човешко същество на нивото, на което си способен да го направиш. Щом се върнах от Индия в Лондон, изпаднах в шок – започнах да забелязвам колко изкуствени са нещата, колко са стерилни и организирани. Но се опитвах да продължа да контактувам с бедните по този начин, въпреки че тук бе по-трудно. Всеки ден например, отивайки на работа, минавах покрай един бездомен, който живееше под моста. Веднъж забелязах, че сутринта някой се е отбил на път за работа и му е оставил термос и няколко сандвича, вечерта си бе прибрал термоса. На другия ден и аз му занесох един портокал. Започнах да го правя всяка сутрин. Казвах му само „Здравей” и усещах как по този начин осъществявам духовна връзка със сестрите. Вече не ни разделяха границите и културните различия. Както казва Майка Тереза: „Ние сме просто камъчета, хвърлени в морето и образуващи вълнички” и всяка вълничка може да се роди от най-малкия акт на служене, който да даде началото на много други, нали?”

Една от доброволките в Лос Анджелис описва как е помагала на братята в мисията и открила нещо, което на пръв поглед може да ви се стори отделна реалност. Но и тя, също като предишните разказвачи, е научила как, помагайки на някой друг, можеш да помогнеш и на себе си.

следваща глава ДЖЕРАЛДИН