Съдържание Цялата книга на една страница

ЛИНДА

„Като че ли не бях аз тази, която искаше да отиде в Калкута. Сякаш някой ме тласкаше натам. Разбира се, знаех, че да замина е най-правилното нещо на света – това беше призоваване. Мисля, че много хора, които отиват като доброволци там, смятат, че го правят съзнателно, но в действителност то става на друго, по-дълбоко ниво. От доброволците научих, че всички те са усещали този вътрешен глас, който просто им е внушил, че точно така трябва да постъпят.

Отначало бедността, шума и мизерията в Индия ме караха да се чувствам неспокойно и няколко дни бях като зашеметена, но по-късно свикнах с тях. Започнах да помагам в Шишу Баван – работех там сутрин, а следобедите ми бяха свободни. През първите няколко дни изпаднах в истинска еуфория – мислех си: „Страхотна съм, правя голямо добро, като се грижа за тези деца, дарявам ги с любов, а и те ми се усмихват и ме обичат.” Чувствах се толкова добра и толкова свята! А после, след три дни, бях сломена, защото изведнъж осъзнах, че всъщност съм ужасна – отивам там само за малко, играя си с децата, прегръщам ги, обръщам им внимание, но когато времето ми изтече, просто ще се прибера в уютното си апартаментче в Англия и ще се върна към приятната си и доходна работа. Какво правех? Все едно, че им давах сладкиши, а после си ги вземах обратно. Разплаках се.

Смятах се за толкова добър човек, а сега осъзнавах, че съвсем не съм. Бях станала доброволец заради себе си, а не заради тях. Правех го, защото някаква част от мен имаше нужда да се чувства полезна. Като че ли самата аз се нуждаех от помощ, изпитвах силна потребност от любов. Един доброволец, който бе там много по-отдавна от мен, ме успокои с думите: „Колкото и малко любов да им дадеш, те нямаше да я имат, ако не беше дошла тук. Всеки следващ доброволец ще направи по още нещо за тях.” Това ме накара дори още повече да ценя сестрите. В отдадения им живот е изчезнала всяка мисъл за себе си. Те наистина са се оставили в ръцете на Бог и това е толкова прекрасно! Толкова рядко можеш да видиш някой така отдаден на подобно нещо. Това ме вдъхнови за собствения ми живот. И както е казано в Евангелието, получих още повече от това, което дадох. Тръгнах си от Калкута с чувството, че това е специално място – място, където Бог работи.”

следваща глава ДЖУДИТ