Съдържание Цялата книга на една страница

КАТИ И КЕН

„Бабата и дядото на Кен са от Индия и ние искахме да ги посетим. Решихме да не ходим просто като туристи, а да прекараме времето си там, като работим със сестрите в Калкута.

От тогава сме доброволци в Дома на Ордена на милосърдието тук, в Лондон. Миналата година, когато бяхме на почивка в Израел, мислехме да посетим Наблус в окупираните от Израел територии, където сестрите работят при изключително трудни условия, грижейки се за децата и старите хора от палестинските бежански лагери. Посъветваха ни да не ходим, защото там е опасно място, но тъй като вече бяхме дошли в тази страна, а и то се намираше само на около петдесетина мили от Йерусалим, просто не можехме да останем в града и да не отидем. Не правехме кой знае какво, освен че им бяхме занесли някои неща, но струва ми се, те бяха трогнати от нашия жест.

Имаха хубава къща със собствен двор и в нея живееха пет сестри и един стар свещеник, италианец. Те са твърде самотни там и са били заплашвани дори от палестинците, които отначало ги мислели за еврейски заселници, поради саритата в бяло и синьо, твърде много наподобяващи еврейския флаг. Палестинците често ги крадели, но вече водели ранените деца и старците при тях.

Научихме много неща, докато помагахме на сестрите. Едно от тях е, че ставаш по-малко уязвим, ако съсредоточиш вниманието си върху другите, а не толкова върху себе си. Открихме, че когато бяхме изцяло погълнати от помагането на хората край нас, не ни оставаше време да се тревожим за собствените си страхове – и така те изчезваха.”

следваща глава НАЙДЖЪЛ