Съдържание Цялата книга на една страница

Как бе написана тази книга?

„Мога да ви разкажа за моя път – каза Майка Тереза, – макар аз да съм само проводник – Бог е силата. Поговорете с останалите, със сестрите и братята и с хората, които работят заедно с тях. Някои не са християни. Поговорете с тях. Сами ще разберете, видите ли го с очите си. Прекрасно е.” Идеята за тази книга, „Обикновеният път”, се появи преди няколко години, когато Омер Ахмед, филмов продуцент и мой колега, ни срещна с Майка Тереза, за да обсъдим един проект за филм. Въпреки че живееше в Лондон вече 45 години, Омер бе от Индия, а и неговите велики предци бяха притежавали земя в Тилджала и Мотиджил – квартали на Калкута. Днес Тилджала и домът на Майка Тереза за хора с психически увреждания са разположени от двете страни на железопътната линия, а своя първи дом някога тя основала в района на Мотиджил.

Семейството на Омер е мюсюлманско, но всичките му сестри са получили образованието си в Лорето, където през тридесетте и четиридесетте години преподавала Майка Тереза. Семейството му дълго време подкрепяло дейността на Ордена на милосърдието.

Заинтригува ни необикновената сила на Майка Тереза като символ на действеното милосърдие. Нейното влияние върху общественото съзнание бе сравнимо с вълните, които образува хвърленият във водата камък. За много нехристияни Майка Тереза е въплъщение на християнството, което те почитат с цялото си сърце.

Макар и да са добре известни повечето подробности от биографията й, остава неразгадано защо тя, заедно с мъжете и жените от своя Орден, живее по този начин – и дали в тази епоха на заетост и объркване в края на двадесетия век би могла да предложи нещо приемливо и достъпно на търсещите по-добър живот. Възможно ли е да разберем как да осъществим истинска връзка с хората край себе си, вслушвайки се в думите й, вглеждайки се в делата й? Предлагат ли наистина надежда Майка Тереза и Орденът на милосърдието в това усилно и трудно време?

С тези и много други въпроси в мислите си чакахме през един горещ юлски ден на 1994 г. в Дома на майката на Ордена на милосърдието в Калкута. Както във всички домове на Ордена по целия свят, и тук атмосферата бе забързана и делова. Към посетителите се отнасяха любезно, но не им позволяваха да пречат на важната работа по служенето на най-бедните.

Отначало Майка Тереза не бе убедена в ползата от още една книга. Тя изрази съмнение дали допълнителните думи ще приближат някого към разбирането за смисъла на нейната мисия. „Толкова е просто всичко” – каза тя. Кому е нужен пътеводител по нейния обикновен път? – „Всички ние се нуждаем само от молитва и от повече любов.” Първо искахме колкото е възможно по-добре да се запознаем с работата на Ордена на милосърдието, като посетим Шишу Баван (домът за деца), Прем Нивас (център за болни от проказа в Титагар, ръководен от Братята на милосърдието), Нирмал Хриди (домът за умиращи и мизерстващи) и Прем Дан (домът за туберкулозно болни и страдащи от психически заболявания). Посетихме тези и други домове няколко пъти и видяното там напълно ни убеди, че наистина е необходима една книга, която да ни научи как да се молим, как да се обичаме повече и как да се грижим по-добре един за друг. Може би подобни неща са ежедневие за мисионерите от Ордена на милосърдието, но на Запад ние се нуждаем от поредица ясни и понятни стъпки, които да ни помогнат да извървим този път.

Поканихме християнската писателка Лусинда Варди да стане съставител на книгата и тя се присъедини към по-нататъшните ни проучвания. През следващите месеци Майка Тереза и нейната общност подкрепиха проекта ни и ни отделиха огромна част от безценното си време за разговори върху обширен кръг от теми. Обсъждахме подхода на Майка Тереза и работата на отделни сестри и братя от Ордена в Индия и на Запад, които тя ни представи. По-късно проучванията ни отведоха до личности от различни краища на света, работещи като доброволци в домовете на Ордена на милосърдието. Накрая Майка Тереза и мисионерите от нейния Орден прочетоха, одобриха и благословиха текста, изложен на следващите страници.

Джон Каирнс

следваща глава ВЪВЕДЕНИЕ