Съдържание Цялата книга на една страница

ИМА ТОЛКОВА МНОГО РАБОТА ЗА ВЪРШЕНЕ

Получаваме толкова много молби от различни краища на света да отворим там нови домове и непрекъснато се занимаваме с това. До сега наши домове са създадени в над 100 страни – истински дар от Бога е да можеш с цялото си сърце да служиш на бедните в толкова много места по света. Например, домове за болни от СПИН имаме в Испания, Португалия, Бразилия и Хондурас. В Африка извършваме същата дейност, но нямаме специални домове. Така е ив Хаити. В САЩ домовете за болни от СПИН са в Ню Йорк, Вашингтон, Балтимор, Далас, Атланта, Сан Франциско и др. градове. Наскоро отворихме първия такъв дом в Индия, в Бомбай. Току що открихме сиропиталище във Вашингтон. Надяваме се скоро да бъде готов и домът ни в Китай. Непрекъснато има толкова много работа за вършене! Сестра Долорес разказва какво чувство на радост ни обзема при откриването на нов дом: „През 1965 г. бяхме поканени от епископа на Венецуела да открием дом в Кокорот. За мен бе голяма радост да стана съпричастна към първия дом, който Майка Тереза основава извън Индия. Тя искала да изпрати само монахини, не и послушници, каквато бях аз, но все пак ги попитала дали има доброволци, и всички вдигнали ръка. По онова време аз бях в Делхи и помагах на друга сестра в дома за деца там. Имах шанса да се срещна с Майка Тереза. Тя ме издърпа настрана и ми каза: „Исус иска ти да заминеш във Венецуела.” Бях толкова щастлива, че такъв е Божият план за мен! На 26 юли 1965 г. група от нас пристигна във Венецуела. Сега всяка година на тази дата се отслужва литургия на признателността за пристигането на сестрите и се организира тържество специално за бедните в дома там. Пристигайки, и понятие си нямахме за езика и обичаите на местните хора. Всичко ни бе напълно непознато, но това беше Божието предизвикателство към нас. Всички се държаха много дружелюбно, учеха ни на отделни думи, а щом ги запомнехме и на това, как да ги свързваме в изречения, защото нямахме достатъчно време да седнем и да учим сами. За мен Кокорот е прекрасна мисия и хората в нея са ми много скъпи след всичките години, прекарани там.

Кардинал О`Конър ни помогна да открием първия дом за болни от СПИН в Ню Йорк през 1985 година. Необходимостта от него се появи, когато срещнахме първите си пациенти от затвора Синг Синг. Обикновено ги откарваха в болницата „Сейнт Клер”, или в „Белвю”, или в „Монт Синай” и ние ги посещавахме там. После идваха при нас, щом това станеше възможно. Най-често бяха отхвърлени и огорчени, никой не искаше да се грижи за тях. Никак не е лесно да се справиш с мисълта, че скоро ще умреш. Затова искахме да ги накараме да се отпуснат и се опитвахме да създадем една семейна атмосфера за тях – хранехме се заедно, приказвахме си, молехме се и играехме заедно. Много от тях не бяха близки със семействата си, но след като прекараха известно време с нас и по Божията милост, те възстановяваха отношенията с родителите си. Пишеха им писма или се обаждаха по телефона. И придобивайки сила, един болен можеше да се грижи за друг – сърцата ни се изпълваха, когато ставахме свидетели на такива неща.”