Съдържание Цялата книга на една страница

ДЖУДИТ

„През студентските си години работех в дома за бездомни алкохолици в Мелбърн, Австралия. Това наистина ми харесваше и разбрах, че бих искала да се занимавам със същото в някоя друга страна. Но някак си идеята остана на заден план, докато настъпи време да напусна Австралия. Дойдох в Калкута, защото познавах Ордена на монахините Лорето – в Австралия получих образованието си при тях. Отначало исках да преподавам английски, но после се запознах с доброволците там и реших да се присъединя към тях. Тук съм вече шест месеца и много харесвам начина, по който работим.

Ходя в Калигат, в дома за умиращи, и всяка сутрин в осем часа сестра Долорес ни подканя да започнем нашата работа с размисъл. Всеки от нас говори в продължение на пет или десет минути за своя опит и усещанията си. Всичко това е свободно и изобщо не е задължително да бъде свързано с религията – някои от доброволците са с напълно различен светоглед – основното е да прекараме известно време в размисъл, преди да започнем работата си. Наистина, тук е необходимо да си създадеш напълно нова настройка, защото това не е болница, а дом. Важни са не само медицинските грижи, но и грижата за душата. Преживях много неща, но понякога се чувствам уязвима за страданията, изживявам ги емоционално. След като прекарах няколко месеца тук, страданието до такава степен се просмука в мен, че не можех да се справям с прости неща, като например да се погрижа за една жена с язви по тялото. Погледнех ли я, това ме съсипваше. Взех си три седмици почивка – сестрите проявяват пълно разбиране и сами ни подканят да отделяме известно време за себе си, защото знаят колко тежка може да бъде работата. Щом се завърнах, работих без прекъсване в продължение на три месеца. Тези три месеца за мен се оказаха най-прекрасното време, което съм прекарала тук. Изпитвах удовлетворение, че съм успяла да съпреживея това страдание. Калигат е необикновено място – тук човек всеки ден се среща с живота и смъртта.

След работата там се върнах към католическата си вяра. Духовният опит на християнка, който придобих в Калигат, ме накара да се почувствам много по-жива. Сега не просто вярвам, сега аз знам, че у мен има нещо, което диша. Срещайки се всекидневно със смъртта, изпитах благоговение пред това да служиш на жените (доброволките работят с жени), дошли тук, за да ги обличаме, храним и да се отнасяме с тях като с човешки същества, след като през целия си досегашен живот са живели като животни. Най-важното според мен е, че тези жени не умират в самота, а с усещането, че някой наистина се интересува от тях. Най-важното нещо, което може да се научи в Калигат е: необикновено уважение към смъртта. Знам, че ще продължа да работя с бедните, поради удовлетворението и щастието, което това ми носи. Тук съм била много по-щастлива от където и да било другаде и не мога да го забравя. Едва сега проумявам колко непълноценен е бил някога животът ми. Познавам и много други хора, измъчвани от неудовлетворение, но опитващи се да убедят себе си, че са щастливи.”

следваща глава МАЙКЪЛ