Съдържание Цялата книга на една страница

ДЖЕРИ

„Разбрах, че желанието да се променя света е абсурдно и агресивно. Ако не ти харесва такъв, какъвто е, тогава промени себе си. Точно така постъпвах със семейството, работата и живота си. Променяйки себе си, можех да почувствам по-осезателно останалите. Преди бях заклет пушач, имах наднормено тегло, но после се взех в ръце и престанах да се саморазрушавам. Започнах да тичам всеки ден, отслабнах и станах по-здрав. Преди няколко години, докато тичах, вътрешният глас ми заговори: „Трябва да направиш нещо за Бог.” Понятие си нямах какво да направя. После прочетох едно съобщение в енорийския вестник: „Търсим млад мъж, който да помага на монахините в приюта за мъже в Южен Бронкс”, обадих се по телефона и отидох там. Позвъних на вратата и казах: „Сестро, търся приюта”, тя ми отговори: „Завийте зад ъгъла”. Очевидно си помисли, че се нуждая от помощ.

Сестрите имаха правило да приемат с предимство хората от предишната нощ, а новите чакаха реда си. Така се озовах сред тези безпомощни бездомни наркомани и алкохолици и започнах да крача напред назад, когато отвориха вратата и казаха: „Моля, почакайте”. „Добре, ще почакам”, помислих си и се върнах в колата, защото бе малко хладно. Хората стояха там отвън и след като три пъти ми казаха да почакам, аз се вбесих. Беше студено, стъмваше се, казах си: „За какво чакам тук? И без това съм последен”. Най-сетне натиснах звънеца, отвориха ми и аз изстрелях: „Казвам се Джери, идвам като доброволец”. Отвърнаха ми: „О, ние ви очаквахме!”, така разбрах, че ме взимат, защото тя добави: „Вие бяхте на студа при бедните”. И от тогава стоя на тази врата два пъти в седмицата вече 13 години. Всеки път, когато ми се налага да кажа на някого да почака с думите: „Просто бъдете търпелив”, много добре знам какво означава това. Сега съм доброволец и се занимавам единствено с това. Помагах на сестрите да открият домове в други части на Щатите, включително в Ню Мексико за индианците Навахо. Когато бях новопосветен и се налагаше да се оправям с пияните, идващи на вратата, ми бе много трудно да съзирам Исус зад маската на тези нещастници. Но разбрах, че трябва да се опитвам и да не се отказвам, защото бедните тук не са като тези в Калкута или Мексико.

Тук хората страдат по-скоро от духовна нищета. В Америка вероятно това може да бъде отдадено на моралния упадък и на факта, че ако си беден, ти просто не можеш да се интегрираш. Ето защо правим всичко това в Южен Бронкс, но нямаме достатъчно доброволци. Необходимо е постоянно да са тук, а повечето не искат да живеят в този район.”

следваща глава КАТИ И КЕН