Съдържание Цялата книга на една страница

ДЕЙВ

„Започнах като доброволец към Ордена на милосърдието в началото на 1994 година, след като по телевизията гледах ужасяващите събития в Руанда и Сомалия. Съпругата ми беше заминала в командировка. Аз седях сам вкъщи и се чудех какво да правя. Докато гледах новините, си помислих: „Господи, толкова много работа има да се върши на този свят, на толкова много места, и такава нужда има някой да отиде и да направи нещо”. А после се хванах да си мисля: „А ти какво правиш? Скочи веднага или млъкни!” Тогава реших, че трябва да видя дали няма някоя организация, която да може да вкара в употреба моята пълна липса на талант и на каквито и да било умения.

Отначало работех с кармелитките във Вашингтон. Прекарвах две вечери в седмицата в приюта за жени – повечето наркоманки, алкохолички, бивши проститутки и такива, които току що са излезли от затвора. Опасно място, където научих много за бездомните. Обикновено на тях гледаме като на извънземни. Не сме склонни да имаме нищо общо с тях, дори не смеем да ги заговорим, смятаме ги за престъпници или за откачени, но от личен опит знам, че това са изключения.

Повечето са тихи, кротки хора, при които просто нещо е тръгнало наопаки. Те са уязвими и по-скоро безпомощни, отколкото опасни. Когато преди няколко години Майка Тереза посети Вашингтон, спомням си как на Капитолия един сенатор й каза: „Майко, работата, която вършиш, е изумителна”, а тя отговори: „Божа работа”. Тогава той я попита: „Но можеш ли да почувстваш някога удовлетворение от делата си в Индия, където проблемите са безчетни – не са ли безсмислени твоите опити?” Тя отвърна: „Сенаторе, не сме призовани да бъдем удовлетворени. Призовани сме да бъдем вярващи.” Отговорът й наистина дълбоко ме разтърси.

По-късно, когато се преместихме в Европа, аз се свързах със Сестрите на милосърдието, които ми предложиха да работя като доброволец в Лондон, и досега съм с тях. За мен е удоволствие всяка сутрин да бъда там. Сам се изненадвам от себе си, но това е факт. Мислейки си: „Благодаря Ти, Боже”, с удоволствие се залавям за работата си, както не ми се е случвало никога до сега с останалите платени длъжности, където винаги съм се чувствал неудовлетворен. Тук действията ми напълно отговарят на моята вътрешна настройка. Няма конфликт между чувствата, мислите и делата.”

следваща глава ДЖЕРИ