Съдържание Цялата книга на една страница

ГАНДИДЖИ ПРЕМ НИВАС, ТИТАГАР, КАЛКУТА

Днес болните от проказа имат шанс за живот. Знаят, че могат да разчитат на помощ и грижи. Вече не е необходимо да изчезват от света, да се крият и да се отделят от семействата си, както е ставало някога. Болният вече може да остане в семейството си без страх, че ще зарази останалите. Болни са ставали родители на здрави бебета. Преди повече от 40 години решихме да създадем подвижна клиника за болните от проказа и я разположихме под едно дърво в Титагар, на няколко километра от Калкута. Навестявахме болните два пъти седмично, а през останалото време се грижехме за страдащите от недохранване и болните в домовете. В събота почиствахме и се занимавахме с хигиената им. Днес имаме прекрасен център, наречен Гандиджи Прем Нивас, който прилича на малко селище. Разположен е край железопътната линия, всички постройки са боядисани в ярки, жизнерадостни цветове: червено, синьо и зелено. Има работилници, общежития, клиники и болнични отделения, училище, амбулатория, малки къщички за всяко семейство, както и резервоари, осигуряващи вода за цялата общност. Във вътрешния двор е поставена статуя на Ганди.

Прем Нивас е построен от самите болни и е място, където те могат едновременно да живеят и да работят. Когато през 1974 г. ни дадоха тази земя, за да построим нашия център, на мястото имаше бунище. Отначало започнахме да строим обикновени сламени колиби и постепенно местността наистина се облагороди. Брат Винъд, който ръководи Прем Нивас, разказва повече за днешното му състояние: „На редовно лечение всеки месец са подложени 1400 болни от проказа – от 1958 година насам са регистрирани общо 38000 случая. Много от тях са излекувани, но хората, за които се грижим в момента ще имат нужда от грижи и през следващите 20-30 години, така че Орденът на милосърдието ще трябва да продължи своята дейност. Днес проказата е под контрол и съм сигурен, че занапред вече няма да виждаме уродливото й лице – правителството планира проказата в Индия да се унищожи до 2000 година. Ранното откриване на заболяването и ключът към успеха на този план. Това е причината нашата клиника да е все още толкова необходима. Проказата засяга имунната система на организма и се пренася по въздуха, така че не е необходимо да сте били в продължителен контакт с болен, за да се заразите. Ако имунната ви система обаче, е силна, няма да се разболеете.

Срещу тази болест няма ваксина, но съществува тест, чрез който може да се открие навреме. И ако някой се зарази, лечението може да бъде започнато още през ранните стадии на заболяването. Проказата все още се среща предимно сред по-бедните слоеве на обществото. Бедните не са достатъчно образовани, за да разберат от какво страдат, преди да са настъпили необратими деформации. После, щом настъпи загуба на чувствителност в крайниците и те се разранят, вече е твърде късно болестта да бъде спряна. Болните от проказа с видими деформации обикновено изпадат в отчаяние и не желаят да живеят в общество, което ги отхвърля. Тук ние им предлагаме място за живеене и работа, и за кратко време те възвръщат вярата, надеждата и себеуважението си.

В центъра приемаме и много скитници, живели преди по улиците и гарите. Приемаме и малки деца, болни от проказа. Родителите им винаги казват, че щом състоянието им се подобри, ще си ги вземат обратно, но никога не се връщат. Така че, тук е дом и за момичета, и за момчета, и щом пораснат, те обикновено се задомяват тук, получават работа, сдобиват се със собствена къща и остават с нас. Всичко се върши от болните – те помагат на онези, които са по-зле при обличането, при поставянето на инжекциите, при поддържането на болницата. Грижат се за братята си по съдба. Разбират страданията и трудностите на останалите болни много по-добре от нас.

Разбира се, братята са обучени как да се грижат за болните от проказа. Те са половин медици и се грижат за тях заедно с лекарите, които извършват безплатни хирургически операции веднъж седмично, но контактът между пациентите си остава изключително важен. Ние сме наистина доволни от себе си – произвеждаме собствени зеленчуци и това, което ни е в излишък, предлагаме на други домове. Имаме рибарник, а в нашата малка ферма отглеждаме кози и други животни. Създадохме обущарски и дърводелски работилници, имаме ръчен стан, на който са изтъкани саритата на сестрите. Някои от болните са инженери или строители. Има постоянна работа за всеки.”

следваща глава ШИШУ БАВАН, КАЛКУТА