Съдържание Цялата книга на една страница

ВЯРАТА Е ПЛОД НА МОЛИТВАТА

Бог е навсякъде и във всичко и без Него не бихме могли да съществуваме. Никога не съм се съмнявала дори и за миг в съществуването на Бог, но знам, че има такива хора. Ако не вярваш в Бога, можеш да помогнеш на другите, като вършиш за тях неща с любов. Плодът на твоите дела ще бъде Божията благодат в душата ти. И ти бавно ще започнеш да се открехваш и да приемаш Божията любов… Аз избрах да следвам Христа: Исус е моят Бог. Исус е моят Жених. Исус е моят Живот. Исус е моята единствена Любов. Исус е навсякъде за мен. Исус е всичко за мен. Поради това аз никога не се страхувам. Върша всичко с помощта на Исус. Правя го за Исус – резултатите са Негови, а не мои. Ако се нуждаеш от водачество, само трябва да погледнеш към Исус. Трябва да Му се отдадеш и изцяло да се уповаваш на Него. Ако сториш това, всички съмнения ще се разсеят и ти ще се изпълниш с увереност. Исус казва: „Докато не станеш дете, не можеш да дойдеш при мен.”

Сестра Терезина обяснява това: „Посветили сме живота си на Царството Божие и работим за Него и поради това със сигурност Той ще ни води, упътва и закриля. Ние никога например, няма да загубим Божието провидение, затова не трябва да крадем нещата, от които се нуждаем, а да се задоволяваме с онова, което имаме. Така няма да секне Божията благодат за нас, особено ако не изпадаме в крайност и не се увличаме в мисли за бъдещето, вместо да присъстваме изцяло в настоящето. Трябва да сме гъвкави – щом е настъпило Божието време, нещата стават лесно, а ако още не е дошло Неговото време – те са трудни. Наистина трябва да се вслушваме в поканите на Бог, които Той отправя към нас по различен начин.” Сестра Катерина описва как се чувства човек, поверил живота си в ръцете на Бог: „Получаваш някаква свобода, повярваш ли наистина в Божието провидение. Опитваме се да живеем в настоящето и да не се безпокоим за утрешния ден, макар че да планираш е част от това да поемаш отговорност. Но ако другите правят планове за година напред, ние никога не постъпваме така. А понякога поемаме непредвидени неща, които другите не биха извършили, защото не са ги планирали предварително. Според нас трябва поне да опиташ – и често се получава.” Остави Исус да действа чрез теб, макар и да не разбираш какво става. Нека извърши онова, което иска от теб. Затова приеми каквото ти дава и с усмивка отдай, което ти взима. Приеми Божиите дарове и бъди дълбоко благодарен. Ако ти е дал добро здраве, използвай го, сподели го с останалите, с онези, които нямат нищо. Винаги споделяй с останалите, защото дори с малко помощ можеш да ги спасиш от страданието. И не вземай повече, отколкото се нуждаеш, това е всичко.

Просто приеми каквото дойде. Сестрите в Ню Йорк са получавали голяма помощ от един зъболекар на име Марк. Веднъж той ни разказа следната история, която илюстрира моето отношение към приемането: „Вярвам, че нещата са най-добри такива, каквито са: проблемите идват от моето отношение към тях. Спомням си, че веднъж си приказвах с една от сестрите, бременната съпруга имаше проблем и съществуваше опасност да пометне. Първоначалната ми мисъл бе: трябва да се моля бебето да е добре. После разбрах, че това е неправилна молитва. Молитвата трябваше да бъде да получим сила да приемем Божия план за нас.” Като мисионери от Ордена на милосърдието ние сме тук да помагаме на най-бедните и страдащите, зад чиято скръбна маска винаги се крие Христос.

Не приемаме дори една рупия за работата, която вършим, защото я вършим за Исус. Той се грижи за нас. Ако иска да направим нещо, осигурява ни средствата за това. Ако не ни даде средствата, значи не иска да го вършим. Така е с всички, независимо дали са мисионери от Ордена на милосърдието или не, казва отец Бърт Уайт: „Според мен, ако съсредоточиш вниманието си върху парите и собствеността, ще поемеш по пътя на материалния свят, по път, чието мото е „По-голямо, повече и още”. Това се превръща в твоя единствена цел и тогава вярата се изпарява. Трябва да вярваш и да се доверяваш на Божията реалност – на това, че нещата ще се подредят. Няма два свята – физически и духовен – съществува само един: Царството Божие, както на земята, така и на Небето.

Много от нас се молят: „Отче наш, който си на Небесата”, мислейки си, че Бог е там горе, това създава дуализъм – появяват се два свята. На много хора на Запад им е страшно удобно да си мислят, че материята и духът са разделени. Истината е една, реалността е една. Щом получим просветление от Бог чрез личността на Исус Христос, започваме да възприемаме нещата сериозно.”