Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ

Както и да гледаме на Майка Тереза – като на решителна мисионерка или като на жива светица – тя оставя незабравимо впечатление. Всички имаме отношение към нея. Била е припознавана като символ на световния мир и често се е появявала в списъка на десетте най-уважавани жени в света. Макар и самата тя никога да не е смятала, че е направила или прави нещо необикновено. Но доколко всъщност познаваме философията и делото й?

Ако се опитаме да надзърнем зад общоприетото мнение, ще открием, че нейната вяра и ясна цел ни дават ярък пример – какво означават любовта, служенето и уважението към човешките същества до нас, особено към онези, които са бедни и онеправдани. Тя практикува онова, което проповядва. Утъпква един обикновен път, по който може да поеме всеки. В миналото са живели необикновени духовни учители, пратеници на човечеството във времена, когато светът неотложно се е нуждаел от духовно водачество. Тези хора с огромна духовна сила имали пряка връзка с Бог и често ученията им били революционни. Такъв е бил блаженият Свети Франциск от Асизи.

Роден през дванадесети век в Италия, Франциск продал всичките си притежания, за да следва Христовата воля и да обнови Неговата църква. Отначало започнал да живее в бедност (бил облечен само в една груба роба), просел храна и я носел на прокажените и отхвърлените. После основал монашески орден и дейно участвал в реформирането на много богатата по онова време, но тръгнала по погрешен път Католическа църква. До края на дните си привлякъл за своето дело над 5000 монаси, свещеници и монахини. Днес Францисканският орден процъфтява и е един от най-големите религиозни ордени по света. Свети Франциск бил революционер за своето време – смятали са го дори за еретик, защото предлагал нова представа за християнския начин на живот: в бедност, с вяра в провидението и следвайки стриктно учението на Евангелията. Но най-парадоксалното било, че реформирал своята религия, без да се противопостави на църковната институция. Животът на Майка Тереза много напомня този на Свети Франциск. И нейният път минава през бедност, простота и придържане към учението на Христос и поради това е възприеман като напредничав от съвременната Православна църква, макар тя да проповядва любов и действено милосърдие в един свят все още лишен от силни жени лидери, в един от най-големите, най-бедни и пренаселени градове в Азия.

Майка Тереза е призована от Бога да служи на най-бедните през 1946 и започва, грижейки се за един болен и умиращ човек, когото намира на улицата в Калкута. Днес тя оглавява Ордена на милосърдието, който основава с благословията на Ватикана през 1950 г. През последните 45 години все повече братя и сестри се присъединяват към Ордена. Техният брой сега е над 4000 по целия свят.

Сестрите и братята от Ордена на милосърдието приемат живот в бедност с пълна вяра, че това ще ги доближи до Бог. Както свети Франциск, те вярват в провидението, преживяват и се трудят, осланяйки се единствено на щедростта на другите. Също като него живеят според онова, което проповядват и не притежават повече от бедните, на които служат. Хранят се оскъдно, имат само два ката дрехи, чифт сандали, едно ведро, метална чиния, няколко прибора и сламена постеля. Животът на общността е изграден според Евангелските думи – с християнска молитва, любов, прошка, неосъждане, смирение, правда и пълно отдаване на хората. Един поглед към някои от по-важните събития в живота на Майка Тереза ще хвърли светлина върху разностранната й личност и предназначението на нейното дело. Майка Тереза със светско име Агнес Гонкса Беяксиу е родена на 26 август 1910 г. в Скопие, в албанско семейство и е най-малкото от трите деца. Детството й било щастливо – баща й бил строителен предприемач, а майка й – строга, но любяща и силно религиозна.

След преждевременната смърт на бащата животът станал труден и за да издържа семейството, майката на Агнес захванала търговия с дрехи и бродерия. Като девойка Агнес се присъединила в своята енория към младежка група, наречена „Братството”. Дейността, която вършели под ръководството на един йезуитски свещеник, привлякла вниманието на Агнес към работата на мисионерите. За пръв път била призована да стане католическа монахиня мисионерка, когато била на 18 години. Тя избрала да се присъедини към сестрите от ирландския орден Лорето, известни по целия свят със своята мисионерска дейност, особено в Индия. Още от самото начало Майка Тереза искала да работи в Индия, но първо заминала за Ирландия, за да научи английски и по-късно да се прехвърли като учител в гимназията към манастира „Сейнт Мери” на ордена Лорето в Калкута. На 6 януари 1929 година тя пристигнала в Калкута и, полагайки обета си като сестра от ордена Лорето, на 24 май 1931 година избрала името на Света Тереза от Лизю, известна като „малкото цвете на Исус”.

Както решението й да напусне родната си страна, така и онова да замине на другия край на света, заедно с избора на монашеското име Тереза, са три знака, чрез които могат да бъдат разбрани силата, характера и целеустремеността на Майка Тереза. На този първи призив тя отговаря не просто ставайки религиозна, но като се посвещава на мисионерска дейност, за да „отдаде на хората живота на Христос”. Мисионерският живот е ревностно усърдие в името на Евангелската истина и силната вяра в действеното милосърдие. Майка Тереза работи в пионерски дух още от самото начало.

Мисионерската работа обаче, не се изразява само в действеното милосърдие и Майка Тереза ни дава първия знак на съзерцателната страна на своята мисия, избирайки като свят пример Света Тереза от Лизю. Най-малкото дете на французин часовникар и жена му, Тереза, едва 15-годишна, през 1888 постъпила в Ордена на кармелитките, проповядвайки, че призванието й е „любов” и едно от нейните най-важни задължения е да се моли за свещениците и мисионерите. Неспособна, поради болестта си, сама да стане мисионерка, тя показвала пътя на духовното здраве: обикновен, изпълнен със самопожертвователен дух и щедрост и начертан от Евангелската истина. „Моят път е път на духовното детство, път на вярата и пълното себеотдаване”. Сама себе си оприличава на „топка в ръцете на детето Исус”. Майка Тереза избира по-малко игривата и по-прагматична реализация на този обикновен път на вяра и себеотдаване, наричайки себе си „молив в ръцете на Бога”.

В Калкута Майка Тереза преподава география и катафезис в „Сейнт Мери”, учи хинди и бенгали и през 1944 г. става директор на училището. Времето е трудно – оскъдна храна и огромна, непрекъсната работа – и Майка Тереза, не особено издръжлива физически, се разболява от туберкулоза. Не е в състояние да продължи учителстването и е изпратена в Дарджилинг, в полите на Хималаите. На 10 септември 1946 година, във влака, тя отново е призована – „призоваване в призоваването” – са нейните думи, – „и когато то се случи, само можех да кажа „Да”. Посланието бе напълно ясно – трябваше да оставя всичко и да последвам Исус при бедните – да Му служа сред тях. Знаех, че такава е Неговата воля и аз трябва да я изпълня. Нямаше съмнение, че ме води Той. Щях да напусна манастира и да започна работа сред бедните, да живея сред тях. Това бе заповед. Знаех какво трябва да правя, само не знаех как.” Минават няколко години, преди да получи разрешение за промяна на своята мисия: от учител да стане слуга на бедните, да смени спокойната и уютна общност с неизвестността, където няма да има нищо друго, освен изключителната си вяра и Божията промисъл. Много от сестрите, работили заедно с Майка Тереза през деветдесетте години в „Сейнт Мери”, по време на интервютата винаги споменават тогавашното й крехко здраве и нейната естественост. Макар днес някои да я считат за находчив, енергичен предприемач, откликнал на нуждата на времето и създал, рискувайки, една организация, формулирал правилата й и открил нейни клонове по целия свят, Майка Тереза е онази рядка комбинация между земно същество и съвършенство, постигнато чрез молитва, за която самата тя казва, че й помага да „балансира между Небето и Земята”. Този баланс между силната воля и пълното отдаване на Бог може да служи за пример, защото самата тя казва за напредването си по пътя на святостта: „зависи от Бога и от мен – от Божията милост и от моята воля. Първата стъпка това да стане, е – да го пожелаеш.”

Когато задават на Майка Тереза въпроси за нейната святост, тя винаги простичко отговаря, че святостта е необходимост – и дообяснява – не лукс само за отдалите се на християнски живот, а „обикновено задължение на всички; святостта е за всеки”. Фактът, че много хора я наричат „жива светица” е свързан с една представа, която става все по-привлекателна в съвременността: баланса.

Духовният път на Майка Тереза показва колко е важно да се съчетае изпълненият с молитва съзерцателен живот с практикуването на действено милосърдие. Простичко е, но зад простотата й се крият години на опит и посвещение, чиито плодове са нейните вяра, воля и мъдрост. Този баланс между съзнанието за дребните детайли тук и сега и глобалният поглед към вечния живот й позволяват да бъде истински задълбочена, практична и приемаща, както уязвима, така и силна, както земна, така и съзерцателна и отдадена на молитва, едновременно щедра и приемаща.

Един доброволец англичанин останал дълбоко впечатлен, когато за пръв път се срещнал с Майка Тереза още като гимназист: „Тя си приказваше така добре с нас, както с всеки друг. Струва ми се, че това ни впечатли. Беше на нашата вълна. Същото се повтаряше всеки път, когато се срещнехме след това. С когото и да говореше Майка Тереза, човекът пред нея се превръщаше в най-важната личност на света. Няма значение дали си президентът или господин Никой. Това страшно ми харесва и мисля, че го е усетил всеки, който е разговарял с нея.” Една жена, която помагала на мисионерите от Ордена на милосърдието в Калкута, случайно срещнала Майка Тереза на балкона в Дома на майката тъкмо, когато била потънала в размисъл за собствената си съдба. „Тя разговаряше с двойка индийци, но изведнъж се обърна, погледна ме и каза: „Кога ще вземеш решение?” Останах поразена. Не бях споменала и дума. Тя някак си дълбоко ме познаваше. Това наистина ме разтърси – остатъка от деня прекарах, плачейки в параклиса. После почувствах облекчение. Знаех, че е дошло време да взема решението за посоката на моя живот, което отдавна отлагах.”

Майка Тереза е уважавана по цял свят, затова и много очакват от нея. Щом е жена, защо да не вземе отношение по проблемите на жените, не само в Църквата, но и в света? Тя никога не е отклонявала думите си от църковните истини – не би могла, а и вероятно не би желала. Когато я питат за актуални въпроси като аборта или жените свещеници, позицията й е ясна. Всеки човешки живот, без изключение, е ценен за Бога. Отговаряйки на въпросите за ролята на жената в святия й дълг, тя се позовава на Мария, Майката на Христос. Казва, че Мария е най-праведният свещеник, макар да нарича сама себе си Божия рабиня. Мария е пример за нея и всички братя и сестри на милосърдието, те я считат като символ на голяма святост, чистота, целомъдрие, отдаване и свято майчинство. Това посвещаване на Божията майка е пътят на всяка жена към сърцето на Христос.

Ето молитвата, която често повтарят Майка Тереза и братята и сестрите от Ордена на милосърдието: „Света Богородице, Марийо, дай ми сърцето си, така красиво, така чисто, така изпълнено с любов и смирение, за да мога да приема Исус – Хляба на Живота, да Го обичам като тебе и да Му служа, разпознавайки Го зад скръбната маска върху лицата на бедните и нещастните!”

Служението на бедните, което Майка Тереза подробно описва в тази книга, не винаги означава да правиш нещо за тях, а да бъдеш с тях в тяхното страдание, споделяйки го с Христа. Майка Тереза често споменава, че точно това са правили под Кръста Свети Йоан и Мария.

В много от домовете на Ордена на милосърдието са поставени големи статуи на Мария: тя е облечена с роба в бяло и синьо, както се е явила на Света Бернадет в Лурд или е представена като с ореол от звезди и светлина. В Калкута, точно пред портите на Прем Дан, домът на Ордена на милосърдието за туберкулозно болни и страдащи от психически увреждания, стои статуя на Мадоната в естествена големина, със синя наметка и католическа молитвена броеница в ръце.

При по-внимателно вглеждане е видно обаче, че лицето й има индийски черти, облечена е в бяла индийска туника, а краката й са стъпили върху голям розов лотосов цвят. Много от функциите, обикновено изпълнявани от свещеници, при бенедиктинската служба например и частично при ежедневното богослужение, са поети от сестрите и самата Майка Тереза и изобщо – всеки се включва в служенето на Бога, без да отдава твърде голямо значение на протокола. Майка Тереза веднъж каза за себе си: „По кръв и произход съм албанка. Имам индийско поданство. Католическа монахиня съм. А по призвание принадлежа на целия свят. Сърцето ми е отдадено напълно на Исус.” Така тя определя своята световна роля: „Работата ни е да окуражаваме християните да извършват дела от любов. И всяко дело, извършено от любов, извършено с цялото сърце, винаги приближава хората до Бог.” Нейното призвание е да разпространява любовта по света, облекчавайки страданията на останалите с помощта на братята и сестрите католици, служещи на една почти нехристиянска общност, но не принуждаващи онези, на които служат, да приемат католическата вяра. Те са избрали да обичат там, където повечето хора не биха били способни на това – сред бедните и страдащите. И точно там те отглеждат плодовете на своя труд и съзерцават стъпките на обикновения път.

следваща глава ОБИКНОВЕНИЯТ ПЪТ