Съдържание Цялата книга на една страница

БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ

Сестра Терезина, родена като американка, е регионален супериор на Британските острови и Ирландия. Ето как тя описва работата на Ордена във Великобритания: „Щом сестрите започнаха работа тук, открихме, че има нужда да се помага на много самотни пенсионери. Често се натъквахме на възрастни двойки, останали без отопление насред зима – поне това успяваме да им осигурим; или на хора, живеещи без мебелировка по една или друга причина. Някои от хората бяха съвсем неуки и не знаеха към кого да се обърнат – зад дебелите тухлени стени живееха много самотници, които толкова се нуждаеха от човешка топлина. В началото излизахме през нощта, за да търсим бездомните. Днес ги извеждаме на разходка и организираме различни мероприятия специално за тях – например наскоро заведохме 320 души с шест автобуса на екскурзия до Уърт Ейби.

Днес имаме приют за мъже и приют за жени в Килбърн в Лондон, както и в Ливърпул в Северна Англия – с кухня, която се раздава супа. Извършваме и проповедническа дейност, посещаваме семействата, а за децата сме разработили програма за изучаване на катахезиса.

Когато излизаме, ние се молим, казвайки Броеницата – нашето оръжие е Божието Слово, защото дяволът се опитва да се вмъкне в живота на човека. Ние трябва да се опитаме да предотвратим това и да следваме Исус, защото само Той може да разтвори човешкото сърце. Стриктно се придържаме към Библията. Спомням си веднъж, когато се молехме в лондонското метро. Произнасяхме с нисък глас молитвените думи, защото в Англия не е прието много да се разговаря в обществения транспорт, а в мотрисата бе изключително тихо. Но после стана авария и се наложи всички да слезем на платформата и да изчакаме следващия влак, който бе доста претъпкан.

Една дама, която стоеше близо до нас, ни погледна и каза: „Сестро, бих искала да знаете, че се помолих заедно с вас.” Не бяхме усетили, че и тя се е молила с нас. Каза ни, че понякога посещава дома в Бравингтън Роуд в часовете за молитва, но скоро не била идвала. В това се състоеше целият разговор, но той бе изключително полезен за нас, защото не винаги виждаме плодовете на делото си. Когато Майка Тереза дойде в дома за мъже в Лондон през март 1994, тя посочи две стаи и каза: „Тези стаи са за болните от СПИН.” Тогава за първи път чух, че е мога да приема и болни от СПИН, но Майка Тереза го каза толкова естествено! Тя, струва ми се, бе озарена – спомням си погледа й, докато стоеше в стаята и произнасяше тези думи. Така че, аз се опитах да превърна това в реалност, но никак не беше лесно. Сега, с помощта на един човек, бивш алкохолик и наркоман и самият той вирусоносител, приемаме безпомощни хора, които не биха могли сами да се грижат за себе си.”

следваща глава РАБОТАТА НА БРАТЯТА