Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА ТИШИНАТА

Всички ние имаме нужда от време за мълчание, за размисъл и за молитва. Много хора споделят колко им е трудно да намерят малко тишина в забързания си живот. Ето какво ни съветват сестра Терезина и сестра Катерина: „Твърде шумен е съвременният живот и поради това много хора се страхуват от тишината. Но понеже Бог проговаря единствено в тишина, забързаното ежедневие се оказва голяма спънка за търсещите Бога. Много млади хора например, не знаят как да се отдадат на размисъл и просто го правят инстинктивно. В днешно време големите градове са изпълнени с хаос, физическо насилие, гняв, безсилие и крясъци. Точно наопаки е в провинцията, където все още можеш да чуеш ромон на рекичка. Хората се опитват да запълнят празнотата, която усещат с храна, радио, телевизия или пък отдавайки се непрестанно на някаква външна заетост. Тази празнота обаче, може да бъде запълнена единствено от духовността – от Бога. Ако оставим на Бог време да изпълни това пространство, гладът ни може да бъде по-лесно задоволен просто, като останем насаме с Бога чрез молитвата. Така можем да укрепим отношенията си с Него и да израснем духовно. Наистина е трудно да се молиш в съвременното общество, което създава толкова объркване у нас.”

„Като сестра от Ордена на милосърдието нямам много възможности да се усамотя. Да избереш живота в бедност обикновено означава да се лишиш от възможност за уединение –нямаме собствени стаи за молитва и размисъл. Появи ли се обаче, някаква възможност да остана сама за един ден, първото нещо, което наистина ми се иска, е да чета. Обичам книгите, но обикновено съм толкова заета, че не мога да чета, колкото и да ми се иска. Скоро ми попадна една книга, която беше дар от Бог, защото беше точно онова, от което имах нужда – сборник с написаното от света Катерина от Сиена. Тя се е намирала в същото затруднение през ХІV век в Италия. Опитвала се е да се моли и да остане в мълчание в къщата, където са живеели 25 деца. Тя пише за това, как всеки от нас се нуждае от малка „килия” в себе си, където да отива за молитва и среща с Бога. Повечето от нас, казва тя, не могат да заминат в планината и да останат като отшелници в пещера, затова трябва да създадат такова усамотено място в себе си. Вярвам, че можем да последваме съвета й. Според останалите си житейски задължения ние трябва да се научим да се молим и да се потапяме в тишината дори намирайки се в центъра на шумна къща или град. При моите седмични посещения в местния затвор срещнах хора, жадуващи за усамотение. Обикновено се молехме заедно и бе толкова хубаво да видиш как тези закоравели мъже, много от които са убивали и са водили живот на престъпници, скланят глави като деца и искрено се молят. Знаех, че щом се потопят в тишината, ще намерят мир.”

Сестра Долорес също предлага своя съвет: „Ако всеки по света отделя пет или десет минути на ден, за да се спре и замисли, това би ни помогнало да се приближим към Бог, защото всекидневно имаме нужда от размисъл, в който да поискаме Божията благословия и да поканим Господ в своя живот, за да Го покажем после и на останалите. Когато Господ е дошъл в живота ни, всичко се осмисля и оползотворява. Отсъствието на Господа е причина за несъвършенствата в света.”

следваща глава МОЛИ СЕ ВСЕКИ ДЕН