Под сянката на кръста

(из „Да обичаш себе си?“, В. Бюне, CLV 1986)

В дневника на Джим Елиот, издаден и коментиран от неговата съпруга Бети след смъртта му, има един много забележителен пасаж, който аз бих препоръчал на всички сгодени и женени двойки като средство за изпитване на себе си.

Там се разказва за една разходка, на която те за първи път признават любовта си един към друг:

„Почти без да обръщаме внимание накъде вървим, минахме през един отворен портал от ковано желязо и се озовахме в едно гробище. Седнахме на една каменна плоча и Джим ми каза, че вече ме е пожертвал на Бога, горе-долу както Авраам — сина си Исаак. Аз се стреснах, защото през последните няколко дни точно същата картина постоянно изплуваше пред очите ми, когато се замислях за нашето приятелство. Ние и двамата имахме един и същи възглед, че Бог е Този, който определя нашия път. Животът и на двама ни принадлежеше изцяло Нему — и ако Той решеше да приеме „жертвата“ и да я употреби, ние нямаше отново да сложим ръка на нея, за да си я приберем обратно и да я задържим за себе си. Повече от това не можехме да кажем.

Седяхме и мълчахме. И изведнъж забелязахме (зад нас беше изгряла Луната), че точно между нас се открояваше сянката на голям каменен кръст.

Датата на тази вечер е отбелязана в дневника на Джим заедно със следния куплет от една песен:

И ако Ти наистина поискаш

да се откажа от това едничко,

което скъпо бе за мен — вземи го!

То и не беше още мое!

Вземи това, което си е Твое!

И нека бъде Твойта воля!

Дано Бог даде да израсне поколение от християни, чиито отношения като годеници или вече женени да бъдат подчинени на кръста на Христос. В резултат на това те ще имат съзнанието:

Моята жена принадлежи най-напред на Господа. Той я е възлюбил с такава любов, която не може въобще да се сравни с моята. Той е платил за нея с цената на Своя собствен живот, изкупил я е със Своята собствена кръв и затова Той има правото на нейната първа любов.

Но кръстът не само разделя, а и съединява. Животът и на двама ни принадлежи на Него и трябва да е посветен на Него, така че Неговата личност да бъде центърът и съдържанието на нашия съвместен живот.

Има ли нещо по-прекрасно от това, да си сгоден или женен с това съзнание? Ние знаем, че Бог ни обича с непонятна за нас любов (1 Йоан 3:1), ние Го обичаме, защото Той пръв ни е възлюбил (1 Йоан 4:19) и тази любов е мащабът и изворът на сила за нашата любов един към друг.

„И живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма. (Ефесяни 5:2)

И така, не себелюбието, а Божията любов ни задължава и прави способни да се обичаме всеотдайно. Затова най-важното условие за един щастлив и благословен брак е непомраченото общение на брачните партньори с Господа.

В. Бюне