Задачи на жената

В източноевропейските страни, между които е и България, години наред беше насаждана представата за „равенството на мъжа и жената“. Няколко поколения бяха закърмени с образа на гордата трактористка, багеристка, кранистка и прочее. — Жената, най-после отхвърлила вековния гнет на мъжа и извоювала си правото на „жизнена реализация“. Така наречената еманципация се представяше като съществен елемент на обществения прогрес. При това обаче в положителната дума равенство тихомълком се влагаше смисъла „еднаквост“ — за да бъде „равна“ с мъжа, жената трябваше да може да върши дейностите, които върши и той. Така жените навлязоха във всички сфери на живота и постепенно и професиите, считани в миналото за изключително мъжки, до голяма степен се феминизираха. Този процес обаче беше едностранен — жените навлязоха в сферата на мъжете, но мъжете не започнаха да раждат деца, нито да ги гледат, нито да се занимават с домакинството. „Мъжката работа“ престана да бъде само мъжка, но „женската работа“ си остана женска.

Последиците от цялото това развитие са многобройни и разрушителни. Една съвременна жена често е подложена на по-голямо напрежение, отколкото е способна да издържи, и се съсипва. След като цял ден е била на работа, а вечер трябва да свърши всичко останало, остава единствено желанието да се тръшне на леглото и да заспи. Ясно е, че това не са най-благоприятните предпоставки за хармонични брачни отношения.

Децата, докато са малки, се отглеждат в детски градини или, в най-добрия случай, от някоя баба. Когато станат по-големи, вече се развиват напълно самостоятелно, и то основно на две места — на улицата и пред телевизора. Резултатите от това също са видни. Ужасяващо е, но вече на всяка крачка се срещат деца, които на 12 —13 години все още не могат да четат свободно.

Мъжете от своя страна биват изтикани от подобаващото им се място. Библейската идея за ръководната роля на мъжа и подчинената роля на жената вече се счита за едва ли не неприлична. (Това, че ръководството и подчинението са различни функции в една обща работа, а не критерий за ценност на личността, въобще не се осъзнава.) Естественото следствие от това е, че мъжете все повече и повече отказват да поемат отговорност — от страх, че ще сбъркат и това няма да им бъде простено, от страх, че ще се изложат пред някой, на когото държат, от страх, че винаги ще се появи някоя „по-кадърна“ жена, която ще свърши всичко по-добре, но не на последно място и от мързел — защо да се трепе човек, когато някой друг ще свърши работата? Тази все по-нарастваща пасивност на мъжете отново принуждава жените да бъдат още по-активни (по груби преценки в момента в България около 80% от частните фирми се ръководят от жени) и засилва тяхното неуважение към мъжете („мухльовци, на които така и така не може да се разчита за нищо!“). Така развитието върви по спирала, на която не се вижда краят.

При всичко това не е учудващ и огромният брой на разводите. Финансовата независимост на жената и нейната активна роля в обществото все повече отнема на брака характера на нерушима единица, в която всеки изпълнява собствените си функции за общото добро и го превръща в съжителство на две независими личности, между които често има дори съперничество на тема образование, кариера, размер на заплатата и прочее

Макар тези явления да са особено драстични в източноевропейските страни, те съществуват в по-слаба форма и в западния свят.

Всичко това е в драстично противоречие с Божия план, с Неговия замисъл, който Той е вложил в брака и в самия човек при сътворението. Ето защо и печалните резултати на това развитие на съвременното общество не бива да ни учудват. Тъй като човекът е Божие творение, той не може да бъде щастлив извън Божия план, извън своето първоначално предназначение. Затова сега ще разгледаме задачите на жената, така, както Бог ни ги представя в Библията. 

„Аз твърдя, че _еманципирана“ е не жената, която се уподобява на мъжа, а тази, която именно в своето различие напълно се утвърждава като жена.“

(Ингрид Тробиш) 

Подчинение 

„Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си.“ (Ефесяни 5:24)

За много жени този стих действа като червено на бик. Спомням си една дама, която, зачервена и задъхана от яд, ми каза по този повод нещо като: „Пълна глупост!“

„А как функционира Вашият брак?“ — попитах я аз спокойно.

„Ами, аз не допускам никакво съмнение за това, че добре знам какво искам — и го правя, независимо дали това харесва на мъжа ми, или не!“

„А бракът Ви?“

„Той отдавна е рухнал!“

Бог ни мисли само доброто. Неговите напътствия и правила са най-добрите съвети за един хармоничен съвместен живот — разбира се, за онези, които се интересуват от тях. Един такъв принцип е и подчинението на жената в семейството. Той обаче не бива да се разглежда отделно от другите принципи, които Бог е постановил за брака. Според тях хармоничен брак може да съществува тогава, когато мъжът живее под Христовия авторитет, когато жената го допълва (при което те стават способни да живеят и работят в екип — тогава не може да има две „глави“). Това подтиква мъжа още повече да се грижи и обича жена си така, както „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“.

И двамата, и мъжът и жената, са създадени по Божия образ (Битие 1:27). Отникъде не личи, че жената е с нещо по-низша от мъжа. Те и двамата получават от Бога една и съща чест, една и съща обща задача („обладайте земята, и владейте…“ — ст. 28).

Дадено е и още едно предназначение на жената — тя трябва да бъде „помощник“ или по-скоро „допълнение“ на мъжа (Битие 2:18). Тук вече някои наши съвременнички започват да се мръщят. Те вече не познават честта, достойнството, благословението на помагането. Материализмът, който иска всичко да се плаща, който иска да експлоатира и да владее, е изкривил нашите представи и е превърнал помагането в нещо обидно.

Да бъде помощник, допълнение, не означава унижение за жената — тук не се прокламира нейната малоценност, а нуждата на мъжа от помощ и допълване! Той се нуждае от допълване — какво прекрасно предназначение е това, да бъдеш поставен редом с някого! Каква чест е да си предназначен за някого, когото обичаш (когото си решил да обичаш).

Подчинението няма нищо общо с робството — жената, вързана с желязна верига за „пашата“, който може да я използва и насилва както си иска, тя никога не може да си каже мнението, трябва само сляпо да се подчинява. Един такъв възглед няма нищо общо с библейската идея за подчинението.

Подчинението е вътрешно отношение, една нагласа на личността, която естествено се изразява и в дела.

Много жени се опитват да се подчинят на тази библейска заповед. Те вършат това, което казва мъжът, подчиняват се сляпо — но в повечето случаи в душата им бушува прикрито негодувание. Да търпиш всичко, няма нищо общо с доброволното подчинение. Това не може да бъде истинска хармония. Подчинението означава да възложиш упованието си на Господа и въз основа на тази вяра да поискаш да бъдеш помощничка на мъжа си!

Често се чува следното възражение: „Но Вие не познавате мъжа ми! И да искам не мога да му се подчинявам, защото той не може да управлява семейството.“ Не се съмнявам, че много мъже нямат никаква представа от своето положение в брака. Но Вие, като жена, не трябва да разчитате основно на мъжа си и да очаквате от него да е „съвършената глава“, а да разчитате на Христос, и именно на базата на това упование можете с вяра да направите експеримента да се подчините на мъжа си.

„Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си.“ (1 Петрово 3:5)

И така, уповавайте не на мъжа, а на Бога!

Само с тази вътрешна нагласа жената може истински да обича мъжа си, а това означава — да търси най-доброто за него, да открива неговите потребности и да ги задоволява. С това тя всъщност изпълнява същата задача, която има и мъжът по отношение на нея, и двамата могат да видят как човек се обогатява, когато дава от себе си. Но как изглежда това на практика? 

Приспособяване

Подчинението означава за жената и приспособяване. Когато две различни личности живеят заедно, интересите им неминуемо влизат в противоречие. В събота вечер мъжът иска да отидат на плуване, а жената предпочита да си стои вкъщи. Тя желае да отидат на почивка, а той — да пестят за кола. На нея се ще вечерта да се поразходят из града и накрая да седнат някъде да хапнат сладолед, а той е уморен. Тя иска да отидат при майка на Великден, а той — да отидат за няколко дни на хижа. Тя предпочита да поговорят за някои проблеми, а той — да си чете вестника. Тя иска да отиде на разходка, той — да си довърши започната книга.

И ако тези конфликти започнат да „се разрешават“, като всеки тръгне самостоятелно по своя път, двамата неминуемо ще се отчуждят един от друг.

Библейското разрешение на такива проблеми е подчинението на жената под водителството на нейния мъж. Тя трябва да предостави на мъжа си взимането на решение, като преди това си е казала мнението или желанието. За нея любов означава доброволно да се приспособи, като има доверие на Бога, че Той ще води мъжа. Мъжът от своя страна ще отговори на такова мило отношение с благодарност и няма да пренебрегне желанието на жена си.

Много жени не забелязват, че със своята непреклонност довеждат мъжете си до пълна резигнация по отношение на тяхната ръководна роля. Мъжът просто оставя „каруцата да си върви“ и бяга от отговорност (или от водителството, което жената изисква от него, докато желанията не се разминават с неговите).

Дайте на мъжа си да разбере, че Вие сте готова да се приспособите към него, че приемате неговите решения и радостно ще кажете: „Да, ще го направим!“ Вашият мъж така ще оцени тази свобода на избора, която му давате, че ще започне да обмисля много внимателно своите решения и няма да постъпва глупаво. В такава атмосфера много неща могат и да се обсъдят трезво, вместо да се водят борби. 

Благодарност

Жената също може да засегне и обезсърчи мъжа си с безразличието си. Не сте ли изложени на опасността да приемате много прояви на Вашия партньор като нещо обикновено? Кога за последен път сте благодарили на мъжа си за някоя добре свършена работа, за заплатата, която носи вкъщи, за грижата му, за неговите — дори несръчни — опити да Ви направи комплимент или да Ви достави радост с някой подарък?

Жена, която казва на мъжа си, когато той донесе нещо сладичко: „О, нали знаеш, че не ям сладки неща заради линията си!“, сама ще си е виновна, ако в бъдеще той престане да проявява такова внимание към нея.

Освен това подобна реакция е черна неблагодарност. Неблагодарна е и жената, която смята, че е в правото си да получи подарък, букет цветя или комплимент. Бъдете благодарна, а не изисквайте!

Една жена още в началото на брака на няколко пъти даде на мъжа си ясно да разбере, че не е лошо от време на време да се връща вкъщи с букет цветя. Обаче докато мъжът чувстваше това нейно спотаено изискване, той беше напълно неспособен да го направи — просто го беше страх от формална (дори лицемерна) благодарност. Възможно ли е човек да изисква нещо, което му се полага по право, и същевременно да е искрено благодарен? 

Да подариш себе си

Покажете на своя съпруг любовта си, като му подарите себе си. Например, на кого дарявате красотата си? Кога се гримирате — само когато излизате? Кога си обличате хубавите дрехи — когато отивате на гости? Тогава мъжът Ви със сигурност ще има чувството, че той самият не е толкова важен за Вас. А и какво друго би могъл да си помисли, когато вижда, че се нагласявате, преди да отидете например на лекар, а него го посрещате с мръсната си кухненска престилка и несресана коса? Или когато Ви вижда с хубави дрехи само когато имате намерение да отидете на кафе при някоя приятелка, а на следващата вечер му правите компания, облечена в избелялата, износена рокля на сестра си, която все още може да се носи из къщи? Из къщи — да, но не и пред съпруга Ви!

Ако искате да обичате мъжа си, бъдете красива за него! Любовта иска да зарадва другия!

Помислете си в какъв свеж вид ще изненадате мъжа си тази вечер. Той много ще се зарадва и ще се прибира с по-голямо удоволствие вкъщи, когато знае, че ще го посрещне една жена, която се е постарала да е красива заради него.

Обикновено Вие, като съпруга, определяте атмосферата на цялата вечер — според това как ще посрещнете съпруга си. Дори един преуморен и мърморещ мъж няма да може да запази за дълго мрачното си настроение до една приятно облечена, ухаеща и мила жена. Опитайте, и имайте търпение, ако не постигнете зашеметяващ резултат още от първия път. Във всеки случай си заслужава! 

„Една умна жена знае, че няма по-добра козметика от доброто настроение. Доброто настроение е богатство, което не е трудно да се спечели, ако човек не взима толкова на

сериозно собствената си персона.“

(Е. Мюлер) 

Красотата на жената

Ние не сме отговорни за лицето, което сме получили по рождение. Но лицето, което имаме сега и ще имаме в бъдеще, до голяма степен зависи от нас. При това решаваща е не толкова козметиката, а преди всичко изражението. Именно то прави жената красива. Нито малко дългичкия нос, нито кривите зъби, нито големичките уши не могат да нарушат красотата, която идва от изражението. А откъде идва изражението? То е огледало на душата. Едно весело, миролюбиво, уравновесено, благодарно вътрешно същество винаги си личи по изражението на лицето. И така, бъдете „красива“!

Бог е надарил и тялото Ви с много естествена красота. Помислете само — сам Той го е направил! Противникът на Бога, разбира се, винаги се опитва да изкриви и изврати всички дела на Създателя. И понеже много християни виждат това, те попадат в другата клопка, люшват се в другата крайност — да не обръщат никакво внимание на красотата на тялото, дори да я обявяват за „светска“. При това те забравят (също и по отношение на дрехите), че Бог е създал и формите, и цветовете, че Той украсява една пролетна поляна с хиляди весели цветове и се радва на хармоничното многообразие, на красотата.

Духът на исляма например, който задължава жените да носят фереджета и тъмни дрехи, е напълно противоположен на евангелието, което носи радост. Една жена, която се поддържа, която се облича с хубави, с вкус подбрани дрехи, прославя своя Създател.

В будизма, при десетте заповеди на Буда, срещаме същия дух: (8) Забраняват се украшения от цветя, парфюм, грим и накити; (9) Забранява се спане на удобно легло и т.н.

Лицето и дрехите трябва да изразяват вътрешното състояние на човека. Затова няма нищо лошо в използването на грим — разбира се, с вкус и приличие. Това може да допринесе вътрешната красота на душата да се изрази и външно.

Но ако някой се опитва с „белило и червило“ да прикрие подлост, похотливост или бездуховност, това е лъжа и измама. От тази лъжа може да се заблуди само човек, който поради нечистите си мотиви сам иска да бъде заблуден. Красивото изражение, подходящо подсилено с вкус и мярка, няма нищо общо с намацаното лице на жена, която се стреми да прикрие вътрешната си празнота. Това са толкова различни неща, че Соломон (който е разбирал доста от тези работи) е казал: „Както е златна обица на носа на свиня, така е красива жена, която страни от разсъдък.“ (Притчи 11:22)

Мила съпруго, Вие можете и трябва да бъдете красива!

Дрехите също трябва да изразяват вътрешното същество. Какво е Вашето вътрешно същество — безцветно, сиво и подтиснато или радостно, щастливо и доволно? Вашето облекло трябва да има индивидуалност. Жена, която винаги следва модата, винаги ще е облечена грозно, тъй като човек не може да променя според сезона своето същество, което се отразява в начина на обличане. Също така не можете да променяте и прическата си или цвета на косата си на всеки няколко месеца, без с това да издадете своята нестабилност, вътрешна празнота, несигурност и недоволство. Може ли човек да променя на сезони походката или почерка си, които до известна степен също отразяват неговата личност?

Към най-последната дума на модата винаги се придържат жени, които не искат да покажат своята индивидуалност, защото такава въобще няма. Те обикновено нямат понятие от истинска красота.

Жена, която притежава вътрешна красота, никога не би се поддала на мода, която налага подчертано еротично облекло. Следващата крачка би било разголване. Носенето на прозрачни блузи без сутиен, свръх къси полички и т.н. показва, че тази личност иска да привлича вниманието чрез дръзко разкриване на тялото — тъй като няма нищо по-съществено за разкриване.

Това, че една християнка трябва да се пази от съзнателно възбуждане на похотливост, е пределно ясно. Но толкова повече тя трябва да се старае да бъде привлекателна и красива за мъжа си и вкъщи да го посреща като принцеса. Тогава и мъжът ще се радва като принц (в противен случай — като скитник). 

Да бъде приятелка

Бъдете приятелка на мъжа си. Възможно ли е това въобще? Както казахме в началото, приятелството би трябвало да съществува още преди брака. И когато то се поддържа и развива и в брака, тогава разцъфтява един съществен аспект от Вашите взаимоотношения, който дава своите скъпоценни плодове.

Но какво означава приятелство? Темата е много обширна, но само с няколко думи би могла да се синтезира така: Влюбените стоят един срещу друг и се гледат дълбоко в очите. Приятелите стоят рамо до рамо и гледат към общата цел! Тя ги свързва и изгражда доверие помежду им.

Вие можете и трябва да бъдете любима на мъжа си, която го гледа дълбоко в очите, но не забравяйте да му бъдете и приятелка, която застава до него и гледа напред.

Колко жалко за мъжа, който може единствено със своите другари да нахвърля и отхвърля идеи, да разработва и коригира планове и да очаква с нетърпение осъществяването им. Може би в началото на брака той е говорил за тези неща и със съпругата си, палил се е, пресмятал е, споделял е с нея мислите и страховете си, надълго и нашироко е разказвал за своите успехи. А сега седи пред яденето на масата с отсъстващ поглед или има среща с други хора. Когато жена му го попита какво го вълнува, той отговаря: „О, нищо съществено.“ Всъщност обаче той има предвид: „Нищо съществено за тебе!“ При това положение жената не е вече приятелка.

Как се стига до такова развитие? Най-често когато жената слуша плановете на мъжа си с лека (понякога иронична) усмивка, прави тук-там по някое глупаво възражение, подхвърля няколко разсеяни забележки, пита за нещо несъществено, като едва потиска прозявката си, така че мъжът скоро забелязва, че тя не се интересува истински от темата. Той усеща, че до него не стои някой, който се вълнува от същата цел и обмисля заедно с него плановете му.

Като доказателство за това жената го прекъсва и заговаря на друга тема — нещо за домакинството, съседите, модата или роднините, които е поканила на обяд следващата неделя.

И така, след известно време той престава да говори с нея за своите идеи и мечти, за своята работа и вълнения. Той също започва да се осведомява за някой роднина и пита дали да не поканят и него, разказва за котенцето на съседа и за децата, които отскоро живеят на същата улица и са ужасно невъзпитани.

Теми — колкото щеш, но насред разговора тя забелязва, че той крадешком си поглежда часовника или с половин око чете заглавията на вестника. Това я вбесява — тя се чувства пренебрегната! А той си облича палтото и отива при колегата си, при приятеля си — защото си няма приятелка.

Мила съпруго, стремете се да станете приятелка на мъжа си, да делите с него не само дома и леглото, но и неговия свят. За тази цел не е необходимо да разучите упътването на някоя нова машина, над която той работи, или да изкарате компютърен курс за напреднали. Никой и не очаква това от Вас. Една приятелка участва в живота на мъжа си по един интелигентен, благ, другарски начин. Той се нуждае от Вас повече, отколкото може би и сам съзнава. Вашата подкрепа, похвала, Вашата преценка са по-важни за него от компетентната преценка на специалистите. Но може и да се наложи да прочетете някоя книга за селското стопанство в третия свят, защото Бог е вложил този проблем в сърцето на мъжа Ви. Жени, които не искат да чуят нищо за търговия или изкуство, или професия, или политика, изгубват приятелството на своя съпруг, проиграват лекомислено привилегията да бъдат истински партньори на мъжете си.

Останете негова приятелка (доверен човек, който стои рамо до рамо) и когато мъжът Ви преживява някой провал, професионален неуспех, когато остане безработен или го сполети някое друго изпитание. Когато всички други го изоставят, ще си проличи доколко Вие сте му истински приятел: „Приятел обича всякога, и е роден брат по време на нужда.“ (Притчи 17:17) 

следваща глава Въпроси и отговори