“Екипажът“

Да управляваш яхта, се учи. Да обичаш — също. Както при едното, така и при другото има някои принципни правила, които трябва да се спазват.

Нека да разгледаме по-отблизо този „екипаж“, отговорностите и задълженията на брачните партньори. 

Идеята за допълване

“Не е добре за човека да бъде сам“ — каза Бог и създаде Ева за Адам. Тази мисъл е важна за всеки брак: Бог Ви дава брачния партньор, за да Ви допълни! Човекът е сътворен с определена цел — на първо място за Бога. Бог го създаде, за да общува с него, за да бъде едно цяло с него. Следователно отделеният от Бога, независим от Бога, безбожен човек е непълноценен в своето съществуване. В него остава, както е казал известният физик Блез Паскал, един вътрешен вакуум. Бог иска да запълни този вакуум, тази празнота. Ако човек откаже това, той ще трябва да я запълни с разни други неща. Той се впуска в разни дейности, търси си хоби, което да го залисва, вкопчва се в материални ценности или търси все по-нови и нови авантюристични преживявания — само за да установи накрая, че празнотата си е останала и всичко е било гонене на вятъра.

Бог е сътворил човека и за общение с други хора. Деца, върху които са били правени опити за “стерилно“ отглеждане, без никакво човешко общество и внимание, са умирали. Така и бракът е един израз на това, че ние поединично не сме завършени, а сме създадени за общение едни с други. Неженените християни също могат да имат пълноценен живот, когато се научат да живеят в общение с Бога и с другите вярващи.

Приложете този принцип в собствения си брак: допълвайте партньора си, вместо непрекъснато да критикувате недостатъците му!

Тъй като мразя да закъснявам, много ценя точността — особено в неделя сутрин. Заставам напълно готов на входната врата — и чакам! Едната обувка на дъщеричката ми е паднала някъде и сега не може да се намери, а жена ми още се мотае в банята. Настроението ми спада до нулата. “Не можете ли поне веднъж да сте готови навреме!“ — проехтява внушително из цялото жилище с пълното убеждение, че семейството ми наистина се нуждае от това изобличение. Втурвам се към колата, гумите демонстративно изсвистяват на тръгване, завоите по необходимост се взимат остро — за да могат всички съвсем ясно и физически да разберат, че за в бъдеще трябва да бъдат по-точни…

Внезапно ми хрумва мисълта, че може би пък аз трябва от такива случки да се уча на търпение. Точно това ми липсва и точно затова любимите ми хора са толкова неточни — за да се науча да бъда търпелив. Е добре! Прощавам на жена си и решавам да се упражнявам в търпение… Но някак си тази мисъл не ме радва особено. Мисля си по-нататък — как бих могъл да помогна на жена си да преодолее тази своя неточност? В подходящ момент подхващам темата: “Скъпа, какво смяташ, че мога да направя, за да се научиш да се оправяш навреме с всичко?“ “Първо, би могъл да приготвяш закуската в неделя сутрин“ — гласи готовият отговор на моята скъпоценна половинка. Тръпки ме побиват, тъй като обикновено, след “първо“ идва и “второ“, а дори и “трето“. Каква проницателност(!): “Второ, би могъл да свариш кафето, докато аз обличам малката, трето, когато звъни телефонът, да го вдигаш ти, а не да ме пращаш мене, а също би ми помогнал, ако сам си взимаш чорапите, вместо да викаш: “Нямам чора-а-пи-и!, и още…“

И така, аз все повече и повече “опознавах себе си“!

Значи проблемът не бил в това, че жена ми е неточна, а в самия мен! До този момент аз не бях забелязал, че тя е абсолютно претоварена в неделя сутрин. Аз практически не я бях допълвал, защото не помагах да се справи с многото си задължения.

Всеки от партньорите внася в брака множество слабости и грешки. Единият е разсеян, другият е срамежлив, единият е небрежен или пък отдава голямо значение на хорските приказки, другият обича да се затваря в себе си. Съществува опасност от (словесни) престрелки: “Ти трябва най-сетне да престанеш …, Пак започваш да …, Никога няма да можеш …, Няма ли поне веднъж … Е, за кой ли път вече …“ Стоп! Слабостите и грешките са част от вашия партньор! Вие обаче имате за задача да го допълвате с вашите действия, а не да го направите съвършен!

Христо е много затворен човек. Той не успява както трябва да сподели с жена си неприятностите, които има в службата си. Лиляна страда от неговото подтиснато настроение и постоянно го притеснява с въпросите си: “Защо премълчаваш нещо? Защо не говориш открито с мен? Защо не ми кажеш какво става?“ Това непрестанно питане води до точно обратния ефект: Христо още повече се затваря в себе си и реагира с раздразнение. Когато Лиляна се научава да приема тази черта от характера на мъжа си и самата тя да споделя с него (а не само да бърбори за себе си), тя успява да създаде вкъщи такава атмосфера, в която Христо може да се отпусне и да сподели спокойно и открито мислите си. Така те вече могат заедно да намират решения на проблемите в открити разговори, в които има място както за въпроси, така и за внимателна критика.

Не забравяйте това: Вие сте дадени на партньора си за допълване, а не за поучение или възпитание. Ние можем да се допълваме в най-различните житейски ситуации, като заедно постигаме нещо и се радваме, като взаимно се изтърпяваме и приспособяваме един към друг. В радост или скръб, в здраве или болест, в близост или раздяла, в младост или старост, в успехите или разочарованията на всекидневния ни живот ние трябва да знаем, че бракът не е замислен като възпитателно учреждение, а като едно цяло, в което двете отделни части се допълват взаимно. Бракът не трябва да се превърне в начало на самота на двама или в край на личната свобода, а в най-висше отношение на доверие и подкрепа между един мъж и една жена. 

Идеята за единството 

“Така че те не са вече двама, а една плът“. (Матей 19:6)

“Така са длъжни и мъжете да любят жените си, като своите тела. Който люби жена си, себе си люби“. (Ефесяни 5:28)

Преди известно време гостувах на един вярващ професор в Кьолн. Жена му беше сготвила чудесен обяд, който той много похвали. „О, не трябваше да го правя, та това е всъщност самохвалство“ — каза той изведнъж и смигна шеговито — „та нали жена ми и аз сме едно цяло!“

За съжаление това съзнание се среща много рядко сред женените двойки. Бог казва, че бракът представлява едно цяло, че мъжът и жената са едно. Затова ние, мъжете, би трябвало да обичаме жените си и да се грижим за тях като за собствените си тела, защото както аз съм едно с тялото си, така съм едно и с жена си. Аз трябва да ям, да спя и въобще да се грижа за тялото си, за да бъда жизнеспособен като цялостна личност. Ако занемаря тялото си, като напр. престана да ям, в най-скоро време ще се съсипя и физически и душевно така, че няма да мога да върша работата си, нито да изпълнявам задълженията си.

Който занемари жена си, съгрешава против брачното тяло и няма да може да изпълнява задачите, които Бог е дал на мъжа и жената в брака.

„Но това са егоистични мисли — би подхвърлил някой. — Аз обичам жена си единствено заради самата нея, а не заради моите собствени потребности.“ Много добре, продължавайте все така, но внимавайте да не би любовта Ви да добие горчивия привкус на покровителствена, хладна дистанция. Библията е много реалистична и практична — мъжът е зависим от своето тяло и затова внимателно ще се грижи за него. Ако той се грижи по същия начин и за жена си, защото поради брачното единство той е зависим от нея, то това не е егоистична слабост, а благодарно приемане на собствената недостатъчност. Освен това аз бих желал да мога изпълнявам по-добре дадените ми от Бога задачи, затова трябва да ям; а за да може бракът ми да изпълнява предназначението си и да има успех, аз също така трябва да се грижа за жена си.

Всяка съпруга има нужда от съпруг, който я разбира, който „живее благоразумно“ с нея (1 Петрово 3:7), т. e. според своето знание. Това означава, че мъжът трябва да се научи да разбира жена си и да се съобразява с нейните особености — душевни и физически.

Така също и всеки съпруг се нуждае от съпруга, която се старае да го разбира и която може да се съобразява с егоистичните му слабости —по-характерни за мъжете, отколкото за жените.

По този начин се развива едно все по-пълно чувство на единство. Съпрузите знаят, че могат да се облегнат един на друг, защото всеки от тях живее с чувство за отговорност към другия и не изпуска от поглед радостта и щастието на партньора си — включително и в сексуалната област. Двамата са „в една лодка“, те са едно по отношение на общи принципи, цели, както и в практическите неща като финанси, възпитание на деца и прочее. Затова например никой от двамата никога няма да обвини или да унижи другия пред децата (или пред друг човек).

следваща глава Потребности на жената