Въпроси и отговори

Приковани един към друг с веригата на брачното свидетелство…? 

„Според мен любовта трябва да бъде доброволна. Аз и приятелката ми живеем като семейство, без да сме сключили официален брак, за да може всеки от нас да има свободата, както и преди, да казва да или не. Ако се оковем един за друг с веригата на брачното свидетелство, любовта ни вече няма да бъде доброволна, а по задължение.“А. Т.

Това звучи много благородно, но не отговаря на действителността, защото:

1. Няма истинска любов без волево и съзнателно решение за устояване, и когато дойдат бурите. Любовта се основава на свобода на избора — Вие може доброволно да решите към кого искате да се привържете за цял живот, кого искате да обичате за цял живот! Но да продължавате, както и преди, да можете да казвате да или не, това противоречи на истинската любов, защото тя е обвързваща. Истинската любов означава и „задължение“. Така например любовта без вярност не е истинска любов, а егоистична дейност, която мога да упражнявам, докато ми харесва.

2. Във вашето взаимно съжителство Вие не преживявате онова, което се нарича „брак“, защото неотменимото обещание за взаимна вярност изгражда една близост, една рамка на сигурност, уют и защитеност, която е изключително важна, особено при конфликти. От липсата на тази защитна рамка най-често страда дълбоката душевна чувствителност на жената — дори и несъзнателно. Това прави жената несигурна и незадоволена. Проблемите могат да се решават по съвсем друг начин, ако веднъж е дадено отговорно обещание за вярност.

3. Вие искате да живеете в брачни отношения, но без задължения, без готовността, че от брака ви могат да се родят и деца. Това в крайна сметка е егоизъм за двама. Точно децата особено остро се нуждаят от защитната рамка на една доживотна вярност, за да могат да се развиват в атмосфера на сигурност и спокойствие. Може би именно децата биха могли най-добре да Ви покажат, че любовта не е точно онази свобода, при която може на татко един ден да му омръзне да е верен на семейството, а че любовта задължително съдържа в себе си решението за вярност и отговорност. Каква прекрасна атмосфера на сигурност и уют се създава от тази доброволно, от любов поета отговорност! 

Погрешната жена? 

„С Ана се познавахме от два месеца, когато за пръв път спахме заедно. Моите родители са много _толерантни“ и тя винаги можеше да остава при мен, без да се страхуваме, че _ще ни хванат“. Така обаче почти всеки път, когато бяхме заедно, се стигаше _докрай“. Сега, когато си спомням, виждам, че нашето приятелство ставаше все по-зависимо от половия ни живот. Разговорите, които водехме с часове през първите два месеца от дружбата си, ставаха все по-кратки. Скоро се оженихме. В началото на брака ни всичко беше още по-интересно. Ана вече можеше да не се страхува, че ще забременее, или пък, както веднъж тайничко ми призна, че аз няма да се оженя за нея и само я използвам. Но с времето очарованието на първите месеци избледня и интимните ни отношения — въпреки че пак бяха хубави — някак си загубиха голямото си значение. Особено когато се роди и бебето и вече нямахме толкова чести сексуални контакти, проблемите ни надвиха. Тогава установихме, че всъщност въобще не се познаваме. Имахме съвсем различни възгледи, започнаха безкрайни караници и сръдни. Аз все повече бягах при предишните си приятели, защото не можех да издържам напрежението вкъщи. Ана ми каза също, че забелязва в мен навици и черти на характера, които не може да изтърпи. Какво мога да направя? Дали не съм се оженил за погрешната жена?“

А. Ст.

Вие не непременно сте се оженили за погрешната жена, а просто за жена, която не сте познавали.

Вие с Ана сте направили същата грешка, която днес правят много _съвременни“ млади хора — опознават се предимно на сексуално ниво и така се лишават от необходимото време (а също и интерес) за истинско опознаване. Младите хора, които завързват приятелство, разполагат с определено време за опознаване. То се ограничава допълнително от изискванията на професията, образованието или други задължения и затова трябва да бъде използвано още по-разумно, за да може преди сключването на брака да се изгради едно духовно и душевно единство.

Вие с Ана сте пропилели това време в сексуални експерименти (тъй като истински пълноценен интимен живот не е възможен при тези условия) и не сте имали възможност да изградите духовно и душевно единство помежду си.

Затова и не сте могли да се справите с напрежението и възникващите конфликти — отчасти поради изискванията на професията, задълженията в семейството и допълнителното натоварване от първото дете и отчасти поради липсата на опит, който също се натрупва преди брака.

Ако преди да се ожените се бяхте научили да издържате напрежение, да разрешавате проблеми, да обсъждате различни възгледи, а също и ако бяхте опознали недостатъците си и се бяхте научили да ги приемате, можехте да изградите успешен брак. Така обаче приличате на пилот, който по време на полета започва да разучава различните системи на самолета и да се учи да лети — но изискванията, пред които вече се е изправил, са толкова големи, че катастрофата е неизбежна. За разлика от пилотите обаче днес младите хора биват насърчавани „да се вдигнат във въздуха“ без да са се научили „да летят“, да водят брачен (или подобен на брак) живот, без да са създали необходимите предпоставки за това. Не е чудно тогава, че в съвременното общество на всяка крачка срещаме брачни руини, останки от катастрофи — не поради „лош материал“ (бракът е и си остава оптимален), а поради неумение на „пилотите“! 

Анално сношение 

„Какво е Вашето мнение за други форми на телесно съединяване, като например аналното сношение?“

Аналното сношение (вкарването на члена в ануса) трябва решително да се отхвърли и класифицира като форма на его – секса, защото няма такава жена (освен ако не се намира в напреднал стадий на перверзно развитие), която би предпочела аналното пред нормалното (вагинално) сношение.

При мъжа може да се появи желание за анално сношение, поради стремежа му към все по-силни възбуждащи еротични преживявания, който се дължи на притъпените му от его – секса сексуални възприятия.

Освен това обаче трябва да се има предвид, че с такова сношение мъжът излага жена си на сериозна опасност и може да увреди здравето.

На първо място, стените на ануса и правото черво лесно могат да бъдат наранени, тъй като — за разлика от влагалището с неговата многослойна еластична стена от мускули и лигавица — те не са създадени за такъв натиск и триене! Често се стига до леко кървене. През тези фини ранички проникват зарази и се развиват инфекции, могат да се смесят кръв и изпражнения — и всичко това създава условия за развиване на тежки заболявания.

На второ място, много лекари са на мнение, че попадането на сперма в ануса раздразва тъканите на правото черво и това допълнително натоварва имунната система. „Продължителното натоварване дори на здрава имунна система води до нейното отслабване. Следствието от това отслабване поради пренатоварване е, че имунната система може да оказва по-малка съпротива срещу всички външни атаки…“ (G.M. Maughit et al. JAMA 1984, 251, 237— 241)

Освен това може да бъде наранен и пръстеновидният мускул на ануса, което води до неспособност за волево задържане на урина и изпражнения.

Дори и само тези рискове не могат да се съвместят с любящото и грижовно отношение към една жена. 

Останал сам 

„Наскоро останах вдовец. Това значи, че вече нямам брачен партньор, на когото да отдам сексуалността си. Какво да правя с нея?“

Особено за самотни хора — независимо дали са овдовели, разведени или неженени — е особено важно да се придържат към нагласата на любовната сексуалност и да не се подхлъзват в его – секс, тъй като това само ще увеличи още повече и без това съществуващите трудности.

Една лодка е направена, за да плува във вода. Ако няма вода, тя се изтегля на брега и се „зазимява“, защото на сушата не може да служи като добро средство за придвижване.

Сексуалността е създадена от Бога с цел физическо изразяване на любовта към брачния партньор. Ако този брачен партньор липсва — независимо по каква причина — не би трябвало да има и сексуална дейност, защото тя би била не градивна, а само разрушителна.

Трябва също да се има предвид, че сексуалното желание отслабва при липса на полов живот или възбуждащи фантазии, което означава, че сексуалността няма нужда да бъде потискана, а просто „замразена“, „зазимена“. В това няма нищо лошо, както няма нищо лошо и в една лодка, която почива в пристанището. Проблемът се появява тогава, когато човек започне да се стимулира сам чрез мисли и представи. Така действително се създава напрежение и в крайна сметка голяма неудовлетвореност.

От съществено значение е нашето принципно отношение към сексуалното въздържание. Който счита въздържанието за недостатък, за наказание, той ще го чувства и преживява като нещо отрицателно. Той винаги ще има чувството, че нещо губи от живота. А този, който гледа на въздържанието като на една положителна възможност да свързва своята сексуалност все повече и повече с мислите за истинска любов, като за момента я остави в покой и решително се противопостави на его – секса, той ще бъде богато възнаграден.

Апостол Павел например е можел да има пълноценен живот въпреки сексуалното си въздържане, защото се е отдал изцяло на Божията работа и се е поставил изцяло под Божията власт. Неговото сексуално въздържане не го е довело до отчаяние и душевна мизерия.

За разлика от него обаче днес има много неженени или разведени хора, които също живеят във въздържание (понякога дори от християнски убеждения) и отричат извънбрачния его – секс, но са изпълнени с горчивина и озлобление. Те смятат, че са онеправдани от живота — само защото не употребяват своята сексуалност. Те се самонавиват в убеждението колко са нещастни и пренебрегнати, докато накрая наистина го повярват. Това, разбира се, наистина довежда до неудовлетвореност и липса на радост в живота им.

Така например един неженен млад мъж не може да съзрее като личност, ако по цял ден само се притеснява, че все още няма партньорка и че не може да има полов живот. Или ако постоянно се пита дали един ден ще стане добър „любовник“, дали ще може да се прояви добре в сексуалната област. И тъй като този млад човек всъщност очаква его – секс, а същевременно се въздържа от него, той не може да извлече от това положение полза за своето израстване като личност — за разлика от въздържането от любовната сексуалност, което би дало своите добри плодове.

Ето защо особено неженените хора не бива да се поддават на лъжите на „его-секс пророците“, които убеждават, че без полов живот, без оргазъм човек обеднявал и бил непълноценен. Бихме ли могли да определим най-благородния, най-съвършения човек, който някога е живял на тази земя — Исус Христос — като непълноценен? Положително не.

Его – сексът обещава много, но не удържа нито едно от обещанията си и с измама лишава човека от благословението на създадената от Бога любовна сексуалност, която, приета като принцип, обогатява душевността и на човек, който живее в сексуално въздържание. 

Оргазмът при жената 

„Преживявам сексуални кулминации, но те често не са особено задоволителни, защото много рядко ми се случва вътрешен, вагинален оргазъм. Освен това най-често ги преживявам повърхностно и никога — като другите — почти в екстаз. Сега мъжът ми иска да ми купи пръчка за масажи, за да ми помогне. Какво мислите за това?“

Аз естествено не знам какви други фактори във вашите отношения действат за това Вие да преживявате сексуалната кулминация като незадоволителна. Но от думите Ви става съвсем ясно едно — Вие сте станала жертва на измамата на „изследователите на оргазма“. Затова като начало са необходими няколко принципни разяснения:

Зигмунд Фройд, който смята, че още малките момиченца започват да мастурбират веднага щом развият интерес към клитора си, продължава по-нататък в погрешното си мислене и твърди, че следователно зрялата жена трябва да отхвърли детския интерес към клитора си и да се стреми единствено към вагиналните усещания.

За разлика от него Кинси и неговите сътрудници, а по-късно и Мастерс и Джонсън твърдят, че клиторът играе роля при всички жени, че той е центърът на най-силна сексуална възбуда и най-интензивни сексуални усещания.

Пери и Уипъл се опитват да докажат с изследванията си, че едно определено място във влагалището реагира извънредно чувствително на силен натиск. Те наричат това място „точката на Грефенберг“ по името на д-р Грефенберг, първият лекар, който обърнал внимание на този феномен.

Кое от всички тези изказвания е вярно? Кой възглед трябва да споделя християнският брачен съветник? Аз съм убеден, че не бива да се придържаме към никакво схващане, което фиксира оргазма върху една точно определена част от тялото. В Песен на Песните 4:12-15 се казва: „Градина затворена е сестра ми, невестата, извор затворен, източник запечатан. Твоите издънки са рай от нарове с отборни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета, доставящи благоухания като ливан, смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати. Градински извор си ти, кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.“

Тук според мен се показва как трябва да гледаме на женската сексуалност, а оттам — и на оргазма на жената — не като на „червена роза“, а като на градина, която отначало е затворена, а после с любов се отваря постепенно, градина с най-различни растения и великолепно разнообразие.

Смятам, че е много жалко една жена да се фиксира само върху един-единствен вид „цветя“ — тя неминуемо ще бъде ощетена, тъй като прекрасното разнообразие на творението ще убегне.

Има жени, които изживяват оргазма повече клиторално, други — вагинално, а трети — дори само при галене по гърдите или други нежности. Важното е се стремите да радвате мъжа си със своята сексуалност — тогава ще можете с радост и благодарност да приемете и да се наслаждавате на разнообразните „резултати“, т.е. на собствените си сексуални кулминации, независимо какви точно биологични дразнения са довели до тях.

Ето защо бих Ви посъветвал да не ползвате вибратор, нито каквито и да било други технически средства. С тяхна помощ някои жени могат да стигнат до бърз оргазъм — горе-долу както един мъж, който набързо се самозадоволява. Именно тук виждаме как дори сексуалността в днешно време се технизира и все повече се свежда единствено до его – секс.

Дори интензивността на сексуалното преживяване да нарасне наистина, съществува голяма опасност от изпадане в психическа зависимост, от пристрастяване, защото може би с времето тези интензивни преживявания ще могат да се постигат вече единствено с помощта на техническите средства и по никакъв друг начин. 

Страх от забременяване

„Имаме четири деца, които много обичаме. Но за мен би било наистина непосилно да имаме още едно. Страхът от забременяване много силно се отразява на интимния ни живот. Някои наши приятели християни казват, че трябва да оставим предпазването от забременяване на Бога, защото в Стария Завет пише, че Той просто е „затварял утробата“, така че жената не може вече да ражда. Други казват, че трябва да използваме предпазни средства, но в Библията не пише нищо за такива. И ако решим да ползваме, то кои? За сега се придържаме към естествения метод на телесната температура. Но тъй като аз имам много нередовен цикъл, абсолютно „сигурните дни“ са толкова малко, че това ни създава големи проблеми.“

„Затварянето на утробата“ в Стария Завет е наказание — знак за Божия съд. Това няма нищо общо с библейското планиране на семейството. Ние не бива да злоупотребяваме с Бога като евтино средство против забременяване. Аз не мога да минавам на червен светофар и да разчитам, че Бог ще ме пази, нито да зарежа работата си и да разчитам, че Бог някак си ще храни семейството ми. Ние сме длъжни да направим това, което е във възможностите ни — останалото може спокойно да възложим на Бога. Мъже, които искат от жените си да вярват, че „нищо няма да стане“, и водят интимен живот без предпазни средства, най-малкото проявяват липса на любов, защото това не дава възможност на жената да се отпусне истински и да се почувства в атмосфера на сигурност и спокойствие.

Разбира се, в Библията не пише нищо за средства против забременяване. Но там не пише нищо и за пломбиране на зъби, използване на упойки при операции, нито пък че трябва да се гледа в огледалото за обратно виждане, докато се кара кола. И въпреки това ние можем да правим всички тези неща за Божия прослава, защото с тях не се нарушават някакви Божии наредби, нито се подкрепят някакви грехове. Според тези два принципа можем да преценим и въпроса със средствата против забременяване.

Децата са Божи дар, така се казва в Псалм 127. Ние трябва да държим на тази истина, да обичаме и да се радваме на децата си.

Положително не е правилно да се отказваме да имаме въобще деца, за да можем да се наслаждаваме на по-голяма лична свобода и материално благосъстояние. Но и семейство, което обмисля как би могло да получи и отгледа възможно повече такива „Божи дарове“, ще трябва да се придържа в някакви разумни граници. В 1 Тимотей 3:4 се казва, че един духовно зрял мъж „управлява добре своя дом“. Той трябва да се грижи за семейството си, да възпитава децата си във вяра в Бога и да създаде уютен и сигурен дом (сравни и 1 Тимотей 5:8).

По тази причина е необходимо и планиране на семейството. Семейство, което всяка година се обогатява с по още едно дете, в което майката, нервна и раздразнителна, едва насмогва на гигантската работа, бащата трябва постоянно да взема пари назаем и всички заедно живеят в гарсониера — такова семейство не може да бъде кътче на любов и разбирателство. Това няма да бъде дом, начело на който стои един мъдър и разумен глава на семейство.

Мъжът и жената трябва да решат заедно и пред Бога колко деца могат да имат. Дали нещата ще се развият по този план, разбира се, е друг въпрос.

Въпреки че в Библията не са конкретно споменати средства за предпазване от забременяване, в нея има принципи, от които трябва да се ръководим при преценката на различните методи за предпазване.

От уважение към живота и поради отговорността, която носи пред Бога, един християнин не може да ползва методи, които имат дори и частично абортиращо (унищожаващо зародиша) действие. Такъв е случаят при спиралата, „хапчето след това“, а с голяма вероятност и при голяма част от хапчетата против забременяване. Ако двама партньори използват такива средства, те ще бъдат виновни пред Бога —съзнателно или не — за унищожаване на пълноценен човешки живот.

Поради отговорността, която носим за собственото си тяло като „храм на Светия Дух“, трябва да отхвърлим и методи, чиито странични действия могат да са вредни за здравето (напр. хормоналните препарати).

Също така трябва да бъдат отхвърлени и методи, които нарушават хармонията на интимното сношение, като например прекъсването на половия акт (coitus interruptus), който аз лично смятам за грубост. Освен това този метод е и крайно рискован, защото е възможно семенни клетки да се отделят още преди еякулацията. Използването на технически средства от жената, които тя трябва да си поставя преди половото сношение (напр. влагалищна диафрагма, химически средства), също при много жени нарушава душевната готовност, еротичната атмосфера — за разлика от мъжа, когато например използва презерватив.

Физическата любов трябва да бъде израз на духовната и душевна любов към партньора. Затова тя също винаги трябва да желае доброто на другия (сравни Филипяни 2:4).

При жени с нередовен менструален цикъл само _естествените предпазни методи“ като например температурния метод не са за препоръчване, тъй като изискват дълги периоди на въздържание. Освен това някои жени имат засилено сексуално влечение около овулацията, т.е. по време на най-голямата вероятност за забременяване. А точно тогава „естествените предпазни методи“ го забраняват.

Аз лично бих Ви препоръчал „комбинирания метод“ на д-р Виндекер — температурния метод, разширен с използването на презервативи.

Температурният метод дава възможност за определяне на деня, в който настъпва овулацията. За тази цел е необходимо жената всяка сутрин преди ставане в един и същи час да измерва температурата си в ануса в продължение на пет минути. Измерената температура всеки ден трябва да се записва. Така се получава температурна крива от типа, представен на фигурата. Овулацията настъпва в деня, в който се наблюдава внезапно понижаване на температурата. След нея температурата се повишава и през втората част от цикъла е с 0,5 — 0,8° по-висока. Тъй като зачатието е възможно при полово сношение в денят на овулацията и в двата предшестващи го дни наблюдението на температурата трябва да се извършва в продължение поне на три месеца, за да може да се предвиди с голяма степен на вероятност деня на настъпване на овулацията.

При заболявания, придружени с висока температура, методът е неприложим, както и при рязка промяна на ритъма на живот. Тъй като методът има определена степен на риск, особено за жени с нередовен цикъл, той задължително трябва да се комбинира и с използването на презервативи. 

Нудизъм 

„Какво мислите по въпроса за нудистките плажове?“

По този въпрос искам най-напред да цитирам Р. Хьонайзен, който в една статия в списание _Етос“ (кн.8, 1986 г.) пише: „На какви идеи се основава нудизмът? Може би човек се поти по-малко, ако се освободи от банските? Или цялостният загар е много по-здравословен? Едва ли. Тогава, ако причините не са практически, те явно са в сферата на мислите, съзнанието, фантазията, представите, желанията на човека. Може би носталгия по изгубения рай? Когато човек е гол, по-близо ли е до рая? Или просто отива при голите, за да зяпа и — съзнателно или несъзнателно — да възбужда сексуалната си фантазия?

Но поддръжниците на нудизма пропускат един факт: Те не приемат, че срамът и покриването на голотата имат своята причина в човешката история. Библията казва, че при сътворяването на човека голотата е била естествена за него. Това е било състояние, при което не е съществувала преграда, вина, която да разделя човека от Бога, а и хората помежду им. Това се е променило след грехопадението (сравни Битие 3). Падението, своеволно избраният път на неподчинение и последващото прозрение са предизвикали срама. Обърнете внимание на реакцията на Адам — след извършването на греха той вече не възприема голотата като естествено състояние. И това положение на нещата не се е променило и до днес.

Бог е облякъл човека, за да не го притеснява срамната му голота. Според Библията обличането с дрехи, покриването на голотата не е задължение, а реакция на виновния човек спрямо светия Бог. За онези, които съзнават това, облеклото е помощ, а не ограничаване на свободата.

Покриването на тялото си има своя смисъл. А може би и точно този — да предпази нашата психика от затъване във водовъртежа на инстинктите и желанията. Срамът е защита, която прави възможно създаването на една интимна сфера, в която може да се навлиза само в рамките на брака. Наистина ли е естествено хора, които иначе нямат никаква интимна връзка, да се показват голи един пред друг?“

Към тези мисли искам да прибавя още две, които засягат по-скоро пораженията, до които води нудизмът.

По правило голото, красиво женско тяло действа възбуждащо на мъжа, защото той реагира повече на визуални дразнения. Тази гледка може да го „привлече“ и да го подведе към егоистична, неморална злоупотреба с неговата сексуалност (например мислено прелюбодейство със съответната жена). Дори и човек да не „подхранва“ съзнателно тези възприятия, те неминуемо ще предизвикат в него възбуда. В резултат на визуалното дразнение в кръвта се отделят определени хормони — една съвсем естествена физиологична реакция.

Егоистичната „стара природа“ на християнина винаги ще желае да задоволи подобно пожелание и това ще доведе до вътрешна борба (между „Духа“ и „плътта“, както е казано в Галатяни 5:17). Ако човекът се възпротиви на плътта, той ще устои на изкушението с помощта на Господ Исус.

Но точно тук е решаващият момент: „Който сам се бута в изкушението, пада!“ — казва една поговорка. Който сам, доброволно се излага на постоянно изкушение (чрез постоянно гледане на еротични дразнители), той рано или късно ще бъде победен. Не е ли точно това проблемът на мнозина съвременни християни? Те гледат възбуждащи филми, четат такива списания, а после се чудят, че не издържат на изкушението, което сами са си избрали!

Ако човек ходи на нудистки плаж, той съзнателно се излага на споменатите визуални дразнения, които обикновено не го отминават безследно. Съзнателно казвам „обикновено“, защото има хора, при които може да се получи и съвсем друга реакция. И тук стигаме до втория съществен ефект от нудизма.

Има много привърженици на нудизма, които страдат от фригидност и импотентност. Това са хора, при които постоянното разголване на тялото е предизвикало притъпяване, безразличие и безчувственост (проблем, който между другото имат и доста гинеколози). Един съпруг ми довери, че постоянното гледане на голи женски тела напълно е разрушило еротичната, магнетична атмосфера на брачните му отношения. Той прибягваше до по-силни стимулиращи средства от областта на порнографията, защото разголените гърди на жена му вече бяха станали нещо съвсем обикновено, което не му правеше никакво впечатление. Нудизмът унищожава необходимата еротика и привлекателна сила на двата пола, което има много отрицателни последици за някои семейства.

Може ли да се счита за нормално, когато малкият син на едно нудистко семейство до такава степен е свикнал с женската голота, че по-късно и тялото на неговата собствена жена му въздейства не повече от вида на оскубано и осолено пиле?

Досега се ограничихме в разсъжденията си до предположението за естетически красиви тела. Но колко потресаващи са разказите на млади жени, които още като малки момиченца са били дотолкова отвратени от гледките на _разголена мъжественост“, че тези чувства впоследствие се пренесли и върху половите органи на собствения им съпруг.

Един млад мъж също ми разказа за последиците от своето нудистко минало — той така се погнусил от лъщящите от плажно масло женски тела и тресящи се тлъстини, че само при мисълта за женско тяло моментално си представял тези картини и изпитвал непреодолимо отвращение.

В заключение трябва да се каже, че винаги, когато интимната атмосфера се разкрие, разголи и стане достъпна за чужди очи (както например и в смесените сауни), това не действа положително на интимните брачни отношения. По този начин се разрушава онова, което Бог е искал да подари в брака — атмосферата, необходима за една ощастливяваща любовна сексуалност. 

Какво означава „перверзен“?

Перверзен означава „изроден“, „извратен“ или „отклоняващ се от нормалното“. Ето защо, за да се прецени кое е перверзно, трябва първо ясно да се дефинира, кое се счита за нормално. Очевидно всичко зависи от това, какъв мащаб се използва. От библейска гледна точка (която за мен е валидна) нещо е нормално, ако отговаря на Божиите норми. Всичко, което се отклонява от тези норми, от Божия замисъл, е ненормално. Който обаче поставя на престола и счита за абсолют не Бога, а някой човек или човешкото общество, автоматично установява друг мащаб. Тогава за него „нормално“ е това, което е обичайно в обществото, това, което практикува мнозинството. Забелязваме ли обаче на какви огромни и чести промени е подложен такъв мащаб? Защото разбиранията и нормите за поведение на нашето общество се менят непрекъснато. Това, което е валидно днес, най-вероятно няма да важи утре. Еталон, който често се променя, не може да бъде вече истинска мярка — той става неизползваем и ненужен. Той не служи на никого. Един истински еталон трябва да бъде абсолютен, една норма трябва да има постоянна и стабилна основа.

По отношение на сексуалността установяваме, че според днешните обществени норми много малко неща вече се считат за перверзни и ненормални (евентуално все още мазохизма и садизма).

От гледна точка на Библията обаче ненормално или перверзно е всичко онова, което не отговаря на Божиите норми, което противоречи на Неговия замисъл за човека.

В интимната област това означава, че любовната сексуалност е нормална, защото тя отговаря на Божия замисъл при сътворението. Его – сексът, в каквато и да било форма, е по принцип ненормален, перверзен, защото противоречи на Божиите норми и не се съдържа в Неговия замисъл.

Например днес в много обществени кръгове се счита за съвсем нормално някой мъж да отиде в публичен дом и да спи с проститутка. Но в очите на Бога това действие е ненормално, перверзно.

За брака важи следното: ако един мъж не се стреми принципно да създаде необходимата за жена му атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение и безогледно я принуждава да спи с него, неговото държание е в истинския смисъл на думата перверзно, тъй като това е явна проява на его – секс.

Всякакви навици като разглеждане на порнографски списания, гледане на секс-филми, самозадоволяване и мислено прелюбодейство, които в никакъв случай не служат за доброто и щастието на брачния партньор и не стимулират по никакъв начин любовната сексуалност, също трябва недвусмислено да се окачествят като ненормални и перверзни.

За разлика от това милувките и нежностите преди интимното сношение явно са проява на любовна сексуалност и по правило не можем да ги наречем перверзни.

Но също така става ясно, че не може да се направи „списък на позволени неща и перверзни неща“, и че е естествено да има индивидуални различия. Това, което някой човек възприема като приятно (в рамките на любовната сексуалност), може за друг да бъде неприятно и дори отблъскващо. Да бъде принуждаван един човек към нещо, което той възприема като отблъскващо, трябва да се окачестви като перверзия.

Следните принципи биха могли да Ви бъдат от полза:

— Партньорът никога не трябва да бъде принуждаван да търпи или върши сексуални действия, които той счита за неприятни или дори отблъскващи.

— В сексуалното поведение никога не бива да има нещо, от което партньорът да се погнуси и да се почувства засегнат.

— Партньорът никога не трябва да бъде принуждаван към сексуално поведение или практики, които служат предимно за собственото задоволяване и удоволствие.

Тези принципи са полезни там, където и двамата партньори имат здраво библейско разбиране за сексуалността. Ако някой от партньорите по принцип се отвращава от сексуалните отношения, то в основата на това стои дълбоко психическо разстройство — може би някои непреработени минали преживявания или — което е по-често явление — погрешно мислене по въпроса за сексуалността. И в двата случая нещата трябва да се обсъдят, да се изяснят конкретно и да се преодолеят. 

„Мъжът ми обича перверзии“ 

„Моят невярващ мъж няма никаква представа от любовна сексуалност и поради това изисква от мен перверзии. Чувствам се използвана като прост сексуален обект. Какво мога да направя срещу това?“

На Вашия въпрос не може да се даде стандартен отговор. Тук също трябва да се намери „златната среда“.

Един аспект на пътя за разрешаване на този проблем е Вие да се опитате да спечелите съпруга си със сърдечния израз на Вашата любов (включително и физическа) и да му помогнете да разбере какво е истинска любов. Разбира се, това често ще означава Вие да бъдете сексуално активна, дори и без да изпитвате особено влечение. Това ще Ви струва усилия на волята и много енергия. Но помнете, че да обичаш истински означава по принцип да изследваш и да се опитваш да задоволиш истинските потребности на другия, да си готов винаги да търсиш доброто на другия — дори и без подкрепата на моментните си чувства.

Волевото решение да изразявате Вашата любов към мъжа си и с помощта на тялото си не Ви превръща в унизен сексуален обект, а Ви придава достойнството на човек, който съзнателно обича.

Другият аспект на пътя е, че Вие, като християнка, не можете да съгрешавате заедно с него и по този начин да стимулирате още повече греховното поведение на мъжа си.

Нека илюстрираме това с един екстремен пример: Вашият мъж иска от Вас да участвате с него в групов секс. В този случай Вие трябва съвсем ясно да му заявите: „Тъкмо защото те обичам и защото съм християнка, не мога да подкрепям греховете ти и категорично отказвам да направя това!“ (Също както и жената на някой алкохолик не бива да го подкрепя, като го придружава на „запоите“ му).

Къде точно във Вашия случай е границата или къде е „златната среда“, ще трябва сама да откриете. Но аз съм убеден, че и от един невярващ мъж може и трябва в известна степен да се очаква целенасочена любов. Ако поведението на Вашия съпруг граничи с животинското, т.е. той използва сексуалността си изключително и само за задоволяване на собствените си инстинкти, без и в най-малка степен да се съобразява с Вас, тогава би било по-добре да му откажете интимна близост, защото в противен случай само стимулирате у него отрицателното развитие на его – секса.

По принцип обаче може да се каже, че Вие като християнка не сте длъжна да търпите да бъдете унижавана като сексуален обект. (По този начин Вие няма да спечелите уважението на съпруга си, а напротив — той ще Ви презира, което винаги въздейства разрушително върху един брак.)

И така, Вие, от една страна, ще трябва да покажете на мъжа си, че го приемате като човек и че съзнателно сте се решили да го обичате, а също и че сте готова да го дарите с любовна сексуалност, но от друга страна, трябва да имате твърдостта да му обясните, че Вие сте една скъпоценна личност, която Христос е изкупил, и затова не можете да позволите с Вас да се злоупотребява като с „гумена кукла“ — а също и че това никак няма да е от полза и за него като мъж, нито пък ще помогне на сексуалното му разстройство. 

Мога ли да откажа „дължимото сношение“? 

В 1 Коринтяни 7:3 и 4 е писано: „Мъжът нека има с жената дължимото сношение, също и жената — с мъжа. Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.“

Тези думи не показват ли ясно, че:

а) Половото сношение е задължение, което ние трябва да изпълняваме, независимо дали това ни се иска, или не; и

б) Моето тяло е собственост на съпруга ми и той може да разполага с мене както и когато си иска? Изглежда като че ли от гледна точка на Библията аз нямам право да му откажа полово сношение.“

Гръцката дума, която тук е преведена „дължимото“, се среща освен тук и в Матей 18:32, и в Римляни 13:7. И на двете места става дума за правен дълг, чието изпълнение естествено се очаква.

И така, в брака мъжът дължи на жената истинска любов и уважение, също както и жената — на мъжа (Ефесяни 5:25,33; Тит 2:4; 1 Петрово 3:7). Към тази любов и уважение спада и тялото, което брачните партньори си дължат един на друг като израз на своята любов. Егоизмът и тук разваля всичко. Разбира се, той може да е едностранен, например когато жената отказва на мъжа си сексуално сношение, за да го изнуди за нещо, или пък мъжът безогледно изисква задоволяването на сексуалните си страсти. Но такъв егоизъм и неговите последствия категорично противоречи на — „дължимото сношение“ — това, за което двамата са поели отговорност един към друг.

Какво може да направи жената в такъв случай?

Тя трябва да помни, че е длъжна да даде на мъжа си „дължимото“ — любовта, която иска да даде на другия най-доброто, а не да му навреди. Но ако мъжът изисква от нея просто да му угажда сексуално, тогава тя има не само правото, но и задължението пред Бога да му откаже.

Нека сравним това с Ефесяни 5:22-24. Там четем, че жените трябва да се подчиняват на своите мъже „във всичко“ (ст. 24), но, както и на много други места в Новия Завет „във всичко“ не е абсолютно, а се ограничава от ст. 22: жените трябва да се подчиняват на мъжете си както на Господа. Това означава, че подчинението има граница, и тя е там, където жената поради послушанието на мъжа си трябва да бъде непослушна на Господа.

И така: жената трябва да отдава дължимото на мъжа си, но не бива да забравя, че във всичко — което включва и брачното легло — е отговорна пред Бога, и затова при някои обстоятелства ще бъде принудена да противоречи на мъжа си, да не му се подчинява, за да не съгреши пред Господа и да подкрепя неговото греховно поведение.

Бенедикт Петерс 

следваща глава Под сянката на кръста