Водеща роля и задачи на мъжа

„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“ (Ефесяни 5:25)

Тук Павел се обръща специално към мъжете. И като мъже, ние трябва да признаем, че често се опитваме да действаме обратно на това слово, а именно да мислим първо за собствените си желания, като егоистично използваме жените си за тяхното задоволяване.

Мъжът може да злоупотреби с водещата си роля, като я използва за налагане на собствените си желания. Разбира се, има моменти, когато трябва да се вземе някакво решение, което може да предизвика съпротива или недоволство. Но въпросът тук е: „Употребявам ли авторитета си за доброто на моя партньор?“

Задачата да ръководя включва и задължението да правя това със съответната отговорност и мъдрост, да мога да се ориентирам дали съм на прав път. Пилотът на един „Боинг“, който поема отговорността за стотици пътници, се нуждае от бордови инструменти, от радио и от помощници, за да може да се ориентира.

Един съпруг също се нуждае от „бордови инструменти“, тоест мащаби ( Библията) и други помощници, до които да може да се допитва. И точно тук до него стои неговият „втори пилот“ — съпругата му.

Правото да определя посоката и да взема решения го принуждава както да излита и да каца на определеното време, така и да прави корекции в курса. Погрешните решения, които се дължат на лошо ориентиране (което може да се дължи например на един пропуснат разговор със съпругата), не бива да се омаловажават! 

Да бъдеш служител

Така както Господ Исус използваше авторитета си за доброто на Своята църква и при това стана служител (виж измиването на краката в Йоан 13), така и мъжът трябва да упражнява своята ръководна роля за доброто на семейството си, като разбира, че същевременно трябва да му служи. 

Да се идентифицираш

Исус Христос се идентифицира със Своята църква! А аз като съпруг? Отъждествявам ли се напълно с моята жена, с нейните борби, болки, страхове, успехи и страдания, с нейните щастливи и тъжни преживявания, с нейните постижения и неуспехи? 

Съжителство 

„… и вие, мъже, живейте благоразумно, като с по-слаб съсед, с женския пол…“ (1. Петрово 3:7)

Тук апостол Петър иска да разкрие на своите събратя принципа, че мъжете трябва да живеят с жените си. Ясно е, че това не означава да бъдат съквартиранти с обща кухня, спалня, всекидневна и прочее Живеене означава: съ-(заедно) жителство, споделяне, допълване, една дълбока вътрешна връзка.

Колко често бракът се превръща в една обществена единица, където съществува „разделение на труда“: Той се грижи за печеленето на парите, тя — за покупките, той се занимава с ремонтите вкъщи, тя — с възпитанието на децата… Това не е пълноценен брак! Според Словото мъжът има задължението да споделя преживяванията и грижите на жена си и да се занимава и с въпросите, възникващи в нейната област.

Колко удобно си постилат някои мъже, които предоставят на жена си всички задължения, свързани с възпитанието на децата и домакинството! Много по-приятно е да се занимаваш със съвещания във фирмата, мероприятия в църквата, „извънсемейни“ срещи и прочее, които ти придават тежест и самочувствие, отколкото да се натоварваш заедно с жена си с досадните проблеми на домакинството и децата. Това са трудности, които често изглеждат незначителни, но костват много усилия и нерви.

Павел изрично казва, че християнинът, който служи за пример на останалите, трябва да „управлява добре своя дом.“ (1 Тимотей 3:4)

Драги съпрузи, борете се срещу своето безразличие и пасивност по отношение на домакинските и семейните въпроси!