Съдържание Цялата книга на една страница

7

Въпреки всичките си усилия да се откъсне от човека зад себе си, когато стигна до дома на Йоан, Ризпа все още усещаше, че той е някъде наблизо. Изтощена, тя потропа на вратата. Клеопа отвори и възкликна от радост и изненада:

—    Йоан не е у дома, извикаха  го, но скоро трябва да се върне — каза той, докато й помагаше да влезе и да се настани. — Сядай. Изглеждаш уморена.

—    Да, доста съм уморена — въздъхна тя и потъна в един диван близо до огъня. Топлината беше благодат след дългия път, който измина изложена на вятъра. — Идвам от дома на  Атретис.

—    Нещо лошо ли се е случило?

—    Много лошо — тя разхлаби наметалото и положи Халев до нея заедно с кесията с монети. Потрепери.

—    Халев изглежда добре — каза Клеопа и му се усмихна. — А и доста по-наедрял от последния път, когато го видях.

—    Два пъти по-голям е, откакто Йоан го остави в ръцете ми — с благодарност каза тя, въпреки че докато вървеше насам, усещаше тази негова тежест върху себе си заедно с тежестта на златните монети. Усмихна се и остави Халев да хване пръстите й и да се опита да се изправи.

Клеопа сложи ръка на рамото й.

—    Ще ти донеса малко вино и нещо за ядене.

Тя благодари и отново насочи вниманието си към бебето.

—    Вече не си увито, милото ми, можеш да се въртиш на воля — каза тя и го погъделичка по корема. Детето се разгука и зарита. Хвана едното си краче, пъхна го в устата си и задъвка палеца му, докато й се усмихваше лъчезарно. Тя го шляпна по дупето и стана.

Приближи се до прозореца и надникна съвсем внимателно. Мъжът, който я проследи дотук стоеше в тъмнината навън и наблюдаваше къщата, скрит в нощните сенки. Тя се дръпна назад и сложи ръка на разтуптяното си сърце.

Върна се разтреперана при Халев и седна.

Клеопа влезе в стаята.

—    Мога ли да ти помогна с нещо?

—    Вероятно ще навлека неприятности на Йоан — каза Ризпа, докато той наместваше подноса с храна пред нея. — Един човек ме проследи. Опитах се да му се изплъзна, но той се беше прилепил като мида на кораб. Можеш да го видиш. Облечен е в черно и стои долу на улицата. Може би трябва да тръгна веднага, преди…

—    И къде ще отидеш?

—    Не знам, но човекът, който стои зад неприятностите ми, е силен и е свързан с арената — тя се замисли какво можеше да стане с Йоан и другите й приятели, ако застанеха на пътя на Серт — Не мислех, че …

Клеопа наля вино в една малка медна чаша и й я подаде.

—    Много е късно. Пий и се нахрани.

Гласът му някак я успокои. Той не беше уплашен. Бог владееше нещата, а не Серт. Дори и императорът на цялата римска империя нямаше властта на Господ. Тя се усмихна на Клеопа.

—    Липсвахте ми ти, Йоан и всички останали.

—    Ти също много ни липсваше.

Проскърцването на входната врата я стресна. Виното се разля по ръката й и тя остави чашата долу. Спокойствието я напусна. Клеопа протегна ръка с успокоителен жест и се изправи.

—    Това е Йоан или някой от братята — каза той и излезе от стаята. Ризпа чу гласове и разпозна този на апостола.

—    Слава богу — каза тя, изправи се и тръгна към вратата, докато Йоан влизаше в стаята. Ризпа уви ръце около него и сълзи напълниха очите й. Той я прегърна нежно като баща. Когато накрая тя се отдръпна, Йоан взе ръцете й и я целуна. Учуди се на сълзите й.

Тя се усмихна през сълзи.

—    Толкова е хубаво да те видя отново, Йоане.

—    И аз тебе — каза той.

Халев изскимтя от дивана и Ризпа подскочи. Йоан я погали успокоително и пристъпи покрай нея. Той вдигна момченцето със смях.

—    Виж кой е дошъл да ни види, Клеопа! — каза той и се усмихна на Халев, който започна да рита с крачета като жабче, доволен че е център на внимание. Йоан го приближи до себе си и го погали с пръст по бузата.

Ризпа малко се поуспокои, като гледаше апостола с нейния син. Противно на Атретис, Йоан се отнасяше към децата с удивителна лекота. Тя отново седна на дивана и се усмихна на тази гледка. Апостолът седна и положи детето в скута си с лице към себе си. Хвана крачетата му и ги размърда игриво. Халев се засмя и щастливо размаха ръце.

—    Какво е по-красиво от невинността на едно дете? — каза апостолът с усмивка към Халев. — Помня как децата се тълпяха около Исус, докато пътувахме от град на град. В началото се опитвахме да ги прогоним, сякаш бяха рояк нахални мухи — продължи той с усмивка на лице, — но Исус ги събираше около себе си и ги благославяше едно по едно. Каза ни, че ако не станем като децата, няма да влезем в небесното царство.

Ризпа също се усмихна.

—    Смирени и безпомощни.

—    И изцяло отворени за любовта и истината на Бога — добави Йоан. Погледна към Клеопа и прислужникът дойде и взе Халев, след това отиде да седне на друг диван с детето в скута си. Започна да размахва едно въженце, а Халев се опитваше да го хване.

—    Страхът за Халев ме доведе при тебе — каза Ризпа. — Един човек на име Серт всячески се опитва да накара Атретис отново да се бие на арената. Ако открие, че Халев е негов син, този Серт дори за миг няма да се поколебае да използва едно бебе, за да получи своето. Бих го скрила ако можех, но Атретис никога няма да ми позволи да му го отнема завинаги.

—    Как можем да ти помогнем?

—    Атретис се нуждае от помощ, за да напусне Ефес. Но сега, когато дойдох, не съм съвсем уверена, че трябва да въвличам и вас в това. Серт е много могъщ.

—    По-могъщ от Бог ли?

Ризпа въздъхна и затвори очи.

—    Не — тя погледна към него някак объркана от липсата си на вяра. — Слаба съм, Йоане. През последните седмици, далеч от поученията ти и от моите братя и сестри, аз се подхлъзвах и падах често. Животът с Атретис е… труден — как можеше да обясни на човек като Йоан как се отнасяше Атретис? — Той няма доверие на никого. Най-малко на мене.

—    И все пак ти е позволил да дойдеш при мене.

—    Понеже не виждаше никакъв друг начин да се сдобие с информацията и помощта, от които има нужда, за да напусне Йония. Не искам да го осъждам. Просто е водил много суров и свиреп живот. Изпълнен е с толкова омраза, че мога да я почувствам физически. Понеже една жена го е  предала, той мисли, че не може да има доверие на жените.

—    Позволил ти е да вземеш и Халев със себе си.

Тя се изправи с раздразнение.

—    Ако Атретис имаше гърди да храни Халев, би го грабнал от ръцете ми и би ме изхвърлил през портата още на първия ден!

Клеопа стана.

—    Май малкият има нужда да се изкъпе.

Ризпа го погледна с притеснение от това, че избухна.

—    Нямам чисти пелени в себе си.

Той се усмихна.

—    Имаме малко плат, който ще свърши работа.

Ризпа разбра, че той й дава възможност да говори с Йоан насаме.

—    Благодаря ти, Клеопа.

Той кимна и излезе от стаята с Халев.

Тя погледна към Йоан.

—    Съжалявам. Винаги говоря, преди да помисля — толкова много притеснения минаваха през главата й.

—    Не само ти имаш остър език, Ризпа. Исус нарече Яков и мене “синове на гърма”.

—    Тебе? — тя се засмя. — Е, значи вероятно има надежда и за мене.

—    Ти си дала живота си на Христос и без никакво съмнение той ще те оформи и ще те превърне  в съда, който е най-добър за неговата цел.

—    Да, но иска ми се да знам каква е целта.

—    Ти знаеш. Божията воля не е скрита като митовете и философиите на света. Исус ни го каза открито и всеки ден повтаряше каква е волята му за нас. Обичайте се един друг. Обичайте се един друг.

—    Но как? Не можеш дори да си представиш що за човек е Атретис.

—    Като възлюбиш Господ твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. В Бог ние живеем и се движим. В него ние можем да се обичаме един другиго.

Тя кимна. Бог щеше да й помогне да преодолее всичко, което се отнасяше до Атретис. Той щеше да я защити от силите, които усещаше да витаят около него.

—    Исус ни каза също да отидем и да направим ученици сред всичките народи — каза Йоан, — като ги кръщаваме в името на Отца и Сина, и Светия дух и ги учим да пазят всичко, което ни е заръчал.

—    О, Йоане… — каза тя и затвори очи. — И какво? Значи трябва да тръгна за Германия и да направя Атретис ученик? Как така?!

—    Остави товара си на Господ. Той ще те подкрепя.

—    Абсурдно е да мисля, че ще мога да доведа Атретис до спасителна вяра в Христос.

—    Христос сам ще го доведе до вярата, щом е волята му. Не ти. Твоят призив е да покажеш на Атретис божията любов, точно както Шимей я показа на тебе.

Очите й се навлажниха. Шимей. Прекрасният Шимей.

—    Разбирам — каза тихо тя.

Той беше уверен в това.

—    Помоли се с мене — каза той и протегна ръката си към нея.

Страхът и напрежението започнаха да се оттеглят и тя се заслуша в силния, но в същото време топъл глас на Йоан. Със сигурност молитвите на апостола щяха да привлекат по-голямо внимание от нейните. Той беше изпълнен с увереност в Господ, докато нейното сърце и умът й бяха особено смутени в момента. Той беше ходил заедно с Исус.

Слаба съм, Господи. Прости ми. Моля те пази Халев и го направи ревностен за тебе. Умолявам те, Отче, освободи Атретис. Изведи го от тъмнината и го въведи в твоята светлина. Употреби ме според волята ти.

Йоан благодари за храната, която беше пред тях, и помогна на Ризпа да се изправи. Изпълни я чувство на пълно спокойствие, мир, който тя не беше усещала от деня, в който Йоан дойде и й каза, че Атретис иска сина си обратно.

—    Сега — каза Йоан и се усмихна, — кажи ми какво се е случило между тебе и Атретис — той взе една малка пита хляб, разчупи я на две и й даде половината.

Ризпа сподели за всяка среща с бившия гладиатор — от момента, в който го срещна, до последния им разговор, преди да напусне имението.

—    Трябва да напусне Ефес — каза тя. — Ако остане тук, Серт ще намери начин да го накара да се бие отново. Този човек има шпиони, които постоянно наблюдават имението. Дори е пратил хора в града да разпитват и за мене. Открие ли, че Халев е негов син, не искам дори да си помисля как би използвал това, за да го манипулира… и какво би причинило то на самия Халев — тя извади кесията със злато, която Атретис й беше дал на раздяла, и я подаде на Йоан.

Той я развърза и изсипа монетите в ръката си.

—    Около половината път до Рим — каза Йоан и ги върна обратно, след което остави кесията на масата между тях.

—    Трябва да предам на Атретис, че ще имаме нужда от още пари. Дадох му дума, че ще пратя вест до два дни, а първият вече мина.

Йоан забеляза колко бе напрегната Ризпа и тихо се помоли за нея. Тя отново надникна през прозореца и веднага се отдръпна с пребледняло лице.

—    Човекът на Серт е все още там — промълви тя. — Проследи ме от имението. Опитах се да му се изплъзна, но… — в съзнанието й изплуваха моменти от пътя й дотук. —Ни най-малко не съм искала да ти навлека неприятности, Йоане.

—    Седни и яж, Ризпа. Ще имаш нужда от сили за това, което те очаква.

—    Всичките си пари е вложил в това имение — каза тя и седна отново.

—    Господ ще снабди, от каквото имаме нужда.

—    Надявам се Господ да ни снабди и с карти. Атретис не знае как да открие пътя до Германия, а всичко, което аз знам е, че е някъде много далеч на север от Рим — очите й се насълзиха. — Чувала съм, че е нецивилизовано и варварско място. Ако Атретис е пример за хората там… — тя поклати глава и неволно стисна хляба в ръката си. — Не мога да повярвам, че му предложих да се върне там. Какво въобще си мислех? Дори само мисълта за Германия ме изпълва с неизразим ужас.

—    Земята и всичко, що е в нея, е създадено от Бог — каза Йоан и се усмихна. — Дори Германия.

—    Знам това, но е толкова далеч от тебе и Клеопа, и от всички останали, които обичам. А аз ще съм сама с Атретис и ще завися от неговата добра воля — тя се изсмя иронично. — Та ние не можем да стоим в една стая, без да възникне някакъв спор между нас.

—    Наранявал ли те е физически?

—    Не, въпреки че ме сплашва от време на време — тя отвърна поглед встрани и си спомни за тренировките на Атретис в залата.

—    Ти, всъщност, харесваш ли го?

Тя се изчерви. Сведе глава и дълго не каза нищо.

—    Да, харесвам го — призна смутено тя накрая. — И по-лошото е, че той го знае.

—    Бог ви е събрал заедно с определена цел, Ризпа.

Тя повдигна вежда.

—    Каква? Да ме изкушава?

—    Бог никого не изкушава, ти го знаеш. Собствената ни похот ни подлъгва и увлича.

—    Не съм се увлякла. Нито имам такова намерение — тя откъсна парче от хляба и го потопи във виното. Започна да го дъвче, за да спечели време да помисли. Чувствата й бяха твърде объркани, за да ги изрази с думи. Тя погледна Йоан с напълно спокойно изражение и спокоен дух.

—    Не ме привлича само физическата му красота, Йоане. Има нещо по-дълбоко, нещо скрито някъде в него. Той е твърд, свиреп и жесток, но живее в ужасна болка. Веднъж каза, че помни всеки мъж, когото е убил — сълзите отново напълниха очите й… — тя поклати глава. — Желанието да го утеша може да доведе до… други желания.

—    Тогава трябва да се пазиш. Бог е верен, Ризпа. Настрой се да угаждаш на Господ. Той няма да позволи да бъдеш изкушена повече, от това, което можеш да издържиш, а също и ще ти даде изходен път.

—    Ще се опитам да бъда силна.

—    Не се доверявай на собствената си сила. Никой от нас не може да е силен сам по себе си. Господ е този, който ни привдига и ни дава сили.

Ризпа нервно се изправи.

—    Иска ми се да можех да се върна отново в Ефес и да живея на острова. Животът там беше по-лесен и далеч не толкова объркан. — И по-добре изобщо да не се беше срещала с Атретис, защото и сега, когато е далеч, не можеше да спре да мисли за него.

—    Има дни, в които и аз се боря — каза Йоан.

Тя се обърна с изненада.

—    Ти? Но нали си апостол?!

—    Аз съм човек, точно както и ти.

—    Няма никой друг като тебе, Йоане. Ти си последният от апостолите. Всички други вече са при Господа.

—    Да — въздъхна той, — и понякога питам Бог защо все още съм тук. Обичам и тебе и всички останали, но, о, да знаеш само как копнея за деня, в който ще бъда отново лице в лице с Исус!

Ризпа долови копнежа в гласа му и нещо я жегна отвътре. Тя погледна побелелите му коси и посивялата му брада, вгледа се в бръчките, които годините бяха оставили около очите му. Приближи се и коленичи пред него. Взе ръцете му и ги целуна.

—    Толкова съм себична — сподавено прошепна тя. — Надявам се да бъдеш още с нас — тя вдигна глава и очите й се насълзиха. — Когато ти си отидеш, Йоане, няма да има вече нито един, който да е ходил заедно с Исус, който го е докосвал и е слушал гласа му. Ти си последният жив свидетел на Христос.

—    Не, възлюбена — възрази той. — Бог ни е дал Светия си Дух, за да може всеки от нас, който го приеме за Господ и Спасител, да бъде живо свидетелство за Христос — той издърпа ръцете си и покри лице с тях. — Както и ти трябва да бъдеш живо свидетелство пред  Атретис.

Тя стисна очи.

—    Аз съм доста лош свидетел.

—    Бог взима обикновените неща от този свят, за да принесе слава на името си. Исус не беше роден в изисканите царски зали, а в един обор — той сложи ръка на рамото й. — Ние всички сме едно в Христа. Ти знаеш кой е истинският враг. Сатана е силен противник, който те познава почти колкото Христос. Той атакува чрез ума и плътта и се опитва да ни отдели от Христа.

—    Това изобщо не ме изпълва с увереност. Коя съм аз, че да се боря със Сатана!

Той се усмихна с разбиране.

—    Не се бориш ти. Господ върви пред тебе в битката. Ти само трябва да стоиш здраво във вяра. Спомни си писмото, което ни прати Павел. Бог ни е дал въоръжение — препаската на истината, броненият нагръдник на правдата, обущата на благовестието, щитът на вярата, шлемът на спасението и мечът на Духа, който е божието слово.

—    Помня това.

—    Всяко едно от тях е като име на нашия Господ. Христос е нашето въоръжение. Той ни обгражда, за да ни защити. Спомни си нещата, на които си била научена.

—    Всичко това е в ума ми и все пак аз се боря. Знаеш колко труден беше животът ми преди да срещна Шимей и той да ме доведе при тебе. Трябваше постоянно да ме дърпа обратно в правия път. Беше толкова силен във вярата си. Дори когато умираше, не се усъмни — очите й се напълниха със сълзи. — Аз не съм като него. Не съм и като тебе. Толкова дълго живях на улицата и се борех да оцелея, че това все още е останало в мене.

—    Христос те е направил ново създание.

Тя се засмя тъжно.

—    Тогава може би не съм спасена, защото съм същото инато и дебелоглаво бездомно момиче, което крадеше храна от пазара, криеше се от бандите и спеше пред вратите на къщите. Атретис ми напомни за онези дни. Той ме кара да искам да се съпротивлявам — тя се обърна към него. — Мислех, че съм се променила, Йоане, но точно тогава се озовавам с човек като него и старото ми естество се възвръща. Не съм достойна да се нарека християнка.

Той се приближи до нея и сложи ръце на раменете й.

—    Никой от нас не е достоен, Ризпа. По божията милост сме спасени и имаме наследство в небето, а не чрез наша собствена праведност. Ти си християнка. Твоята вяра в Исус те прави такава.

Тя се усмихна мрачно.

—    Да можех да съм по-добра…

Погледът му стана още по-топъл.

—    Това е цел на всеки от нас. Уверен съм, че онзи, който е започнал добро дело в тебе, ще го довърши докрай.

Клеопа влезе в стаята, а Халев едва се задържаше в ръцете му.

—    Иска майка си — каза той с измъчен поглед.

Тя се засмя, взе бебето в скута си и го целуна.

—    Гладен е, а ти не можеш да направиш кой знае какво по въпроса.

Клеопа й показа една малка беседка, където можеше да остане сама и да нахрани детето. Докато Халев сучеше жадно, тя размишляваше за всичко, което й беше казал Йоан. Това я успокои.

“Прости ми за лекомисленото сърце, Боже. Положи силен дух в мене. Помогни ми да видя Атретис през твоите очи, а не през моите. И ако е волята ти да заминем за Германия, ами… на мене не ми харесва, но… ще отида.”

Нахранен и повит, Халев се унесе и заспа, а Ризпа се присъедини отново към Йоан и Клеопа в триклиниума.

— Клеопа ми каза, че малко преди да дойдеш съм имал посетители  — каза й Йоан. — Изглежда Атретис не е единственият, който желае да напусне Ефес.

следваща глава 8