Съдържание Цялата книга на една страница

14

Теофил дойде в странноприемницата късно същата нощ и събра всички на едно място. Атретис остана в своето отделение, но римлянинът не възрази.

—    Има един кораб, който отплава за Рим вдругиден — обяви той на събралите се. — Това е александрийски товарен кораб. Ще е на четвъртия кей откъм северния край на пристанището. В момента го товарят. Уредил съм пътуването на всички ви — той подхвърли кесия златни монети на Вартимей. — Разпределете парите, така че да стигнат за провизии за всички.

Докато другите си говореха, Теофил дръпна Ризпа настрана.

—    Ела с мене до портата — той хвърли поглед към мястото, където Атретис седеше облегнат на една подпора. Гладиаторът ги следеше с напрегнат поглед.

Теофил пъхна пръсти в пояса си и извади няколко златни монети.

—    След като Атретис е толкова твърдоглав, ще дам монетите на тебе.

Ризпа сложи ръка върху неговата.

—    Оценявам загрижеността ти, Теофиле, но Атретис е взел със себе си злато.

Той се поколеба и се вгледа в лицето й да види дали причината не е излишна гордост.

—    Достатъчно да го заведат до Рим — отвърна той. — Трябва да е оставил цяло състояние зад себе си.

—    Нищо от цялото му богатство не можа да го спре да тръгне към дома си.

Той се усмихна мрачно.

—    От всички народи, с които съм се срещал в битка, германците са най-свирепи и най-силно решени да грабнат свободата си. Това се непреклонни хора. Евреите много приличат на тях, но Тит почти успя да ги унищожи. Малкото, които оцеляха след масовото изтребване в Юдея, сега са пръснати из цялата империя.

—    Жаждата за свобода е заложена във всички ни.

—    С божествена цел. Христовата тръба свири. И по божия милост, аз я чух. Моли се на Бог и Атретис да я чуе.

—    Аз се моля. Постоянно.

—    Без съмнение — каза той и докосна бузата й.

—    Много ли ще струва да стигнем до Германия?

—    Повече, отколкото има със себе си. Ще видим дали е достатъчно мъдър, за да приеме помощ.

Тя го изпрати извън портата. Когато се обърна, Атретис беше насреща й.

—    Доста имате да си кажете един на друг — каза той с тъмен поглед в очите.

—    Теофил ми е приятел — тя се обезпокои от гнева в очите му.

—    Твой, може би, но не и мой.

—    Той може да е и твой приятел, Атретис.

—    Какво ти даде?

—    Предложи ми пари за провизии до Рим — тя забеляза твърдото му изражение. — Знаех, че няма да искаш да ги взема и затова му отказах.

—    Ще купя каквото е необходимо утре сутринта.

—    Каза, че нямаш достатъчно пари да стигнеш до Германия.

—    Ще намеря това, от което имаме нужда, когато имаме нужда.

Ризпа се удиви на тона му. Нямаше намерение да го пита как ще направи това.

—    Следващия път, когато говори с тебе, му кажи, че ако те докосне още веднъж, ще го убия — с тези думи той излезе през портата и зави в посока, обратна на тази, в която тръгна Теофил.

Ризпа го чу да тропа на портата, доста след като се беше смрачило. Собственикът го пусна да влезе и Ризпа леко се надигна и го видя да пресича двора до неговото място. Походката му беше доста нестабилна и той се просна на сламата. Тя легна отново с разтуптяно и угрижено сърце.

На следващата сутрин, когато тя коленичи с останалите да се моли, Атретис стана и напусна страноприемницата. Останалите също забелязаха.

—    Искаш ли да дойдеш с нас на пазар? — попита я Патриция.

Тя отказа, като се насили да покаже усмивка и увереност, която в момента ужасно й липсваше. Дали Атретис отново беше излязъл да пие? Молеше се да не е така. Ако той не се погрижеше за всичко, което каза, че ще уреди, тя знаеше какво да направи.

Тя поигра с Халев, докато заспи, а след това легна до него на слънце. Топлината беше много приятна. Тя се вгледа в чертите на Халев и се възхити на съвършенството му. Сви се до него и заспа с увереността, че всичко ще е наред, ако остави Атретис и себе си в божиите ръце.

*

Когато се върна, Атретис завари Ризпа да спи на сламата заедно със сина му, сгушен до нея. Той дълго стоя и я гледа. Беше удоволствие, което рядко му се отдаваше да изпита. Желаеше я по начин, отвъд физическото привличане. Начин, който сам той не можеше да разбере. Това го караше да се чувства неловко. Слабостта му към тъмнокосите и тъмнооки красавици го караше да бъде предпазлив с тази жена. Имаше странното усещане, че тя може да разпокъса сърцето му на много по-малки парченца, отколкото Юлия някога е успявала.

Раздразнен от мислите си, той сложи товара си на земята. Шумът от сламата и изтракването събудиха Ризпа. Погледът й беше мъглив. Тя се изправи и отметна къдриците си с длан.

—    Върнал си се — каза тя и се усмихна.

Кръвта му се сгорещи, въпреки защитните стени, които веднага издигна.

—    Погледни какво съм взел и кажи дали има нужда от още нещо.

Ризпа се учуди как може човек да остане разгневен толкова дълго за такава дреболия. Тя искаше да каже нещо за Теофил, но знаеше, че това няма да донесе нищо добро. Атретис си мислеше това, което му отърва, и възраженията от нейна страна щяха само да влошат нещата.

Атретис приседна отстрани, докато Ризпа пъхна ръката си в една от торбите. Вътре имаше смесени леща, царевица, боб и ечемик. Беше взел сушени плодове, а също и сушено месо. Тя взе друго чувалче.

—    Сол — каза той. — В тази амфора има зехтин. В другата е медът — той вдигна пълните мехове от раменете си и ги остави на земята, по-внимателно от останалите неща. — Вино. Разредено, така че ще издържи поне една седмица.

Тя вдигна глава и го погледна, изражението й сияеше. Беше толкова хубава, сърцето му подскочи.

—    Справил си се доста добре — каза тя и тези простички думи на похвала разбиха преградите, с които той толкова старателно беше укрепил сърцето си. Но заедно с нежните чувства в душата му се надигна и тревога.

Той се отдръпна в крепостта си от гняв и я изгледа.

—    И това те изненадва — каза той с хаплив сарказъм. — Не се съмнявай в това, жено. Аз ще заведа сина си в Германия със собствени сили и без ничия помощ!

Стъписана и наранена, Ризпа не можа да каже нищо, докато той се обърна и се отдалечи. Къде, за бога, беше сгрешила този път?

следваща глава 15