Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА ТРЕТА – Разликата между знанието и преживяването – реалността на общението

Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, … никога не могат с тях[1]  да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват. (Евреи 10:1)

Общението, което беше първоначалното Божие намерение при създаването и по-късно при изкуплението на човека, е истинско общение – действително преживяване на общение. Също както Адам ходеше и говореше с Бог при вечерния ветрец, така и тези, които са милостиво възстановени до състояние на мир с Бога, не бива да се задоволяват само с дискутиране и теоретизиране на християнския живот, а да не получават удовлетворение в нещо по-малко от преживяването на това, което Исус направи възможно чрез смъртта Си: истинска духовна връзка и общение с вечния Бог.

Общовалидна истина е, че нашето знание надхвърля преживяването ни. До известна степен в живота на всеки един от нас знанието за Бог – за силата, святостта Му, любовта и за Неговата личност – далеч надхвърлят това, което лично сме преживели от Него. Много уши са чули от Бога, но малко очи са Го видели.

Тази дистанция между знанието в ума и опитността в сърцето ни носи неудовлетворение – или поне Бог иска да е така. Позволявайки ни да хвърлим бърз поглед към Него с разбирането на умовете си, Бог възнамерява да ни подтикне към търсене на реалната опитност от разбраното – копнеж не просто да бъдем запознати с Бог, но да преживеем интимно общение с Него. Една от причините, поради които Бог се занимава с ума ни, давайки ни на първо място умствено разбиране, е да даде насока на това търсене. Когато приключи, то ще постигне Божията желана цел за нас – истинското преживяно знание за Него.

Бог желае несъответствието между интелектуалното ни знание за Него и преживяването в сърцето ни да ни разочарова; в смисъл да ни провокира към неудовлетворение от чисто теоретичното и академично християнство и да ни подбуди и стимулира да търсим едно действително християнство, което може да се преживее.

Понякога всички ние правим грешката да приемем знанието, умственото разбиране, без след това да се подчиним на Божествения импулс да търсим. Този пропуск не е толкова лош сам по себе си, доколкото оставя отворена врaтa да стигнем до това място на търсене в бъдещ момент. Лошото е, когато поради някаква причина напълно избягваме търсенето, като заместваме житейското преживяване с интелектуална теория. Тогава, когато представим на други хора теорията за конкретна духовна истина, а самите ние все още не сме я опитали на практика, влагаме в тях само това, което притежаваме, а именно – само теорията. Ако теорията е станала подходящ заместител на преживяването в живота ни, то това ще е всичко, което ще вложим в живота на другите – един заместител.[2] A такъв заместител е вреден и духовно изтощителен, когато се почувстваме удовлетворени с него, защото мамим себе си, че имаме истинско преживяване, а всичко, което всъщност имаме, е интелектуално разбиране на теорията за преживяването. Но тъй като вече погрешно сме повярвали, че притежаваме опитността, не намираме в сърцето си подтик, нито нужда да търсим реалността на тази опитност. Така, очаровани от собствените си религиозни идеи, ние се влюбваме във философските доктрини повече, отколкото в Бог, като прикриваме всичко с „истината”.

Знанието ни, което би трябвало да е полезно, като ни тласка към търсене на опитността, се обръща против нас и ни погубва, ограбвайки ни точно опитността – то ни ограбва от Бог!

Божието Слово ще ни доведе до Своя Автор

Исус умря, за да ни доведе до Бог и да ни възстанови в общение с Бог. Неговата смърт не беше богословско понятие, но факт, каквото беше и взаимоотношението Му с Отец, което Той възнамеряваше и ние да имаме чрез Своята смърт.

Нека не дръзваме да ограничим християнския живот до една обикновена теория за законова позиция. Мислим си, че „оставаме верни на Словото”, но ние НЕ оставаме верни на Словото, защото Божието Слово ни насочва към Бога, към реалността на християнското преживяване на Бог. Ние, които се хвалим със Словото, нека не опозоряваме Бог, като пренебрегваме Словото.[3]

Не, не твърдим, че нашата законна позиция пред Бога не е актуална, нито че е маловажна. Той ни е дал славна юридическа позиция пред Себе Си чрез праведността; но това не е всичко. Необходимо беше Бог да ни даде законно положение на стоене пред Себе Си, за да може да ни позволи реално да стоим пред Него.[4] Това е Неговото желание: не да се задоволяваме с дискусии и обсъждане на нашето юридически правилно стоене пред Бога, но усърдно да търсим само това, което наистина ще задоволи едно новородено сърце, това възнамеряваше Той цяла вечност – истинско любовно общение с Бог.

Трябва да освободим себе си от ограниченията на съвременната Западна култура. Наследила мирогледа на Сократ и Аристотел, тя прави образованието свой главен приоритет. Образованият човек бива почитан като добър човек; а неукият и невеж човек, съжаляват като глупак. Следователно само образованият човек може да бъде щастлив и удовлетворен. Знанието е върховната цел на Западното общество. Знанието, само по себе си, е станало цел. Разумът властва. Човешкият интелект е достатъчен. Научната дейност се приравнява със зрелостта.

Тази гледна точка, за нещастие, се е пренесла от света в църквата,[5] затова за нас е станало по-важно да разберем доктрините за Бог, отколкото да Го преживеем и да бъдем променени от Него. Самото знание е станало достатъчно за нас. На преживяването с Бог се гледа като на нещо, което търсят само онези малко на брой слаби хора с „мистични” склонности. Цялото това отношение е довело църквата до трагедия и преобладаващото религиозно знание, без живо взаимоотношение с Исус, е основна причина за често срещаните гордост, партизанство, спорове, борби и духовни „кръвопролития” в истинското християнско общество днес.[6]

Светът никога няма да познае Бога чрез своята научна дейност и мъдрост, нито пък ние ще успеем с тези средства.[7] Никога няма да достигнем до Бог с делата или мислите си. Евангелието на апостолите не беше придружено с превъзходна реч, нито с мъдри думи, но беше с демонстрация на Духа и на сила. Придружено беше с движението и убеждението на Святия Дух в сърцата на хората.[8] Мъдростта, която те говореха, беше духовна мъдрост, произтичаща от Божие откровение.[9]

Тази мъдрост не се гордее с усилията на човешкия интелект, но е мъдростта, на която Святият Дух поучава предаденото сърце чрез откровение, като съобщава духовни неща чрез духовни средства.[10] Скрита от учени и открита само на „младенците”, тя е глупост дори за най-мъдрите хора на света.[11] Естественият човек не е способен да разбере тази мъдрост, която може да бъде само „духовно разпозната”;[12] и не са християни тези, които ходят, мислят и се отнасят към духовните въпроси като естествени хора.

Божието Слово е дадено на човека като средство, което да ни доведе при Исус; да ни доведе до познаване на Исус; да ни доведе до преживяване на Исус, да ни доведе до живот на покорство към Исус, да ни доведе до любовно общение с Исус. Знанието ни за Божието Слово не бива да е крайна цел само по себе си. То трябва да е средство към една по-голяма цел: личното преживяване на Исус. Преживяването на любовта на Бога „надминава всяко знание”.[13] Не трябва да се задоволяваме с обикновено академично разбиране за изкуплението и за Бог; трябва да се стремим да преживяваме изкуплението и да познаваме Бог, и да бъдем познати и променени от Него. Това няма да бъде постигнато чрез безспирни академични упражнения, но само когато гледаме „славата на Бог в лицето (и Присъствието) на Исус Христос”, ще бъдем променени по Неговия образ чрез Духа на Господа.[14] Без това преживяване нашето християнство ще бъде повече промяна на мнение, отколкото промяна на сърцето и живота. Без това преживяване винаги ще притежаваме само външната „форма” на знанието и Истината[15]истинското знание и истинската Истина са във вътрешните части. Истината ще донесе живот. Истината ще промени сърцата ни. Тя е самият „дъх” на Бог.

Балансът в християнския живот

Нашето познаване на Словото на Истината има много предопределени от Бога цели, някои от които са: Първо, нашето познаване на Божието слово чрез откровението на Святия Дух трябва да ни води към лично преживяване и познаване на Бог. „Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог”.[16] Второ, познаването на Словото ще ни помогне да разберем и да oпишем ясно това преживяване.[17] Най-накрая нашето знание ще пази преживяването ни, защитавайки ни от лъжливи влияния.[18] Но знанието никога не е било предназначено да измести преживяването ни.

Трябва да имаме както познание на Божието Слово, така и лично общение с Бога на Словото. Тези, които имат знание без опитност, ще бъдат безплодни и сухи, а животът им няма да удовлетворява нито тях, нито Бог. А онези, които търсят само опитността без Словото, често завършват в състояние на мътна дезориентация, бидейки водени повече от полета на своята фантазия, отколкото от Божественото вдъхновение. Нека търсим както знанието, така и опитността. Тогава нашето знание ще ни води към едно истинско общение с Бог. От своя страна опитността ни с Бог ще ни води към едно по-дълбоко разбиране на Неговото Слово.

Ето го балансът в християнския живот: Словото на Бог ни води към Бог, Който от Своя страна ще разкрие Своето слово на нас, което отново ни води към Него и задълбочава нашето общение с Него. По този начин преживяваме истински духовен растеж и зрялост. Това е истинско знание и истинско преживяване. Истинското знание за Словото винаги ще ни води към лично преживяване на Бог, а истинското преживяване винаги ще ни води към Божието Слово и ще бъде в съгласие с Него.

И така виждаме, че знанието трябва да работи в хармония с личното ни преживяване на Бог. Но Бог никога не е възнамерявал знанието да бъде заместител на нашето преживяване. Не трябва да позволяваме това да се случва с нас.

Елате при Неговото Слово с предадено сърце

Ако подхождаме към Божието Слово, стремейки се към знанието, към издигане в очите на другите или за да се научим как да живеем „християнския живот” вън от живото единство с Него, тогава изучаването Му няма да ни донесе полза. Но ако подхождаме към Словото като бебета, с предадени сърца, искрено търсейки да Го познаваме, тогава Бог ще разкрие Словото Си, което от Своя страна ще разкрие Него и ще ни доведе до лично общение с Него. Такова общение с Бог, а не нашето знание за Бог, ще бъде източникът на цялата радост и плодотворност в живота ни.

Ако ти, подобно на много други хора в момента, си позволил на твоето знание да замести преживяването в сърцето ти – ако си използвал Словото да ти даде знание как да живееш „християнски живот” извън живото общение с Него – тогава, моля те, бъди честен и имай духовна смелост да признаеш нуждата си от това общение и истинската му липса, която изпитваш. Спри религиозната игра! Често за мъже и жени, прекарали живота си в своето „религиозно образование” и които може да са изтъкнати учители на останалите, е трудно да си признаят, че огромното количество усилия, които полагат, са произвели много малко и то дърво, сено и слама. Независимо от това, ако откажеш да признаеш нуждата си от преживяване, ще попречиш на Бог да дойде при теб и да те доведе до място на истинско общение със Себе Си.

Християнството е възвръщането на човека към осъществено общение, към интимно единство със Своя Бог. Ако не търсим най-силно това и не го преживяваме автентично в живота си, тогава не преследваме Исус, а някаква човешка религия. Нещо повече, това не е истинското знание, а някакъв друг вид знание.

Осъзнаваме, че според някои хора това отношение несъмнено ще омаловажава Писанията. Но то не цели да омаловажи Писанията, а да ги издигне. Каква по-голяма похвала може да се изкаже за Божието Слово от това да се заяви, че чрез откровението на Святия Дух, то съдържа силата да ръководи човека в простотата на едно истинско общение в любов с необятния Бог и Създател на всичко?

O, Святи Писания! O, славно Слово! O, скъпоценен дар на Бог за хората! Ти, Който ни водиш в самото Присъствие на Необятния, който единствен може да ни пази от падане и да ни представи безупречни пред присъствието на Своята слава с превъзходна радост. O, вярно Слово; ако само ти повярваме с детска простосърдечност и ти се покорим! Колко точно се изпълняват думите на Исус към религиозните експерти от Неговото време в нашето повърхностно съвремие на сложно и сухо богословие:

Вие изследвате Писанията; защото мислите, че в тях има вечен живот: и те са тези, които свидетелстват за мен. А вие не желаете да дойдете при мен, за да имате живот. (Йоан 5:39-40, на гръцки език)[19]

Когато тези религиозни лидери се изправиха срещу Петър и Йоан след деня на Петдесятница, те прозряха, че според стандартите им двамата апостоли бяха „неграмотни и неуки мъже”. И все пак, като се учудваха на смелостта им и духовния авторитет, с който говореха, те разпознаха истинския източник на тяхната духовна мъдрост и сила. Петър и Йоан „са били с Исус”.[20]

Ранните апостоли получаваха своята мотивация да проповядват, своята способност да проповядват и съдържанието на проповедите си не от официалното дидактично религиозно обучение, но от годините на лично общение с Исус. Наистина Исус прекара много време в обучение на Своите ученици, но същността на техния „християнски живот” (а също и същността на това, което Той ги поучаваше) се състоеше в ежедневното им ходене с Него, в постоянната им духовна връзка и общение с Него, в годините им на свят диалог с Него – в личното им преживяване на Него.

Те Го гледаха; докосваха Го; ходеха с Него; живееха с Него; обичаха Го и преживяваха любовта Му. Общението им беше простият източник и същността на тяхното „християнство” и на цялото им бъдещо служение към останалите хора.

Нещо повече, както ще видим, те отидоха да проповядват евангелието не с цел да дадат на слушателите си сбор от информация за принципите на християнството, но също и да ги доведат до истинското общение с Бога, на което самите те се наслаждаваха. Когато представяха евангелието, те се стараеха да възвестят не само Доктрината на Христос, но също и „силата и Присъствието на нашия Господ”.[21] Това беше тяхното оповестено намерение в проповядването на Добрите вести!

Божията крайна цел за Неговия народ е те да Го познават, да Го обичат, да Го преживяват и да Му се наслаждават.

Копнежът на Исус е Неговите хора да Го видят,[22] да чуят гласа Му,[23] да Го помиришат,[24] да вкусят от Него[25] и да Го докоснат.[26] Очевидно преживяването, за което говорим тук, не е външно физическо, но вътрешно и духовно. И все пак за нашите духовни сетива то е както осезаемо, така и реално . Призванието ни не е само към законно взаимоотношение с Бог, но към преживяващо се общение.

Не се примирявайте с по-малко от това, което Бог е определил от вечността за вас. Всичко останало е паница чорба, къс месо. Всичко останало е християнско съществуване, а не християнски живот.

Нека се откажем от християнското си съществуване и да се впуснем в опитността на християнския живот!



[1] Жертвите – бел.пр.

 [2] Джордж Уайтфийлд е казал: „Убеден съм, че  голяма част от проповедниците говорят за един непознат и непочувстван Христос. Причината, поради която събранията са толкова мъртви, е, че мъртъв е човекът, който проповядва.”

 [3] Сравнете с Римляни 2:23.

 [4] Галатяни 4:4-6.

 [5] Това сериозно влияние на гръцките философски ценности в християнството е започнало през трети и четвърти век сл. Хр.

 [6] Вижте 1 Коринтяни 8:1-3; 1 Tимотей 1:3-7; 6:3-4; 2 Tимотей 2:14; Tит 3:9.

 [7] 1 Коринтяни 1:21; 3:18-20.

 [8] Римляни 1:16; 1 Коринтяни 2:1-5; 1:17; 4:20; 2 Коринтяни 1:12; 1 Солунци 1:5.

 [9] 1 Коринтяни 2:6-12; виж също Колосяни 1:9; Псалм 119:18; 147:19-20.

 [10] 1 Коринтяни 2:13; Eфесяни 1:17-18; Матей 16:17; Псалм 25:14.

 [11] Вижте Mатей 11:25-27; 13:10-11; Псалм 25:14; 1 Коринтяни 1:23.

 [12] 1 Коринтяни 2:14; Римляни 8:7.

 [13] Eфесяни 3:19.

 [14] Битие 32:24-31; 2 Кор. 4:6; 3:18.

 [15] Римляни 2:20; 2 Tимотей 3:5.

 [16] 1 Йоан 5:20.

 [17] 2 Tимотей 3:16; Псалм 111:10.

 [18] Вижте също Деяния 17:11; Псалм 19:11a; Галатяни 1:8; Псалм 119:11.

 [19] Сравнете с Деяния 13:27.

 [20] Деяния 4:13; сравни Maрк 3:14; Йоан 15:27.

 [21] 2 Пeтрово 1:16 (гръцката дума, преведена като „пришествие” в този стих, буквално означава „Присъствие”); сравни Mатей 22:29.

 [22] 2 Коринтяни 3:18.

 [23] Йоан 5:25; 10:3, 27.

 [24] 2 Коринтяни 2:14-16.

 [25] 1 Петрово 2:3.

 [26] 1 Йоан 1:1-3.