Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА ПЕТА – Стремежът към общение

Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида в една пуста, изнурена и безводна земя. Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава. (Псалм 63:1-2)

Общението с Бога е най-ценното нещо във Вселената. Не си мисли, че Бог го дава така лесно! Като казваме това, нямаме предвид, че Той изисква от нас да работим по някакъв начин и да заслужим Неговото общение, тъй като то наистина се дава чрез благодат и никога не можем да направим нещо, с което да го заслужим. Сами по себе си ние никога не можем да заслужим каквото и да е пред Бог. Всичко, което Той ни дава, е само въз основа на Христовата кръв – получаваме го като напълно безплатен дар. И въпреки че Бог дава Своето общение свободно, все пак факт е, че Той предоставя Своето дълбоко интимно общение само на тези, които го желаят, които желаят Него.

Всяка една от тези допълващи се истини е изразена в един единствен стих чрез пророк Исая:

О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко без пари и без плата. (Исая 55:1)[1]

В областта на човешките отношения човек дарява свободно своето общение, но все пак общува само с тези, които желаят неговото общение, нали? Или може би налагаш своите най-откровени, най-дълбоки мисли и чувства на тези, които нямат абсолютно никакво желание да знаят каквото и да е за теб? По същият начин Бог разкрива Себе Си само на малцината, на това „малко стадо”, които истински Го желаят.[2] И дълбочината, в която Той ще ти се разкрие, зависи от това, колко интензивен е стремежът, с който Го търсиш.

Желанието е апетитът на душата. Колкото по-голямо е желанието ни да Го познаваме, толкова повече ще се отвърнем от всичко, което би отвлякло вниманието ни от Него. Толкова по-голямо ще е мястото, което ще отделим в сърцата си, за да дойде Той и да го изпълни. Толкова по-голям ще бъде и Неговият отклик за общение с нас. Това не означава, че Той ни обича повече от другите, а просто, че ние Го преживяваме и Му се наслаждаваме повече.

Бог иска да Се разкрие на всичките Си деца по един дълбок и мъдър начин. Той няма да подмине никой, който желае да Му се предаде. Но малко са тези, които Го желаят достатъчно, та да опразнят себе си, за да може Той да дойде и да ги изпълни.

Тези, които искат да познават Бог, първо ще са Го пожелали. Първо ще са гладували за Него. Първо ще са жадували за Него. Техните души първо ще са били съкрушени от копнежа си по Него.

Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? (Псалм 42:1-2)

Викът е вътре в теб

Ако си роден от Бог, ако имаш Неговото семе – Неговия живот – вътре в теб, тогава този вик е вече дълбоко в сърцето ти. Това е призив към дълбините на Неговото сърце. „Бездна призовава бездна”. Не се опитвай да откриеш този вик някъде другаде. Не му се съпротивлявай повече. Той е там. Позволи му да се изрази напълно. Дай му пълна свобода. Остави се да те поведе. Не угасяй Духа! Викай към Бога. Той се приближава към тези, които викат към Него. Той ще изпълни тези, които гладуват за Него. Той ще е на разположение на тези, които Го желаят.

Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог. (Псалм 84:2)

Този вик е вътре в теб. Това не е само вик към Бога: това е вик за Бога. „Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.”[3] Твоето сърце копнее и вика за Бога; и ако оставиш на сърцето си да те води, тогава плътта ти ще вика за Бог – тоест ти физически ще викаш за Него.[4]

„Плътта ми Те ожида, в една пуста, изнурена и безводна земя”. Това е величието на вика на тези, които желаят Бога. Това е крайността на техния копнеж. Как ще реагира тялото ти в земя, където няма вода? Много скоро, след малко повече от ден, то ще започне да изисква вода. Ако това искане не се посрещне бързо, тялото ти ще започне да търси вода. Ако това търсене не приключи скоро, ще започне да вика за вода. Ако на този вик не се отговори бързо, той може да се превърне в крясъци за вода; и ако на тези крясъци не се отговори бързо, тялото ти ще започне да пищи за вода.

Каква огромна агония ще преживееш, какво отчаяние! Този вик няма да се появи, просто защото чувстваш, че трябва да извикаш за вода, но ще се извиси естествено и спонтанно, непринудено, от дълбините на твоето вътрешно естество. Не е необходимо да се опитваш да жадуваш за вода, ако си бил в гореща и суха земя и не си пил течности в продължение на няколко дена! Твоята жажда и твоят вик не са нещо, което си научил. Ти си роден с тях. Те са вродени. Те са естествени. Те не са планирани и не са престорени.

Бог те направи да изпитваш жажда, защото най-първата, най-основната и най-важната нужда за тялото ти е водата. Без вода ти умираш. Ако на тялото ти не се дава вода, ще се задейства инстинктът за самосъхранение и ще започне да вика. Заради почтеността и благоприличието ти ще задържиш за малко този вик, но ако жаждата е оставена неутолена, в крайна сметка ще започнеш да крещиш. В крайна сметка нищо друго няма да има значение – нито достойнството ти, нито самоуважението ти, нито мненията на другите за теб. Нито ще си загрижен за „позата”, която показваш. Твоята единствена все-поглъщаща мания ще е нуждата ти от вода. Трябва да намериш вода. Трябва да намериш вода или ще умреш.

Религиозното благоприличие остава настрани, когато душата осъзнае – наистина осъзнае – своята дълбока нужда от Бог. Когато е конфронтирана със своя духовен недоимък и сухота, викът на сърцето за Бога става нещо повече от учтив и възпитан отклик към религиозна заповед: той става истински.

Простирам ръцете си към Тебе; душата ми жадува за Тебе като безводна земя … (Псалм 143:6)

Това е вик за Бог; това е вик за живот. Не е просто вик за знание. Ако се намираш в пустиня, ще ти бъде ли от полза знанието за химическата природа на водата? Дори и то да е от полза, викът вътре в теб е вик за самия Бог. За да може Бог да дойде при теб. За да може Бог да ти се разкрие. За да може Бог да те приближи в Своето присъствие. За да може Бог да задоволи копнежа на сърцето ти с единственото нещо, което е способно да задоволи човешкото сърце – със Себе Си. Човешката религия не носи удовлетворение. Научните търсения не носят удовлетворение. Самозаблудата не носи удовлетворение. Хвалбите и одобрението на човеците не носят удовлетворение. Ти трябва да притежаваш Бог.

Ти си роден с този вик вътре в сърцето си.[5] Ти трябва да притежаваш Бог. Ти трябва да притежаваш Бог, в противен случай животът ти в този свят ще бъде една действителна смърт: „…на име си жив, но си мъртъв”.

Бог те е направил с потребността на духовната жажда, защото най-важната ти нужда е от Него. Той те е направил да жадуваш, защото без Него ще умреш. Ти трябва да Го притежаваш. „Душата ми жадува за Тебе”. Само Той може да донесе удовлетворение. Само Той може да посрещне най-дълбоката ти нужда, защото най-дълбоката и най-основната ти нужда, независимо дали напълно я осъзнаваш, или не, е от Него – да Го познаваш, да Го обичаш, да Му се покоряваш, да общуваш с Него, да Му се наслаждаваш, да Му се покланяш.

Викай към Бога!

Това е викът, за който знаеш, че е дълбоко в теб. Врагът на душата ти е използвал религиозна гордост и твоята самодостатъчност, за да го задуши, но не му позволявай повече да прави това. Ако жаждата бъде пренебрегната, желанието ще остане незадоволено. Ако викът бъде задушен, нуждата все още ще е непосрещната. Ако на корена не се даде вода, растението не само че няма да даде плод – то ще умре!

На неизбежното обвинение за проявена „емоционалност” ние отговаряме, че един човек, умиращ от жажда в пустинята, не е загрижен толкова много за благоприличието и това дали ще бъде приет от другите, колкото за това да намери вода и да спаси живота си. Викът му за вода е вик за живота му.

Затова викай към Бога! Ти трябва да притежаваш Бог! Постави Го пред лицето си! Викай, докато Той разкъса небесата и слезе долу! Търси горещо Господа! Излей сърцето си като вода пред Него! Издигни душата си към Него! Викай, за да Го видиш! Викай, да Го познаваш! Викай, за да Го имаш! Викай, за да Го притежаваш в цялата Му пълнота! Викай към Бога! Викай към Бога! Викай към Бога! „И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.”[6]



 [1] Вижте също Йоан 7:37-39; Mатей 5:6; Псалм 107:9; Откровение 22:17.

 [2] Сравнете с Mатей 13:10-16.

[3] На англ.: „за живия Бог”  – бел. пр.

 [4] Сравнете с Mатей 12:34б.

 [5] Под „роден” имаме предвид „новороден”, разбира се.

 [6] Псалм 69:32б.