Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА ОСМА – Пълнотата на общението

И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (Битие 2:7)

Човекът е единство. Бог го създаде в началото като единство. Често срещана идея в съвременното богословие е да се гледа на човека като на „дух, с душа, в тяло”. Но тази идея не е библейска и има по-здрава основа в гръцката философия, отколкото в Библията. Божието Слово не учи, че човекът има душа, а че човекът е душа. Библията учи, че човекът е дух, душа (ум) и тяло. Той е единство. Всеки от тези неделими аспекти на неговата същност е толкова част от него, колкото и останалите.

Човекът е единство. Бог го създаде като единство и възнамеряваше той да остане единство завинаги. Когато човекът съгреши, той си навлече, освен другите неща, физическа смърт (т.е. разпадането на тялото и отделянето на душата или личността от тялото) и затова евангелието на изкуплението е евангелие на възкресението на тялото и възстановяване на единството и целостта на човека.[1]

Бог създаде човека като единство и Неговото първоначално намерение бе да общува с целия човек. Затова, когато Исус умря, за да възстанови човека към Себе Си, Той възстанови целия човек, а не само една част от него (например човешкия дух). Ти си напълно възстановен в Бога. Дух, душа (ум) и тяло, ти си възстановен в Бог. Бог желае ти, всяка част от теб, да преживееш Неговото спасение и общение. Не прави разлика между една страна от твоето изкупление и друга. Не изолирай една част на твоето връщане към Бога от друга.

Пълно възвръщане към Бог

На първо място, ние сме възстановени спрямо Бог духовно. Бог е Дух и очевидно това е първата и главната област на нашето общение с Него. Всъщност, затова Бог първоначално направи човека духовно същество в Своя образ: за да може човекът да преживее общение с Него.

Преди да се спасим, ние бяхме духовно мъртви спрямо Бога, неспособни да Го познаваме, неспособни да Го обичаме. Но в новорождението, чрез суверенно действие на Неговия Дух, ние бяхме духовно съживени за Бог, за да можем отново да общуваме с Него, да Го обичаме, да Му се покланяме и да Му се наслаждаваме.

Ние сме съживени спрямо Бог.[2] И също както новороденото бебе се нуждае от храна и грижа, за да расте и се развива, така е и с нашия нов духовен живот. Чрез духовната връзка и взаимодействие с Бог този живот се култивира и развива. Без общение с Него духовният ни живот няма да се развива, нито да расте. Новият живот вътре в нас бе създаден в образа на Исус Христос. Всъщност самият Исус бе първоначалният Източник на този живот и самият Той е неговата постоянна Поддръжка.[3] Истината е, че Исус е нашият живот.[4] Ако Го пренебрегнем, вътрешният ни живот никога няма да порасне и да се развие.

Исус е истинската Манна от небето. Ти трябва да Го имаш, за да живееш. И както всеки ден се нуждаеш от физическо освежаване и обновяване, така трябва и да се храниш ежедневно с Небесния хляб. Днешната „манна” няма да стигне и за утрешния ден. За да живееш, ти трябва постоянно да Го имаш. Той е твоят живот. Неговото общение е това, което те поддържа.[5] “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” За да живееш, ти трябва ежедневно да общуваш с Него. Трябва ежедневно да Го търсиш. Ежедневно да викаш към Него.[6]

Трябва да се храним с Него всеки ден по един свеж и нов начин; в противен случай ще станем духовни болни и в крайна сметка ще умрем. Като поддържаме постоянно общение с Бог, ще преживеем изблик на духовен растеж и прилив на сила; и щом започнем да Го познаваме по-дълбоко и по-дълбоко, ще узряваме като Негови синове и чрез Неговия живот вътре в нас светлината и познанието на Неговия уникален Син ще бъдат изявени на света около нас.

Нещо повече, ти си възстановен умствено и интелектуално спрямо Бог. Не пренебрегвай това. Ти не просто „притежаваш” ум. Ти си интелектуално същество. Твоят ум е възстановен спрямо Бог. Не гледай на ума като на нещо недуховно и презряно. Независимо от всичко, което казахме в предишната глава за това да не ограничаваш взаимоотношението си с Бог до просто умствено упражнение и да не заместиш истинското общение с Него с умствено съгласие с доктрината, все пак помни, че Бог иска твоят ум да бъде възстановен за Него. Все пак Той го създаде. Затова той не е лош. Често е използван за лоши цели, но умът сам по себе си не зъл. Той бе създаден за добро. Той бе създаден за Него.

Божието намерение е твоят ум да бъде променен чрез общение с Него. Намерението Му е умът ти да премине през процес на очистване и промяна. До преди той е бил заслепен и в тъмнина, но сега самият Исус иска да бъде неговата светлина. До преди беше „умът на плътта”, сега Той иска да го направи „ума на Христос”. До преди умът ти беше единствено инструмент и жилище на смъртта, сега за теб може да бъде „живот и мир”. Той възнамерява ти да използваш своя ум за разпространение на Неговата слава и за да Му се наслаждаваш. Не позволявай умът ти да остане непроменен от Бог, но „преобразявайте се чрез обновяването на ума си”.[7]

Ако Бог не обновява ума ти, дори да имаш мотивация да вършиш Божията воля поради духовното новорождение, ти все пак няма да знаеш каква е Божията воля. В живота ти ще липсват посока и постоянство, и ще откриеш, че си носен от всеки вятър на нова доктрина, стигащ до теб – независимо дали е истинска, или фалшива. Затова предай ума си на Бога. Ти си интелектуално същество. Не считай обаче интелекта си за най-важното нещо в твоя живот; преди всичко ти си духовно същество. Но, също така, ти си и интелектуално същество и Бог бе Този, Който те направи такъв. Затова не Му отказвай достъпа до тази толкова важна част от теб.

Също така ти си възстановен емоционално спрямо Бог. Не се страхувай от това. Човекът е емоционално същество. Ти не просто „притежаваш” емоции. Ти си емоционално същество. Ти си възстановен във Бог. Това включва и твоите емоции. Много хора се притесняват от тях и се съпротивляват на движението на Бог в сърцата им в моментите, когато Той се опитва да докосне емоциите им. За нещастие много християни гледат на емоциите като нещо недуховно, ненужно, нестабилно и нежелано. Но всъщност те са много важни. Те са част от теб. Те са теб. Ти си емоционален. Когато Бог те докосне, Той ще те докосне и емоционално.

Ако Бог не обновява твоите емоции, ти ще имаш знание за това, което трябва да правиш като християнин, но то няма да ти носи радост. Християнският ти живот ще ти бъде повече като задължение, отколкото като удоволствие. Нуждата ти в такъв момент е да предадеш емоциите си на Бог.

Нека отново да подчертаем: не се притеснявай от емоциите си! Не позволявай на страха от хората и техните мнения да ти отнемат Бог! Спри да се влияеш от хората – те са простосмъртни и временни! Позволи на Бог да направи в живота ти това, което желае! Нека емоциите ти бъдат движени от Него! Предай сърцето си на Него! Предай емоциите си на Него!

Моля те, разбери, ние не те насърчаваме да търсиш просто някакво преходно или повърхностно емоционално преживяване; ние те съветваме да търсиш Бога и само Него. Не ти препоръчваме и да основеш живота и вярата си на емоционални преживявания. Ти трябва да се довериш на Бога и само на Него. Но факт е, че когато те докосва, Той ще те докосва емоционално, защото ти си емоционално същество – това е толкова просто.

Да откажеш на Исус достъп до своите емоции, значи да осуетиш Неговите цели за твоя живот. Да Му откажеш достъп до своите емоции, е да се отречеш от Неговото господство над живота си. И да му откажеш достъп до твоите емоции, означава да лишиш себе си от една важна част на благословението и насладата, които Той планираше от вечността да бъдат твои в Него.

Освен всичко друго и твоята воля е възстановена спрямо Бог. Съживена спрямо Бога сега, след като в нея обитава Святият Дух, тя може да участва в Неговия славен живот и общение. Преди си бил вързан от „его”-то и греха, а сега можеш да бъдеш освободен от тях чрез Неговия живот и способен да избереш Неговата съвършена воля.

Твоята воля трябва да бъде обновена от Бог. Ако Той не я обновява, ти ще осъзнаеш, че нещо не е наред, емоционално ще скърбиш за това, което си направил в миналото, но въпреки това ще продължаваш да правиш същото погрешно нещо отново и отново! Нуждата ти в този момент е не толкова от повече поучение, нито от повече сълзи. Нуждаеш се Бог да докосне и да промени твоята воля. Нуждаеш се животът на Христос да запали и разпали пламъка на Божия живот вътре в твоята воля, обръщайки я напълно към Себе Си. Нека това да е „Бог, Който, според благоволението Си, действува във вас, и да желаете това, и да го изработвате”.[8]

И най-накрая, в пълното възвръщане на човека към Себе Си Бог не пренебрегна неговото тяло и един ден нашето физическо общение с Бог ще бъде възстановено. Във вечността ние ще Го видим, ще можем да Го докосваме и да Го слушаме да говори така, както беше по времето на Адам, който ходеше и говореше физически с Господа.

Телата ни вече са изкупени (минало време) чрез делото на Исус на кръста, но все още ни предстои да преживеем пълната изява на това изкупление, когато получим нашите вечни духовни тела.[9] А междувременно нашите физически тела наистина преживяват Неговото присъствие до определена степен – в свръхестествено изцеление и Божествено здраве. И едно прекрасно следствие от възстановяването на общението с Бог е Неговото ежедневно съживяване на смъртните ни тела:

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. (Римляни 8:11)

Ако твоето тяло не преживее последиците от възвръщането ти към Бога, дори сърцето ти да бъде право пред Него и в добра позиция да Го прославя и да Му се наслаждава, ти често ще си твърде болен, за да можеш физически да правиш това! Съгласни сме, че духовното ти взаимоотношение с Бог ще е в по-добро състояние от развалящото ти се физическо тяло; съгласни сме и че Бог понякога използва телесните болести, за да ни коригира и наказва.[10] Но въпреки това имай в предвид, че Исусовото снабдяване на кръста за изцелението на твоето тяло беше Негова идея. Той сътвори тялото ти за Своите цели и слава и го изкупи по същата причина.

Затова посвети тялото си на Господа. Исус е за тялото ти. „А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото… затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии]. И нека Бог да пази непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.”[11]

Следователно благословеното следствие от делото на Исус на кръста е това: пълното и цялостно възстановяване на човека – дух, душа(ум) и тяло – в Бог. Не се задоволявай с нищо по-малко от това.

 

 

Щом все си търсен Ти от нас,

във тъмно светиш всеки час,

сърцето ми за Теб тупти,

от робство го освободи!

Измий ме Ти от тази пръст,

вземи я там на Твоя кръст,

и нека всяка мисъл в мен

е чиста, Боже, в Твоя ден!

(Николаус Лудвиг фон Цинцендорф)



 [1] 1 Коринтяни 15.

 [2] Римляни 6:11.

 [3] Колосяни 3:10; Йоан 4:14; 5:25, 40; 6:33, 57; 14:6.

 [4] Йоан 6:57.

 [5] Йоан 6:57.

 [6] Mатей 4:4; Йоан 6:63; Псалм 86:3б.

 [7] 2 Коринтяни 4:4; 1 Коринтяни 2:16; Римляни 8:6; 12:2.

 [8] Филипяни 2:13.

 [9] Римляни 8:23.

 [10] 1 Коринтяни 5:5; 11:29-31; Псалм 119:67, 71, 75; Mатей 18:35.

 [11] 1 Коринтяни 6:13, 20; 1 Солунци 5:23.